Снимки личен архив
Неделник
Флора:
Популярността ме научи да крия емоциите си
Политическите ми видеа са като граждански дълг, разкри известната влогърка и инфлуенсърка
/ брой: 228
ЦВЕТА СТРАТИЕВА е по-известна като ФЛОРА. Родена е на 9 май в Стара Загора, където живее само докато навърши една годинка, след което семейството ѝ се мести във Варна. Когато е на 10, идва в София. На 17 печели престижна стипендия и заминава да следва в Англия. Сменила е 6 училища за 12 години. Това я прави доста адаптивна към промените и всичко, което ѝ се случва. Сега е само на 21, но е изключително известна влогърка и инфлуенсърка, като през последните месеци привлече интереса на аудиторията и с видеата, които засне с политическите лидери на България. Учи журналистика в Нов български университет. Може да я видите по БНТ и в канала ѝ в YouTube, където клиповете ѝ имат общо над 8 милиона гледания.
– Как Цвета Стратиева стана Флора?
– Когато бях в XI и XII клас, живеех в Англия, понеже спечелих стипендия да уча там. Първия ден ме извикаха в кабинета на директора и ми казаха: Цвета е много трудно за произнасяне, как се превежда? Обясних какво означава на английски и ми измислиха да съм Флора. Макар че в началото не ми харесваше, така си остана. И като започнах да качвам видеа в моя канал, използвах този, да го наречем, артистичен псевдоним, с който ме познават в публичното пространство. А моето си име е за близките ми.
– Имате 118 хиляди абонати на канала ви в YouTube. Как се "събират" или "спечелват" толкова хора, които да очакват да качите поредното видео?
– Ами доста трудно се култивира аудитория, особено в днешно време, когато всеки може да гледа всичко по всяко време. Това са хора, които във всеки момент може да си тръгнат от канала. Фактът, че са абонирани, не ти дава никакви гаранции, че ще гледат съдържанието. Трябва наистина да предлагаш нещо, което го няма до този момент и да е много различно, за да може да накараш съответно тези хора да останат дори след като се абонират и да са им интересни видеата.
– А пречат ли ви "гратисчиите" – онези, които не са абонирани за канала, но все пак са любопитни да видят какво има в него?
– Навсякъде има такъв тип хора, които искат да получат нещо безплатно. Абонирането за канала не струва пари, но е форма на "заплащане" или просто "обмен на валута" с човека, чиито видеа гледаш. Всеки както си реши, в крайна сметка. Но за мен е по-важно да правя съдържанието, което искам, а оттам нататък, който реши – да се абонира.
– Имайки предвид тематиката на някои ваши популярни видеа, да очакваме ли, че скоро ще дадете по-директен принос в политиката?
– Няма да е съвсем скоро, тъй като сега съм на мнение, че тези краткотрайни парламенти, които са от по 2-3 месеца, изключително много изхабяват. Дори и качествени личности, които са влезли да се борят за стойностни каузи, не могат да разгърнат кой знае какъв потенциал. Ако аз реша да вляза в политиката и използвам аудиторията, която имам, хората ще ми се доверят един или два пъти, но на третия ще кажат: Ами, Флора, съжаляваме, но ние искаме да гледаме видеа, а не да гласуваме. Смятам, че ако се стремиш да капитализираш от вота, получен в интернет, трябва да го направиш, когато си абсолютно сигурен, че това е най-правилният момент. А и да си достатъчно подготвен, все пак. В крайна сметка, няма нищо по-смехотворно от това да влезеш в политиката, когато си на 20, да се изхабиш за 5-6 години, без да имаш никакъв капацитет или качества, и след това да се налага да си търсиш някакво друго поле за развитие.
– Какво може да накара младите хора да започнат да се интересуват от политика?
