Черно на бяло
Разведките на СССР и САЩ срещу българския фашизъм
/ брой: 221
Днес ще разлистим научен доклад с приложени сензационни документи на големия специалист по въпросите на разузнаването през Втората световна война проф. Йордан Баев. Оказва се, че американските и съветските външни разузнавателни служби си сътрудничат най-активно, напук на някои "ястреби" русофоби във Вашингтон. И сега внимавайте - началото на това сътрудничество е заради България и променената политическа ситуация в нея след смъртта на Цар Борис III. Целта им е "да се изведе България от войната". Идеята е на американските тайни служби и е приета без колебания от Сталин и Молотов. Янките са възхитени от анализа в статията на Георги Димитров "Кризата в България", публикувана във в. "Правда" на 27.12.1943 г., и дори предлагат да я пускат сред българското население от самолетите си. Като бомбите. Трудно я открих в едно многотомно издание от 1954 г. на трудовете на Димитров и нашите читатели имат рядката възможност да прочетат по-долу части от нея. В края на 1943 г. Димитров предрича нещастията, които ще сполетят България като победен сателит на Хитлер.
И "бартерът" е договорен - американските и руските разведки ще си помагат на Балканите. И в България. Така че всички напъни да се представи Съпротивата срещу българския монархофашизъм като "художествена самодейност" на неколцина комуняги и дружбаши рухват за пореден път.
А това, че янките днес мълчат и по тая тема, е тяхна отколешна привичка. Стига и това, че от време на време пускат по някой друг документ в мъглата. Както са казвали старите неврокопчани: "Дръж народа в мъгла, та да му е ясно положението!"
Публикува се за първи път
Из научния доклад "България в геополитическите планове на антихитлеристката коалиция: разузнавателни операции 1944 г." на проф. Йордан Баев, изнесен на конференция във Велико Търново на 27.09.2019 г.
... За пръв път американският представител проявява интерес към въпроса за координация на съвместни тайни операции в България и Румъния чрез центъра на УСС в Кайро...
В обнародваните през април 2009 г. записки на Александър Василиев от архива на СВР РФ се съдържат уникални нови факти за установяване на разузнавателно сътрудничество между САЩ и СССР в годините на Втората световна война. За пръв път документални данни за тази неизвестна страница от историята на специалните служби се появяват още през 1963 г. в секретното периодично издание на Централното разузнавателно управление на САЩ "Studies of Intelligence". Петнадесет години по-късно в специализираната поредица "Тайни военни операции" е публикувана по-обширна брошура по темата. За съжаление, двете публикации, основани на документи от американските архиви, нямат публично разпространение и поради това достигат до по-широката читателска аудитория едва в края на 90-те години на ХХ век...
Колкото и невероятно да прозвучи на пръв поглед, първоначалните контакти между ръководителите на двете разузнавания са мотивирани косвено и от ситуацията в България, създадена след смъртта на цар Борис III в края на август 1943 г.
На 25 декември 1943 г. ген. Уилям Донован пристига на секретна мисия в Москва. Още същият ден ръководителят на американското разузнаване разговаря заедно с посланика на Съединените щати в Москва У. Аверил Хариман със съветския външен министър Вячеслав Молотов. По време на срещата ген. Донован неочаквано поставя въпроса за евентуално сътрудничество между разузнавателните служби на двете страни при провеждане на операции в Югоизточна Европа и, по-специално, в България. Американските представители разчитат на съдействие от съветска страна за установяване на контакти със съпротивителни движения в района на Балканите, а от своя страна предлагат своята помощ при прехвърляне на съветски саботажни групи в Западна Европа.
Два дни по-късно, на 27 декември 1943 г., се провежда среща между директора на Управлението на стратегическите служби ген. Уилям Донован и началника на Първо (разузнавателно) управление на НКГБ ген. Павел Фитин. На срещата присъстват заместникът на ген. Фитин полк. Гаик Овакимян, бивш резидент на съветското разузнаване в САЩ (представил се пред Донован с името "ген. Александър Осипов") и американският военен аташе в Москва ген. Джон Дийн. Уилям Донован предлага установяване на сътрудничество между двете разузнавателни служби... обмен на разузнавателна информация и координация на усилията по внедряване на агентура на Балканите и в Западна Европа. Ген. Донован специално засяга въпроса за получаване на автентична актуална информация за положението в България, като дал за пример впечатлилия го анализ в статията на Георги Димитров "Кризата в България", публикувана във в. "Правда". Той дори иска чрез каналите на НКГБ да препровери своите агенти в България... Ген. Фитин попитал може ли американското разузнаване да съдейства за прехвърляне на съветска агентура в Западна Европа (по-специално във Франция и Западна Германия), на което ген. Донован отговаря утвърдително...
