Теодор Драйзер: Как САЩ създадоха Хитлер

Миналия четвъртък публикувахме първата част от проучването на големия американски писател Теодор Драйзер, посветено на ролята на английския капитал за възникването на нацизма и за създаването на военната мощ на Хитлер. Сега можете да прочетете и втората му част, със съкращения, за не по-малко интересните заслуги на янките към нацизма и престъпленията му.

На 27 януари 1945 г. Червената армия превзема най-страховития лагер на смъртта - Аушвиц-Биркенау. Светът изпада в ужас от това, което се разкрива там. Тази дата се отбелязва като международен ден на Холокоста. Почти всичко е известно за лагера днес, макар малцина да се интересуват от това, че (по последни данни на Полския институт в София) от газ циклон Б, от глад и болести, от чудовищните опити с хора на "медика" Менгеле в Аушвиц загиват 1,1-1,5 милиона души - от тях евреите са 90 на сто, останалите са поляци, руснаци, цигани, свидетели на Йехова, джендъри, психично болни и т.н. Милиони концлагеристи са използвани безмилостно от най-големите германски концерни - партньори на английските и американските финансови и индустриални гиганти, и са убивани целенасочено чрез робски труд. Носят ли  Англия и САЩ отговорност за нацистките лагери и случилото се в тях? Наивното оправдание, че не се е знаело какво се случва, в последните две десетилетия окончателно се срути. Да, те са били прекрасно информирани, но поради политически, военни и бизнес съображения са предпочели да си затворят очите пред ужаса и срама на ХХ в. Сведенията на Рудолф Врба и Алфред Ветцлер, избягали от Аушвиц, стигат до бюрата на Чърчил и Рузвелт. На апела им да бомбардират лагера, защото след бомбардировката все някой може и да оцелее, не е обърнато грам внимание. А през 2003 г. "Роял Еър Форс" публикува направени през 1944 г. въздушни снимки от Аушвиц, "върху които могат да се видят горящи планини от трупове."  Защо повече от 10 години англоамериканските богаташи безотказно финансират Хитлер, след като фиксидеята му за изтреблението на евреите и "непълноценните" жители на Европа - между които и славяните, е задействана едва ли не от първия му работен ден като канцлер? Това финансиране, блестящо описано от Теодор Драйзер, не създава ли всъщност и самия Холокост?

През юли 1938 г. в сп. "Fortune" е била публикувана анкета, показваща настроенията на американците към възможността да приемат бежанци от Европа, най-вече евреи. Само 5% са склонни за това. Две трети искат да не се допускат в страната им. Спомняте си турската поговорка, цитирана от Хемингуей: "Вината не е само в брадвата, а и в дървото"!

А иначе на скръб и плач по милионите невинни жертви на нацизма добре го докарахме и тази година...

Из статията Теодор Драйзер "Помогнаха ли английският и американският капитал на Хитлер да унищожи демокрацията"

През 1926 Италия вече стоеше на прага на разрухата. Естествено, г-н Морган знаеше това много добре. То дори беше съобщено в чикагския "Дейли нюс", чийто кореспондент в Рим Хайрам Мъдъруел пишеше, че хазната на фашистите е празна, страната е фалирала и жизненото равнище спада все повече и повече. Но г-н Морган упражняваше достатъчен контрол над нашия печат, за да представи съвсем друга картина и да подчертае с каква удивителна точност се движели сега италианските влакове. И бяха пуснати облигации за 100 милиона долара, които бяха използвани за спасяването на фашизма. Без този заем Мусолини щеше да се сгромоляса. Така Америка заби първия гвоздей в ковчега на демокрацията.

Според Джордж Селдс, предишния американски кореспондент в Италия и най-голям познавач у нас по тези въпроси, днес американският дял в италианския фашизъм възлиза на повече от 600 милиона долара.

Казано по най-простия начин, Америка и Англия всъщност изковаха ножа за "удара в гърба", нанесен през 1940. Комисията на Най - за чиито разкрития американският народ не научи почти нищо благодарение на контролираните от корпорациите печат и радио - е установила, че американските бизнесмени са снабдили италианските въздушни сили с най-модерна американска апаратура: усъвършенствувани жироскопи, прожектори и звукопеленгатори, уреди за контрол на управлението. Освен това огромни количества "наше" старо желязо са били изпратени в Италия. Така по-голямата част от италианската стомана, от която половината и повече отива за въоръжение, е произведена от старо желязо.