– Приятели и познати на моята възраст, както и колегите ми от университета, проявяват интерес към политиката. Но, разбира се, това е една много изолирана среда и не може да се правят генерални заключения. Като цяло, младите са привлечени от политиката, но до определена степен – дотолкова, доколкото в инстаграм, тик-ток или фейсбук могат да видят колажи, забавни мемета или картинки. Но много рядко биха седнали да гледат изцяло някакво политическо интервю или да се заинтересуват какво стои зад съответната партия, какви са нейните каузи и така нататък. Но аз вярвам, че и това е начало: под някаква форма все пак да се пробуди интересът към политиката. Тя в никакъв случай не е скучна, поне за мен. От много малка се интересувам от това. Ако наистина се вглъбиш в политиката и в драмите, които се случват във всяка партия (не, че това е хубаво), и се запознаеш с идеологиите, с различните хора, макар и да не сте на едно и също мнение по много въпроси, става изключително интересно. Само че трябва хората да го видят – дори и под някаква може би по-лековата форма.
– След като прекарахте определено време с политиците, които заснехте във вашите видеа, промени ли се мнението ви за тях или за партията, която представляват?
– Доста се промени. Имах много негативно мнение за някои от участниците в съответната поредица. Смятах, че са скучни хора, с които нямаме абсолютно никакви допирни точки и трудно ще намерим какво да си кажем. Но всъщност се оказа, че те изглеждат по един начин на екрана и имат определен по-строг публичен образ, реално обаче "зад кулисите" са много различни. И ако трябва, както се казва с хубавата българска дума, да "нахейтя" някого, сега ми е много по-трудно да го направя, защото знам, че човекът реално не е такъв, какъвто изглежда. Но не мога да кажа: абе, не слушайте това, което говори пред публика, защото всъщност е много готин.
Знам, че хората предпочитат нещо по-лековато, защото след три пъти избори тази година е нормално да влизат в YouTube, за да се разсеят по някакъв начин, а виждат пак същото – политически видеа. Така че ги разбирам.
– Смятате ли, че видеата на политическа тематика ви донесоха най-голяма популярност?
– Не, въобще даже. Видеата на политическа тематика помагат за привличане на нов тип аудитория, която досега не те е гледала. Но като цяло моите абонати са доста по-щастливи, когато правя видеа, свързани с моя личен живот, с университета, с Англия, с пътувания, с влогове и така нататък. Политическите видеа са нещо, което правя малко като граждански дълг един вид, защото знам, че е нещо ново за мен, по някакъв начин ме изважда от зоната ми на комфорт и ограмотява до някаква степен другите, доколкото може, разбира се, едно 15-минутно видео. Така младата аудитория има възможност да научи кои са политиците и какво представляват.
– Кое от видеата си харесвате най-много, макар и да не е от най-гледаните?
– Може би най-любимото ми е "Когато емигрантите напускат България". То също е много гледано и обобщава целия процес на живота ми в Англия. Честно казано, не исках да го снимам, защото, когато се връщах в Англия след всичките ми ваканции, винаги се чувствах много тъжна, направо ми се ревеше. За малко да се откажа от идеята за това видео, но сега много си го харесвам и ми е приятно да видя, че съм запечатала по някакъв начин чувствата и емоциите, които съм изпитвала в рамките на две години.
– Как обяснявате на баба ви какво работите като инфлуенсър и влогър?
– Тъй като все още имам късмета да съм студентка, не ми се е налагало да водя някакъв пълноценен разговор за това какво работя. Моите близки знаят, че създавам видеа в YouTube и получавам пари от реклами. Това е. Плюс някакви спонсорства, които имам, а и работата ми в БНТ.
Много е трудно да се обясни цялостно какво правя. Не мисля, че хората разбират напълно, но все пак имат базова идея как работят нещата при мен.
– Кога разбрахте, че сте известна? Изведнъж ли стана или неусетно?
Всъщност, е много хубаво, че живеех в Англия, докато това се случваше и събирах нови последователи. Много хора, когато го правят в България, може да се самозабравят или да решат, че са голямата работа, понеже пет души гледат видеата им. Англичаните пък викаха: какво ни интересува, че си популярна в чужда държава, у нас тука никой не те знае. Цялото това нещо доста ми помогна, защото знаех, че някъде има хора, които ме гледат или биха ме спрели на улицата, но там, където живея, съм си просто себе си. Така че доста се радвам, че цялата първа година не ми се замая главата от някакви числа, от хилядите хора, които се абонираха за канала ми и казваха колко съм страхотна.
– Какво не знаят повечето хора за инфлуенсърите и влогърите като вас?