В информация до Сталин, Молотов и Берия два дни след срещата министърът на Държавна сигурност на СССР ген. Всеволод Меркулов... съобщава в Кремъл: "Ген. Донован постави въпроса да се изведе България от войната. Предложи няколко мероприятия: 1. Съгласуване на въпроса за бомбардировките, 2. Разпространение на пропагандни листовки над България, включително и статията на Димитров, чрез мисията на УСС в Кайро, 3. Провеждане на диверсионни акции, 4. Получаване от СССР на сведения за редица държавни и политически дейци в България. Той отбеляза, че в Турция (Истанбул) действа група на УСС за България под ръководството на полк. Макфарланд. Съобщи, че са започнали да снабдяват партизаните на Тито с оръжие"...
... След като пропада идеята за приемане на представител на НКГБ във Вашингтон, по взаимна договореност контактите между двете разузнавателни служби се осъществяват чрез техни представители в Лондон...
В началото на март 1944 г. по искане на американското разузнаване от НКГБ изпращат във Вашингтон подробна информация за положението в България, състояща се от 50 страници. Скоро след това ген. П.М. Фитин е информиран: "Справката за България получи висока оценка от американците"... През пролетта на 1944 г. от британското разузнаване също изпращат във Вашингтон сведения за България, добити чрез екипите на Force 133 (майор Мостин Дейвис и капитан Франк Томпсън).
На 10 май 1944 г. ген. Донован отправя молба до съветското разузнаване за сведения относно използваните саботажни и диверсионни методи във Финландия, Испания, Германия, Италия, България и Унгария. Такава справка, съставена от началника на Четвърто управление на НКГБ ген. Павел Судоплатов, е подготвена за изпращане във Вашингтон на 30 май 1944 г., няколко дни преди началото на десантната операция "ОВЪРЛОРД" в Нормандия. В справката се обръща внимание по- специално на използвани диверсионни методи в Германия, Италия и България...
Първата операция на американското разузнаване в България, назована "Мисията Джедуин" с използване на влиятелния агент "К", е проведена в периода декември 1943-март 1944 г. Тя е водена от бившия военен аташе в София и Анкара полковник Корнилиъс Джедуин, а главната фигура е бившият български банкер с връзки в дворцовите, стопанските, църковните и военните среди Анжел Куюмджийски. Той е натурализиран американски гражданин и получава чин полковник от армията на САЩ по предложение на ген. Донован... с основна цел сепаративни преговори с българското правителство за излизане на страната от войната... През януари 1944 г. двамата с полковник Джедуин лично докладват на ген. Донован в Кайро за подготовката на операцията, а на 23 март Анжел Куюмджийски изпраща подробен доклад до директора на американското разузнаване относно проведените разговори с представителите на българското правителство...
Осъществяваните разузнавателни операции на съюзниците от антихитлеристката коалиция допълнително потвърждават и аргументират извода за безалтернативността на следвоенното развитие на България след Девети септември 1944 г.
Из колекцията с документи на ген. Донован във фонда на OSS в Националния архив на САЩ: NARA, Record Group 266 (OSS), Entry 180, General William Donovan Selected OSS Documents, 1941-1945:
Превод от английски Лиляна Ванова
ПРОГРАМА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ЦРУ
22 СЕПТ. 93
Само за служебно ползване
МЕМОРАНДУМ ЗА ПРЕЗИДЕНТА: ОSS-НКВД ВРЪЗКА
Сред обемните меморандуми на Уилям Дж. Донован до президента Рузвелт има и половин дузина, които се отнасят до сътрудничеството между американските и съветските разузнавателни служби, те са допълнени и с няколко такива, адресирани до Общите началници на щаба, както и един, в който е записан разговор от офисите на НКВД в Москва. Първоначално, предложена за взаимен обмен на представители в щаба, тази връзка беше сведена по политически съображения до комуникация между ръководители на служби чрез генерал Дийн, началник на американската военна мисия в Москва. Документите са възпроизведени по-долу.