По данни на Министерството на търговията през 1938 година - по време на масираната атака срещу демокрацията в Испания, когато президентът Рузвелт така всеотдайно се бе посветил на "неутралитета" - "ние" сме изнесли за Италия повече от 400 000 тона старо желязо, с което да бъдат избивани испанците. Същото количество сме изнесли за Италия и през 1939, а само през първата третина на 1940 - 200 000 тона. "Ние" сме прекратили решително продажбата на военни материали само за едно от всички воюващи правителства в Европа - демократичното правителство на Испания, което не застрашаваше никого, освен богатите и привилегированите и което бе така нагло репресирано от международните бандити...

Това е то експортният модел на "американизма".

А какво да кажем за Хитлер, великия Велзевул на "силите на злото"? Как ние помогнахме на куцото, но бясно куче от Берхтесгаден да прескочи оградата?

Какво ще кажете за следното: Хенри Форд, Чарлс Линдберг, бившият ръководител на Международната търговска палата Томас Уотсън, заместник-председателят на "Дженерал мотърс" Джеймс Муни и "известен брой влиятелни просветители" са получили според вестник "ПМ" Хитлеровия "Орден на германския орел", който се дава на чужденци, имащи заслуги към нацисткото правителство. Уотсън е върнал ордена. "ПМ" пише, че "не е известно някой от другите да е върнал нацисткото си отличие".

Муни е познат като приятел на Герхард Вестрик, нацисткия търговски агент, който доби нежелана известност... Напоследък според "ПМ", Муни е издал брошура, написана от самия него, която следва линията на сегашната нацистка пропаганда. Той играе важна роля в американската отбрана. Той е пръв помощник на председателя на "Дженерал мотърс" и отговаря за всички преговори, които засягат военни съоръжения. 

Американските богаташи пасват в цялата картина толкова добре, колкото и английските. Известно е, че "Дженерал мотърс" има значителни капитали в "Опел", най-големия автомобилен концерн в Германия. От него трупа част от милионите... В Германия има и завод на Форд, 40 процента от който принадлежат на Фордовия нацистки партньор "И. Г. Фарбениндустри". 

Нещата продължават все в тоя ред. Рокфелеровата "Стандард ойл" подобно на английската "Импириъл кемикъл" "е установила връзки с различни немски компании и групировки, в това число и с "И. Г. Фарбениндустри" (цитираме икономиста д-р Плъмър от Оксфордския университет), за да се влее в огромен международен тръст, където участвуват и "Шел ойл" (и английската, и холандската), както и Англо-германската петролна компания".

През февруари "Стандард ойл" оповести, че си е осигурила от "И. Г. Фарбен" правата за производство на синтетичен каучук по новата технология, наречена Буна. Не бе оповестено каква е другата част от сделката, но е ясно, че във време на война Хитлер няма да предаде такава важна технология на един потенциален враг, без да получи в замяна нещо, което непосредствено би облагодетелствувало Германия като "сила на злото" срещу "демокрацията". Бюлетинът "Ънсенсорд" коментира: "Най-вероятното обяснение е, че "Стандард ойл" ще заплати направо с петрол, от който Хитлеровата военна машина така много се нуждае. Посредством Румъния." Да, "Стандард ойл" контролира 12 процента от цялото румънско производство на петрол и продава петрол на Германия чрез една своя компания, наречена "Дойч-американише петролеум гезелшафт".

Това са само някои факти, случайно излезли на повърхността. Но никой не знае колко далеч са стигнали всички тези неща.

Нека има война, нека настъпи потоп, нека става каквото ще, само да няма народен бунт срещу системата на оскъдица. Нали международната машина за производство на печалби трябва да се върти. Да вземем случая с г-н Райбър от "Тексако", който напоследък се поразчу във връзка с разкритията около нацисткия агент Вестрик. Както разбрахме, "нашият" г-н Райбър е продал на Франко по време на фашисткия метеж петрол на стойност 6 милиона долара - американски петрол, произведен от демократичното американско работничество. (Това е на практика ненамесата: петрол за Франко, старо желязо за Мусолини и нищо за законното испанско правителство). Наред с всичко друго този петрол сигурно е помогнал на Франко да смаже демокрацията в Испания. Не правя никаква връзка между двете събития, но впоследствие Райбър получи монопол върху петролния пазар във фашистка Испания. А този монопол се оказа особено удобен за снабдяването на Германия (чрез Испания), когато Хитлер започна да се нуждае от огромни количества петрол за своите танкове и щуки. "Ню Йорк таймс" писа: "Много американски петролни концерни притежават петролоносачи, които плават под чужд флаг. Съгласно с акта за неутралитета на такива кораби не се забранява да посещават испански пристанища." Месеци наред след започването на войната нашите вестници се съсипаха да ругаят Русия, задето доставяла петрол на нацистите. Но накрая, когато стана известен случаят Вестрик, "Ню Йорк таймс" призна, че "от началото на войната хер Хитлер е получил от Америка много повече петрол, отколкото е получил или изобщо би могъл да получи от Русия".