– Някои ни критикуват, че това е най-лесният вид работа. Но съм сигурна, че 80% от тях не биха го издържали. И не толкова заради това, че трябва да седиш и да обработваш видеа. Окей, всеки човек има работа, сблъсква се с някакви трудности, среща определени пречки. Според мен те няма да издържат да са в публичното пространство. Защото всеки човек има мнение – за това палто, с което съм облечена в момента, или ми казва, че изглеждам грозна и недоспала на някое интервю, или споделя примерно, че е очаквал повече от мен. Когато ти го напишат сто души, а си имал много гаден ден, не съм сигурна, че голяма част от хората биха го издържали. И нямаш право да отвръщаш също така. Всички могат да говорят каквото си поискат за теб и да те обиждат с всякакви термини. Но в момента, в който отговориш, правиш най-голямата грешка. Трябва само да търпиш и се превръщаш в една гъба, която попива обществените настроения и обиди по твой адрес.
– На това ли ви научи популярността – да сте по-обрана, да внимавате как реагирате?
– До някаква степен – да. Научи ме, че трябва да обера емоциите си, да премислям какво пиша и казвам. Макар че това крие и риска да прескочиш някои граници, да отидеш в едно поле, където нищо не те интересува и всеки може да си говори каквото си иска. А ти да ги описваш като "злобни хейтъри" и да не приемаш градивна критика. Но като цяло се научих на това, че може да правиш най-безобидното нещо на света, но пак ще се намери "приятел", който ще ти пожелае да умреш. Например, да снимаш как си поливаш цветята, а някой да ти напише: Ей, хвърли се отнякъде! Във всяка ситуация винаги ще се появи човек, който ще те критикува, няма да те хареса и ще го изразява публично и гласно. Но ще има и други, които ще дадат палец нагоре, и сто души ще се съгласят с тях...
– Наричат ви министър председател на YouTube, има призиви от типа на "Флора президент!" във фейсбук. Как реагирате на подобни думи?
– Смея се. В крайна сметка, се радвам, че под една или друга форма хората поне имат повод да разберат важността на президента и да си направят труда да вкарат малко политическа риторика във всекидневната реч. Но, в кръга на шегата, аз с гордост, макар и недемократично избрана, приемам ролята на министър-председателя на YouTube. Нямаше гласуване, ако трябва да сме честни, но никой не е протестирал досега, така че...
За Флора политиката не е скучна
Видеата в канала ѝ имат общо над 8 милиона гледания
Снимки личен архив
– Кой ще бъде следващият политик, с когото ще се състезавате по брой избиратели или последователи?
– Наскоро се замислих, че в новия парламент влизат народни представители, спечелили местата си с по-ниска избирателна активност. В момента "Възраждане" е седмата и най-малката партия в Народното събрание със 127 549 гласа, което значи, че ако искам да имам повече абонати от една парламентарно представена партия, трябва да стигна 127 хиляди. Общо взето, само 10 хиляди са нужни, за да се изравним, така да се каже. Остана само да го обявя в канала, и се надявам, че бързичко ще ги събера.
– Кое е най-важното, което научихте от срещите ви с политици?
– Може би осъзнах, че всичко това, което виждаме в публичното пространство, в по-голяма степен може да не е точно така и да е изфабрикувано. Разбрах, че най-важните решения в държавата много често не са плод на големи конспирации, които може да се прочетат в определени медии.
– Колко време ви отнема обработката на един 10-минутен клип, например?
– Може би около 25-30 часа – толкова ми трябват, за да намеря всички реплики, да направя зумчета, преходи и така нататък. А за 50-минутен клип – от 50 часа нагоре.
– Затова ли не ви остава време за сън? Преди няколко дни публикувахте снимка от тефтера ви, от който се вижда, че спите по 2-3 часа на денонощие...
– Хубаво е, че хората вече го осъзнават. Даже в момента правя видео, което показва какво има зад целия процес на създаването на онова, което качвам в YouTube. Много е лесно да го заклеймиш, че не е сериозна работа, не е някакво сериозно занимание, не е истинско. Но в крайна сметка, дали ще седя 60 часа и ще попълвам екселски таблици или ще въвеждам данни на компютър, или 60 часа ще цъкам на програмата и ще обработвам видео, няма огромна разлика.