Из Меморандум за разговор в Комисариата на вътрешните работи
Москва, 27 декември 1943 г.
Генерал-майор Дж.Р. Дийн;
Бригаден генерал Уйлям Дж. Донован; Г. Болен;
Генерал Фитин, ръководител на съветската служба за външно разузнаване;
Полковник Осипов, началник на отдела за провеждане на подривни дейности във вражески страни.
Генерал Донован започна разговора, като каза, че вчера е бил поканен от посланика да се свърже с г-н Молотов, на когото е посочил целите, обхвата и дейността на Управлението на стратегическите служби (Office of Strategic Services)... След това генерал Донован очерта организацията, целите, обхвата на операциите и т.н. на OSS, като даде подробности за конкретни видове операции, средства за комуникация, организация на групи във вражеските страни и т.н... В заключение на описанието на функциите и целите на OSS, генерал Донован подчерта, че е дошъл в Москва, за да предаде тази информация на съветското правителство и да им съобщи, че неговата организация е готова за цялостно сътрудничество с еквивалентната организация в Съветския Съюз, ако съветското правителство счита, че е в национален интерес да го направи...
Генерал Дийн в този момент подчерта, че след като е присъствал както на Московската, така и на Техеранската конференции, би искал да изтъкне, че американските началници на щабовете наистина искат да установят тесен контакт и най-пълно сътрудничество със съветското правителство във всяка област, която би ускорила поражението на общия враг Германия...
Генерал Донован... смята, че е важно във всяка област, в която работят агенти и на двете страни, да има съответна форма на координация, за да се предотвратят противоречивите цели в работата на тези агенти. Той каза, например, че в България неговият човек може да има работа с човек или група, за която съветското правителство знае, че не е надеждна, и би било от изключителна полза да се възползват от техните съвети и напътствия в областта на моралното подриване...
Генерал Фитин заяви, че е съгласен и че обменът на определена информация трябва да започне веднага...
22 февруари 1944 г.
МЕМОРАНДУМ ЗА ПРЕЗИДЕНТА:
Аверел Хариман ви осведоми от Москва, преди около шест седмици, за разговора, който той и аз проведохме с Молотов, относно операциите в България...
Те ни уведомиха, че някои от техните разузнавателни материали за България ще ни се изпратят и от своя страна ни поискаха информация относно германската система за шпионаж, която можем да получим от някои членове на германското посолство в Истанбул, които ние, съвместно с британците, склонихме да преминат на наша страна...
КРИЗАТА В БЪЛГАРИЯ
В. "Правда", бр. 318, 27 декември 1943 г.
Георги Димитров
България преживява дълбока криза. Няма почти нито една област на държавния и обществен живот и нито един кът в страната, където да не се отразява кризисното състояние на България. Тази криза особено ярко се прояви и в българския парламент - в бурните разисквания по отговора на тронното слово на регента княз Кирил. Корените на сегашната криза лежат в прогерманската политика, която българските управляващи кръгове провеждат против жизнените интереси на страната и въпреки волята на народа. Тази криза в последно време особено се изостря главно поради големите поражения, които търпят германските войски под ударите на победоносната Червена армия на съветско-германския фронт... От друга страна, кризата се изостря поради растящото движение на българския народ, което се е разгънало до широка въстаническа борба против омразния и пагубен прогермански курс. За размаха на народната въстаническа борба в България може да се съди вече по това обстоятелство, че сега правителството се принуди само да заговори за нея, след като предприетият от края на март тази година и продължил през цялото лято и есен кървав поход против въстаниците с участието на повече от 20 хиляди войници и офицери, с използуването на артилерия и авиация, не даде очаквания от правителството резултат. Дигналите се на въоръжена борба български патриоти създадоха многобройни въстанически отряди, които действуват в планините на Централна и Южна България. Тези отряди наброяват вече няколко хиляди души и техните редове се увеличават, въпреки всички терористични мерки на българските управляващи кръгове и на гестаповците.
