Сцена
"Ревизор" - дяволски смешна история за нищожността на нищожните хора
С тъга по идеала и с разочарование от съвремието си, с остро и сурово слово аз влязох в битка за високото призвание на човека, за умен и благороден живот, казва Николай Гогол
/ брой: 101
Със същата тъга и разочарование разлиствам сега тази уникална пиеса за боричканията на шепа нищожни хора с цел изгода и се надявам спектакълът да подтикне зрителите да се замислят за избавлението от отравящите живота ни безчовечност, бездушност и бездуховност, продължава режисьорката Нина Димитрова, която представя на сцената на Сатиричния театър своята версия на великата сатира, озаглавена "Ревизорът". Поразителен и в същото време твърде показателен е фактът, че тази пиеса, която по думите на Гогол е "огледало, в което се отразява цялата греховна човешка природа, низост, аморалност, цялата глупост и невежество на човека, който от всичко се бои и се кланя раболепно на всичко властно заради изгода.", е писана през уж далечната 1835 г. Изгода, заради която хората вече са загубили естествената си способност да мислят, виждат и чуват, водени от едничката страст да притежават: положение в обществото, чинове в службата и богатство, продължава авторът. Изгода, заради която се вършат беззакония и злоупотреби, творят се безчинства, цари произвол, цъфти несправедливост, а пороците са превърнати в норма на поведение. Традицията на подкупа, лъжата и подлостта е напълно естествена и неизбежна. Тези, които трябва да защитават законността и морала, именно те вършат беззаконията и дават пример, който другите с готовност следват. И най-удивителното е, че никой не се стреми да скрие престъпното си отношение към своите човешки и обществени задължения, собствената си празнота, посредственост и безделие.
Не звучат ли тези жестоки в прозренията и констатациите си думи толкова съвременно и актуално? Да, звучат и най-тъжното е, че колкото и пъти, с талант, страст и майсторство театърът да ги повтаря чрез героите на Гогол, те остават все така съвременни и актуални. Може би единственото утешение е в това, че тези думи и тези образи са и дяволски смешни, каквито наистина са героите в спектакъла на Нина Димитрова. С лекотата на водевила, с изразителната динамика на словото и пластиката, със заразителността на истински почувствания и пресъздаден сценичен живот, този спектакъл ни предоставя две не толкова често срещани театрални удоволствия и удовлетворености. Първо, удоволствието от здравата, сериозна и вече белязана от добър професионализъм сценична работа на съвсем младите актьори (в спектакъла участват студенти от класа на проф. Здравко Митков в Театралната академия) и второ - с удовлетворението от срещата с едно смислено и стойностно режисьорско вглеждане в огледалото, което Гогол е поставил пред всички ни.
Павел Емилов в ролята на Хлестаков Сцени от спектакъла
Павел Емилов (Хлестаков), Елица Костова (Ана Андреевна) и Мирела Карабанчева (Маря Антоновна)