– Имаше твърдение, че YouTube в страната ни преди време изплаща за българската аудитория по-малко средства на каналите от реклама. Според вашите наблюдения, промени ли се това? И може ли човек в България да се издържа от YouTube?
– По принцип, е вярно, че у нас се плаща доста малко. България е на последно място в Европейския съюз по всички класации и икономиката ни не се движи с много добри темпове, което се отразява и на заплащането на влогърите и инфлуенсърите. Обаче през последните две-три години доста се промениха нещата и, да кажем, двойно или тройно се увеличиха приходите, които се изплащат от YouTube в България. На този етап бих казала, че все още не е достатъчно да се издържаш от това. Но траекторията, по която вървят процесите в тази област, сочат, че до пет години ще е абсолютно достатъчно да си живееш добре.
– А как попаднахте в Българската национална телевизия?
– Тъй като от време на време развивам канала си около политическа тематика, от БНТ го забелязаха. И искаха свежи лица, които по някакъв начин да запалят младите хора да гледат телевизията или каченото в интернет. Свързаха се с мен и така започнах да работя там. Харесва ми, защото отношението е много добро и си личи, че наистина са заинтересовани от това, което правя и се случва и в моя канал. Отворени са към младите и към това да се промени имиджът на БНТ като медия, интересна само за възрастните хора.
Работата в БНТ ѝ отива
– Какво до такава степен ви харесва в Англия, че бихте искали да го има и в България? И обратното – кое от родината си мечтаете да пренесете във Великобритания и да запалите англичаните по нещо наше?
– В България ми харесва повече. Но наскоро се замислих, че чувствам някаква носталгия по Англия, и дори съм си резервирала билет, за да се върна за малко там. Като цялостен начин на живот, ако трябва да правя избор между двете страни, предпочитам България. Но има неща в Англия като ред, справедливост и законност, които ги няма толкова у нас и ми липсват.
Ще дам много скорошен пример: преди дни пътувах за Пловдив с автобус и шофьорът пушеше в самия салон. Не, че е най-големият проблем на света, но такова нещо в Англия никога не би се случило. То е абсурдно. Дори в такситата няма да видиш шофьори да пушат. Не ми харесва, че у нас се нарушава редът на много базово равнище, дори на най-ниското възможно стъпало, да не говорим за големите лостови нива, където корупцията е чудовищна. А искаме да има някакъв ред, справедливост и така нататък, при положение, че самите ние не спазваме основни правила.
А в Англия бих пренесла нашата свободолюбивост, която е много присъща на българските граждани. Свободата на мислене у нас се отнася до всякакви сфери. В Англия, ако нещо не работи под една или друга форма, си имат наръчник, към който прибягват, и не могат да излязат извън кутията, така да се каже. В България, ако ти се развали телевизорът, ще го подпреш с нещо, ще намериш някакво решение само и само да заработи. От немотия хората прибягват до какво ли не. Тази креативност на мисълта много ми допада, а в Англия я няма.
– Канят ви за интервюта в различни медии, вие също се изявявате като журналист. Кое ви е по-приятно – да питате или да отговаряте на въпроси?
– Като че ли – да отговарям. Поне знам отговорите – в повечето случаи. Е, питали са ме и някои доста трудни неща. Но по-приятно ми е да говоря. Когато съм в ролята на питащия, много често аз трябва под всякаква форма да забравям собствените си мнения и позиции по въпросните теми и да се концентрирам само върху конкретния човек. И това е още малко по-сложно за мен. Трудно ми е да имам този баланс, да съм като робот в случая и да не кажа: глупости говориш, аз знам, че това не е вярно! Но с времето се научавам и в тази сфера да съм малко по-обрана.
– Кога се чувствате по-голяма звезда от хората, които вие самата интервюирахте?
– Случвало ми се е да снимам политик, а сме примерно в някакъв по-малък град и някой да дойде да каже: Здравейте, много ви харесвам. Може ли една снимка? И въпросният политик тъкмо се зарадва, че вижда млад човек, но се оказва, че всъщност искат селфи с Флора...
