Датата - 13.09.2024 г.

1872 г. – ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ Е ПОСРЕЩНАТ ТЪРЖЕСТВЕНО В ТЪРНОВО КАТО МИТРОПОЛИТ НА ТЪРНОВСКАТА ЕПАРХИЯ. Той е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на черковно-националната борба. От 1844 г. ръководи, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба в Цариград. Превежда от руски на български и издава през 1844 г. „Православное учение или сокращено християнско богословие“. След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия синод. Търновски митрополит е от 1872 г. Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград.

1923 г. – В МЪГЛИЖ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ИЗБУХВА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ, ОРГАНИЗИРАНО ОТ БКП В СЪЮЗ С БЗНС. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко, още на 13 срещу 14 септември. Присъединява се и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж те се оттеглят в планините. На 12 септември в Стара Загора е съставен комитет, който решава в окръга да се вдигне въстание на 19 срещу 20 септември

1929 г. – РОДЕН Е ЛЕГЕНДАРНИЯТ БЪЛГАРСКИ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ НИКОЛАЙ ГЯУРОВ (УМИРА 2004 Г.). Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър. На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в Ла Скала, които го превръщат задълго в постоянен водещ бас на театъра. Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт Гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.

1592 г. – УМИРА ФРЕНСКИЯТ ПИСАТЕЛ МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН (РОДЕН 1533 г.). Неговият начин на писане, съчетаващ описания на анекдотични и автобиографични случки с интелектуални самонаблюдения, утвърждава жанра на есето. Той оказва пряко влияние върху много западни писатели, а обемната му книга „Опити“ (Essais)[1] се превръща в един от най-влиятелните сборници с есета в историята на литературата. Приживе Монтен е известен повече като държавник, отколкото като писател. С времето обаче Монтен е признат за въплъщение, може би повече от всеки друг писател на епохата, на духа на свободно развиващо се съмнение, който започва да се формира по това време. Той остава в историята със своята скептична забележка „Какво знам аз?“.