В лагера на българските управляващи кръгове царува тревога и смут. Тези кръгове се опитват да преодолеят изострящата се криза предимно с помощта на масови репресии против борещите се патриоти и с мобилизацията на полицейския и гестаповския насилнически апарат за смазване на народното противогерманско движение. Обаче бесните репресии наливат само масло в огъня на народното възмущение... Фалитът и гибелността на политиката на съюз с хитлеристка Германия всеки ден стават по-ясни, а гестаповският гнет - все по-непоносим.
Българските управляващи кръгове... мобилизираха целия свой пропагандистки апарат. Министри, депутати, полицейски агенти и продажни вестникари - всичко е вдигнато на крак. Правителствените агитатори, които като истерични сноват по цялата страна, се опитват да представят прогерманската си политика като уж национална политика. "България - казват те - никому зло не прави, чуждото не иска - тя се стреми само към осъществяването на своите национални идеали." Но тази маневра не помага и не може да помогне за преодоляване на кризата, понеже твърде очевидни са фактите, които разкриват лъжата и нищожността на тази аргументация. Сегашните български управници искат да се представят за "обединители" на българите, за създатели на "обединена България". Но нима не е факт, че България, която "придоби" Македония и Тракия, сама губи под ботуша на германските завоеватели своята национална независимост? При това не е ли ясно за всекиго, който не е загубил здравия си разсъдък, че след неизбежния разгром на Германия от тази така наречена "обединена" България няма да остане камък върху камък? Нима не е факт, че... България си остава плацдарм и база на германците в тяхната разбойническа война против свободолюбивите народи и на първо място против Съветския Съюз? Нима не е факт, че в България с помощта на българските управляващи кръгове германците продължават да укрепват своите позиции и да хазяйничат във вреда на българския народ и на неговата свобода и независимост? Във Варна българските власти услужливо изселват населението, за да предоставят града с неговата военно-морска база напълно в разположение на германците, между другото и с цел да бъдат настанени там десетки хиляди ранени германски войници и офицери, които се евакуират от Крим. Нима не е факт, че германците настаняват свои контрольори в българската армия под формата на "специалисти", а фактически като хитлеровски комисари? Не е ли факт, че в Югославия се намира цял окупационен български корпус и части от този корпус заедно с германските орди участвуват във военните действия против народноосвободителната армия на Югославия, призната от Съветския Съюз, Англия и Америка като съюзна армия?
Най-сетне, нима обявяването война на Англия и Америка от страна на официална България може да се счита за акт, продиктуван от българските национални интереси? Сега българските управници проливат крокодилски сълзи по повод жертвите на тяхната собствена престъпна политика във връзка с бомбардировките на София от авиацията на съюзниците. Но кой не знае, че именно българските управници на 12 декември 1941 година шумно и тържествено, само по едно искане на Хитлер обявиха война на могъщите държави Англия и Америка? Сега те се оплакват, че Съветският Съюз, видите ли, не искал да защити българите от бомбардировките. И те имат наглостта да говорят това, след като всячески помагаха на Хитлер във войната против великия руски народ, който някога освободи България...
Истинската национална българска политика изисква преди всичко България да престане да бъде васал на Германия и съучастница в хитлеристката разбойническа война, а също така - да бъдат лишени германците от всички български военни бази, комуникации и всякаква поддръжка. Тя изисква незабавно да бъде премахнато състоянието на война против Англия и САЩ. Тя изисква незабавно да бъдат прекратени военните действия на българските войски в Югославия и тяхното отзоваване - не война в полза на Хитлер против Югославската народноосвободителна армия, а политика на братско споразумение и съвместна борба заедно с нова, демократична и федеративна Югославия, против германските завоеватели, и върху тази основа приятелско разрешаване на националните и териториални въпроси между България и Югославия. Националната политика в интереса и от гледна точка на бъдещето на България изисква лоялно сътрудничество с нейните съседи и с великите демократични държави, искрено приятелство с руския народ - освободителя на българите от петвековното чуждо робство. Няма и не може да има здравомислещ българин, обичащ своята родина, който да не е убеден, че искреното приятелство със Съветския Съюз е не по-малко необходимо за националната независимост и процъфтяването на България, отколкото слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Българският народ не може да удовлетвори своите национални интереси, без да скъса натрапения му гибелен съюз с Германия. Удовлетворяването" на националните интереси на българския народ - създаването на свободна, независима, силна и демократична България, осигуряваща действителното национално обединение на българите, е възможно само чрез приятелско споразумение с балканските народи, на първо място с югославския народ, и при поддръжката на обединените свободолюбиви нации...