Когато нашите лицемерни управници се сблъскат е такива факти, те вдигат безпомощно ръце и мънкат, че това са недостатъците на демокрацията, че бизнесмените били "свободни дейци", които можели да постъпват както си щат, при условие че не нарушават закона (разбирай: при условие, че заобикалят закона и се подиграват с него). Това е най-голямата лъжа, измисляна някога... А демокрация, в която липсва информация, изобщо не е демокрация.

Ако мнозинството от нашия народ има думата по този въпрос, то не би допуснало нито един американски цент да бъде заложен на която и да е от воюващите страни в Европа, защото знае, че където отидат американски пари, там рано или късно отиват американска плът и кръв, "за да бъдат защитени вложенията". Но райбъровци по-нагледно разкриват лицемерието на нашите американски фюрери. Райбър се оказа точно такъв, какъвто се очакваше. Последното си посещение в Германия той направил след започването на войната и се върнал с послание от Гьоринг до Рузвелт. Колко ли още райбъровци имаме?

Райбър напусна "Тексако", когато тези неща излязоха наяве, но не само затова, а и защото сега вече официална Америка мрази Германия. Забележете обаче колко неочаквана и колко нова е тази омраза. Тя едва-едва се подаваше - никакви действия, а само думи, - когато нацистите се разшетаха да унищожат демокрацията в собствената си и в други страни. Стана по-гласовита, когато Хитлер тръгна срещу нашата истинска любов - Англия, и когато стана ясно, че той не ще да свърши работата, за която е предназначен - да нападне Русия. Тъкмо това беше и нещастието на Райбър. Както показва цялата му биография, той също би дал мило и драго само и само нацистите да тръгнат срещу Русия. Той мислеше, че те ще сторят това, както го мислеха и "нашите" лидери във Вашингтон, които тъкмо по тази причина нито веднъж не обезсърчиха Райбър или който и да било друг.

Обезсърчиха ли казах? През 1936 комисията на Най разкри, че "Прат и Уитни", "Къртис - Райт" и други самолетостроителни концерни са продали на Хитлер стотици самолети и самолетни мотори ("цели влакове с такава стока", както се изрази не друг, а нашият нов министър на флота Нокс); комисията разкри още, че това е станало със знанието и съгласието на "нашето" военно министерство и Министерството на флота. През 1934 износът на самолети от Съединените щати за Германия е възлязъл на близо 2 милиона долара. А сега ни плашат и искат да ни смразят кръвта с Хитлеровите "ужасни щуки", сякаш те са някакво дяволско изобретение на "силите на злото".

Комисията на Най разкри също, че акциите на "Динамит акциенгезелшафт", немския тръст за производство на експлозиви, се държат от "Импириъл кемикъл", "И. Г. Фарбен" и американската "Дюпон". "Дюпон" била сключила споразумение и с английската, и с немската фирма, по силата на което "всяка страна... след като произведе или се сдобие с някакво патентовано секретно изобретение", трябва "да даде в писмена форма на другата страна незабавно или най-късно до шест месеца пълни подробности за гореказаното изобретение". Дали това споразумение все още е в сила? Разкрито бе още, че "компанията "Спъри жироскоп" е доставяла автоматични пилоти, жирокомпаси и друга апаратура, достатъчна, за да се съоръжават най-малко 50 немски самолета месечно".

Да, в онези дни да подпомагаш нацистите беше достойнство. "Нашите" капиталовложения в Хитлерова Германия се изчисляват на 1 400 000 000 долара. "Ние" - тоест банката "Дилън-Рийд" - сме отпуснали заем от седемдесет милиона на Фьоглеровата "Ферайнигте щалверке" и четиридесет и шест милиона на "Сименс". А Фьоглер и Сименс финансираха Хитлер и го направиха диктатор на Германия.

...Ние сме заложили на нацистката карта, макар че залогът там е нищожен в сравнение със залога ни на английската карта. В действителност обаче не сме заложили нито на едната, нито на другата карта, а на картата на интернационала на богатите, за да бъде той надеждно защитен, независимо от кого, на картата на самата война.

Войната, независимо кой ще я спечели, е източник на печалби както за богатите отвъд океана, тъй и за нашите шейсет семейства. От последното тримесечие на 1938 до последното тримесечие на 1939 най-незначителното нарастване на печалбите на една стоманодобивна компания е сто процента, а най-високото - две хиляди процента. Това е само началото на военновременния бум.

Богатството, съсредоточено в ръцете на малцина, се стреми към експанзия и далечни пътища. Това е закон. 

1941

(Антология на световната антифашистка публицистика "Проклет навеки", Партиздат, 1985 г.)