Интензивни търсения в киноформата

След 35-ата "Златна роза", където младите ни творци буквално се втурнаха на екрана неудържимо, тазгодишната художествена палитра на форума бе изпъстрена и с постижения на доказани от десетилетия наши кинотворци като Петър Попзлатев с "Времето е наше" ("Разруха"), по сценарий на Станислав Семерджиев; Киран Коларов с "Мълчанието на сестра ми...", по негов сценарий; Радослав Спасов с "Живи комини"; Костадин Бонев с копродукцията с Украйна "Далеч от брега" (сценарий Никола Петков, Евгений Кузманов и К. Бонев). На екрана се откроиха любопитни интензивни търсения предимно по отношение на формата. Общата картина ни представи 40 нови произведения, от които 5 премиери.
Конкурсната програма бе съставена от 17 пълнометражни и 21 късометражни творби, завършени след предишното издание на "Златна роза". За наградите в пълнометражното кино се състезаваха вече известните "Ага" на Милко Лазаров, добил международен престиж, удостоен и тук безспорно с Голямата награда "Златна роза" и с призовете за режисура и операторство, а също и на гилдия "Критика" към СБФД; спечелилият признание от широката публика "Възвишение" - режисьорски дебют в този вид кино на Виктор Божинов; умело изграденият "Безкрайната градина" на Галин Стоев; както и успешният дебют в детската тематична територия на Мария Веселинова "Смарт Коледа"; вторият игрален филм на Любомир Младенов "Кораб в стая" (след "Ловен парк", 2009 г.); омнибусът "8'19", съставен от 6 късометражни творби по разкази на Георги Господинов за края на света, реализирани от 6 различни авторски екипа.
Тъй като за филма "Ага" вече съм публикувала мнението си в печата, ще добавя свои мисли, възникнали на фона на цялостната панорама. Подобно на "Вездесъщият" на Илиян Джевелеков, спечелил повечето награди миналата година, така и сега безспорен фаворит и за критиката, и за публиката се оказа екзистенциалната притча за миграцията и за морала, който предхожда цивилизацията. Имам усещането, че това в пълния смисъл на думата европейско постижение на режисьора Милко Лазаров и оператора Калоян Божилов очертава контура на бъдещето на седмото изкуство. "Правенето на филм за мен е като снежна топка, която постепенно се уголемява с налепването на сняг, споделя авторът. Всичко тръгва от едно събитие, а отива към друго. Променят се историите. Хукваш нанякъде и после започваш да следваш посоката, към която те тегли самата творба." В съзнанието ми остана дебютният му филм "Отчуждение", отличен с две награди в официалната селекция "Дни на Венеция" на МКФ през 2013 г. Сега простата общочовешка история с могъщ кинематографичен заряд в "Ага" е разказана още по-минималистично, с по-аскетични изразни средства, отговарящи както на суровите условия (минус 30 градуса, в течение на два месеца и половина), така и на подбраната режисьорска стилистика. Когато за първи път гледах този филм в НДК, по време на тазгодишния "София филм фест", овациите на 3000 души не секваха след финала. Във ФК - Варна, се повтори същата ситуация. Очевидно М. Лазаров има отлична интуиция и чувство за мярка в постигането на цялостната метафорична атмосфера. Неслучайно за кратко време неговата творба бе възприета еднакво възторжено в различни географски ширини: от Австралия до Чукотка, където получава Голямата награда, а тя е на зрителите...
Специално искам да спра вниманието си върху яркия дебют в територията на пълнометражното игрално кино "Ирина" на режисьорката Надежда Косева, който предизвика всеобщо одобрение и спечели наградата за дебют. Той се оказа художествено събитие на тазгодишната състезателна програма. След новелата "Старецът и морето" в омнибуса "8'19" (с умело изпълнение на Христо Димитров-Хиндо на главната роля в един по-скоро литературен, отколкото кинематографичен разказ) младата режисьорка отново доказва своето майсторство да развива действието и да ръководи точно подбран актьорски екип: Ирини Жамбонас, Христо Ушев, Касиел Ноа Ашер, Александър Косев, Красимир Доков. Твърде съществено място в този ансамбъл е отредено на Мартина Апостолова, която, макар че за първи път застава пред камерата, се оказва откритие за българския екран с уникалната си визуална и психологическа убедителност, която завладява аудиторията с покъртителната драма на главната героиня. Неслучайно й бе отредена наградата за най-добра женска роля. Нейният разтърсващ катарзис разкрива смисъла на киното като изкуство: да отваря нови пространства за размисъл и дискусии. С непрестанна драматургична "игра" - смяна на нюанси и преобръщане на ситуации филмът постига трепетна атмосфера на човеколюбие.