Българските управляващи кръгове, стремейки се да смекчат атмосферата на разрастващото се народно недоволство, а също така тревогата и объркаността в редовете на своите привърженици, прибягват и към друг вид маневри. Тайничко те говорят: "Ние, видите ли, сме вече здраво свързани с Германия. Вече нищо не можем да направим. Друга политика е невъзможна. Още по-лошо ще стане, ако тръгнем сега против Германия. При най-малък опит да скъсаме с Германия ще ни сполети участта на Италия. България ще се превърне в театър на военни действия и разрушения. Да почакаме до последния момент на войната, а тогава ще видим."
Що се отнася до примера с Италия, то Италия се превърна в арена на военни действия не защото скъса с Германия, а тъкмо защото късно, много късно скъса... Германците се стараят да прокарват подобна политика и спрямо българската армия, като искат да бъдат изпратени нови контингенти български войски на турската граница, в Тракия, в Гърция и в Югославия. И този, който следва тези искания на германците, е предател на своята страна, подготвя пълна катастрофа за България.
Трябва да се има предвид също така, че доколкото главните сили на германската армия са приковани на съветско-германския фронт и търпят поражение след поражение, доколкото съюзниците съвсем конкретно подготвят нахлуване в Европа и мощни удари от изток, запад и юг, на суша, по море и от въздуха - хитлеристка Германия няма да може да прехвърли нови сериозни въоръжени сили на Балканите.
За всекиго, който е способен да вижда нещата в истинската им светлина, е ясно, че всичко това създава напълно реални възможности за България да скъса съюза с Германия... Наивно е да се мисли, че ако България в най-последния момент, вече при разгрома на Германия, обърне кормилото на своята външна политика по посока на съюзниците, тя ще си осигури тяхната поддръжка. Не, тогава вече ще бъде късно. В такъв случай нищо не ще помогне. България ще понесе всичките последствия на своето участие в разбойническата война на Германия и в нейните тежки престъпления. Само като скъса с Германия още сега, тоест преди пълния разгром на Германия, и съдействува според силите си за този разгром, България ще може да се спаси от заплашващата я национална катастрофа и да заеме достойно място в редовете на свободолюбивите нации през следвоенния период.
... Българските така наречени държавни дейци всячески се стараят със сила, при помощта на германците, да натрапят на страната и занапред сегашния външнополитически курс. Макар, разбира се, тези държавни дейци и съвсем да не могат да бъдат заподозрени в особена политическа прозорливост, те не могат обаче да се считат за толкова глупави, че да не разберат цялата безперспективност и цялото банкрутство на прогерманската политика. Защо тогава те се държат за тази политика като слепец за тояга? Не е ли затова, че те лично и материално са свързани с Германия и своите лични интереси поставят по-горе от националните интереси на България и българския народ? Не се ли обяснява с това и фактът, че тези господа бързат да прехвърлят натрупаните си през време на войната капитали в швейцарски и други чужди банки с надеждата, че при погрома на България те ще могат, както през 1918 г. това направиха тогавашният цар Фердинанд и тогавашният министър-председател Радославов, да избягат в някое тихо пристанище?
Но българският народ няма къде да бяга. Той е и ще си остане на своята земя. Той няма намерение да се обрече на национално и физическо самоубийство, а именно такова самоубийство означава продължаването на разбойническия съюз с Германия. Българските патриоти, обединени в Отечествения фронт, са на прав път...
Да бъде или да не бъде - ето как историята поставя сега въпроса пред българския народ и пред неговите ръководители. Времето не чака. Решаването на тия въпроси не бива да се протака, ако България трябва да живее и да се развива като самостоятелна държава в обществото на свободолюбивите нации.
Георги Димитров, "Съчинения", том 11, Издателство на Българската комунистическа партия, 1954 г.