Пардон
ПИТАЙТЕ ПРЕМИЕРА
/ брой: 97
- Кога ще имате топъл хляб? - попитах в магазина отсреща.
- Не знаем - троснаха ми се те. - Вече нищо не знаем, нищо не зависи от нас. Оправяйте се!
В аптеката не знаеха кога ще получат лекарствата, от които толкова имах нужда, а в училището нямаха представа какво ще учат децата, колко ще учат и въобще ще има ли учебни часове.
Реших да отида по-нагоре - до управлението и ръководството на нещата, там сигурно бяха наясно с всичко.
По-нагоре, в различните управления и ръководства, зад чистички и подредени бюра, седяха едни добре облечени хора, които решаваха кръстословици или разсеяно дъвчеха химикалките си.
- От кого зависят нещата? - питах и разпитвах аз.
- Не е от нас! - отговаряха ми добре облечените хора. - Отстъпете, моля, следващият!
Късно следобеда ми светна, че тази работа няма да стане така - трябваше да отида още по-нагоре, да питам направо в правителството - те знаеха ли кой знае нещо!
Пред сградата на правителството се виеше дълга опашка.
- Кво става? - попитах последния от върволицата. - Какво чакате тука?
- Чакаме премиера, разбира се, ти откъде падаш?
- И защо него?
- Защото той е единственият, който знае всичко!
- Сигурно ли е, че е той?
- Гаранция! Няма друг като него! Той знае отговора на всичко, включително и на въпросите, които още никой не е задал. Той знае как се кърми бебе, как се сади зарзават, знае кога ще отворят магазините и какво ще продават, знае кой е виновен и кой е невинен. Също така знае какво мислят хората и защо го мислят.
- Чак дотам ли знае нещата премиерът ни! - не повярвах аз.
- Дотам! - вика онзи. - Знае се точно кой какво мисли и защо. За целта си има необходимата техника и хора. Всичко знае нашият премиер, всичко! И винаги е готов да ти даде съвет за ежедневните ти грижи. Никой друг нищо не знае, не смее дума да каже.
- Защо?
- Защото ще сбърка. Каквото и да рече, все е грешно, все е различно от това, което мисли и знае премиерът ни. А после следват изводи и мерки, има порицания и наказания. Публично, пред всички. За да се знае кой знае най-много.
- Затова ли в магазина вдигат рамене и не знаят кога ще има хляб и сирене?
- Затова. Само премиерът знае отговора. В болниците е същото - хирурзите чакат той да им се обади и да им каже кога да оперират и с каква апаратура да работят. В общината чакат той да каже кога да правят сватби и други ритуали. В операта го чакат той да им подреди репертоара. Всички вече само на него чакат.
- Ти - питам го - за какво точно чакаш премиера?
- Аз искам да сменям покрива на къщата си. Той да каже какви керемиди да сложа, да не сбъркам нещо, да обидя човека.
- А аз - рече друг - съм дошъл да го питам коя телевизионна програма да гледам, че това, което виждам на екрана, хич не ми харесва.
- А ти - питам трети от опашката - за какво клечиш?
- Аз - вика чакащият - просто го чакам да ми кацне. Дано да съм жив дотогава, че вече не се трае от глад.
Пожелах им успех и си тръгнах - мразех да стоя на опашки. Пък и вече имах някакви отговори - дали са важни или не, все някога ще стане ясно...