Тук е мястото да отбележа още едно съществено явление, което забелязах на този фестивал. Редом с името на Мартина Апостолова, изявила се и в новелата "Брак" на Слава Дойчева, на екрана се заниза поредица от талантливи млади актриси, чиито убедителни образи биха били залог както за тяхното бъдеще, така и за цялостния път на българското кино: Каталин Старейшинска в "Мълчанието на сестра ми..."; Слава Дойчева в новелата "Брак", на която е и режисьор-сценарист; Мария Бакалова в "Трансгресия" и "Калинка"; Глория Петкова в новелата "Мост"; Мария Панайотова в "Следвай птицата"...
Както миналата година, така и тази екранът ни предложи богата в тематично и идейно-художествено отношение програма в късата форма. Тя представи най-доброто, обещаващото от българското кино, което позволява да се направи представителна художествена извадка. Сред колекцията от успешни новели за мен се открои "Сън за щастие" - специализация по режисура в игралното кино в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" на Ирина Величкова, с уникалния актьорски дует Стефка Янорова - Деян Донков. Създадена с нулев бюджет, без капка претенциозност, в течение на половин час екранно време тази дипломна работа буди значим екзистенциален размисъл за търсенето и откриването на човешката същност; за свободата като вътрешно състояние, което намира своя израз в съзиданието. За първи път виждаме на екрана Деян Донков в толкова различна роля: неговото сдържано превъплъщение заслужава да бъде отбелязано с награда за второстепенна мъжка роля. Със задълбочено вглеждане във вътрешния мир на човека ме впечатли много личната, изповедна, искрена импресия "Брак" на Слава Дойчева (с магистратура по режисура в Лондонското филмово училище през 2014 г., където създава няколко късометражни филма с награди и световни фестивални участия), която изявява склонност към авторското кино. Макар и малко удължена във втората си част, новелата "Мост" на Явор Веселинов, заснета професионално от Румен Василев, буди тревожен размисъл за съдбата на децата ни, които, обучавайки се в чужбина, са изложени на опасностите на мегаградовете, в които човешката личност е напълно анонимна. С любопитен сюжет и интелигентен диалог краткият филм "Тук и сега" на Яна Лекарска (завършила кинорежисура в НБУ и университета "Чунг-анг" в Южна Корея) в седем сцени, седем кадъра и седем диалога среща Той и Тя, за да извърви с една разходка в Пусан пътя от непознатото, неочакваното към сближаването, общочовешкото. Заслужава внимание и социалната новела "Гората на Димо" на Христо Симеонов (със "Златна роза" за късометражен филм) както със способността на режисьора да улавя от природата определени, необходими на разглежданата апокалиптична тема състояния, така и да разкрива човешкото безсилие в обкръжаващия ни тотален хаос. Дебютният му късометражен филм "Синът", спечелил Голямата награда на фестивала в Котбус (2016 г.), остави трайна следа в съзнанието ни и очаквахме следващата му филмова крачка... Като общ недостатък на повечето късометражни филми ще посоча разпиляността на разказа в разни посоки като резултат от стремежа на техните автори да обхванат повече теми, отколкото биха могли да осмислят в размера на кратката форма, която, от друга страна, им предоставя свобода на изказа и по-подходяща форма за изява.
В заключение: съществена крачка напред в търсенията на младите творци е предварителното им насочване към значими общочовешки теми, погледнати от различен кинематографичен ъгъл, който показва както нивото на тяхната професионална подготовка, така и личната им отговорност и стремеж да произнесат на екрана "своята дума", без да копират чужди мнения и образци.


"Ага" - реж. Милко Лазаров


"Ирина" - реж. Надежда Косева


"Сън за щастие" - реж. Ирина Величкова