Народният съд спасява от смърт банкерите на България

И тази година нямаше изключение - цялата кохорта от политически нагаждачи, обслужващи ГЕРБ и 30-годишния пещерен антикомунизъм у нас, изляха публично купища спекулации и неверни факти за Народния съд у нас. Разбира се - "престъпните комуняги... 200 хиляди жертви на комунизма... избитата българска интелигенция" и прочее познати елементи от "картата с черепите", превърнати отдавна в клишета. Че Народният съд е постановен още при примирието 1944 г., че е наложен от победителите над хитлеризма и е под контрола на Съюзническата комисия, че осъжда отявлени нацисти и убийци - нито дума. 

Да, България не праща свои войски на Източния фронт, не воюва и с англоамериканските войски. Но освен за фашисткото управление у нас, за нацистките еврейски закони, убийствата без съд и присъда на партизани, ятаци и на стотици деца, винаги се "забравя", че пораженията в икономиката на страната ни, обслужваща нуждите на германските войски през войната, надминават всички представи. Освен с продоволствия и храни, България финансира Хитлеровите войски със средства от БНБ. Издирените финансови документи показват, че за времето от 1941 до 1944 г. германците изтеглят от БНБ общо 7 039 000 000 лв., а задлъжняват към България и по търговски договори с десетки, а в съвременни измерения със стотици милиарди лева. Мирният договор от 1947 г. ни лишава от възможността тогава да искаме от Германия да ни се изборчи. Германия си прави оглушки, и сега, и за други задължения към нас - отпреди началото на Втората световна война, които според всички международни правила тя е длъжна да ни върне. 

Но колкото и да злословят за Народния съд в България, кой знае защо антикомунистите думичка не обелват за неговия Х състав, разгледал дейността на ръководството на Българската народна банка по време на войната ("избитата интелигенция") и технологията на оглозгването до кокал на нашата страна от германците. Прокурорите, както и при другите състави на Народния съд, искат сурови присъди за банкерите по чл.2 от Наредбата закон за Народния съд, предвиждащ и  смъртно наказание. Но народните съдии издават само... една 15-годишна присъда за управителя на БНБ Кирил Гунев (1887-1949), като някои обвинения на прокурорите по делото те отхвърлят изцяло. Другите обвиняеми получават малки присъди или са оправдани. Да, тази тема не е от любимите на днешните ни всеотдайни разобличители на "кръвожадния" Народен съд. Днес ви предлагаме със съкращения части от обвинителния акт и от мотивите на Х състав на Народния съд за издадените от него присъди.

Из "Обвинителен акт срещу Кирил Гунев, д-р П.Косев, Г.Пройчев, Св.Тошев, д-р Н.Христов и Ст. Стойчев

с решение за предаването им на съд но Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи

София, преди 21 март 1945 г.

...Българската Народна банка, която и преди това провеждаше с всички възможни средства германското проникване в страната, отговаряйки с това на политическите тенденции на тогавашните правителства, през м. октомври 1940 година намери ръцете си напълно развързани. В продължение на десет години преди това, БВБ котираше германската марка по един курс 32,50 лв. който не отговаряше на истинската й стойност. Преди обявяването на войната, през 1939 г. германската марка струваше на международния пазар около 11 лева, докато БНБ я купуваше по 32,50 лв., без премия. Това обстоятелство създаваше една премия от над 200%, каквато премия никъде в света не е плащано за германската марка.

...На 15.тХ.1940 год. е сключена поменатата по-горе клирингова спогодба, с която се премахват частните компенсационни сделки и когато по силата на спогодбата за улесняване на междудържавните плащания е приет твърдия и ненормално висок курс на марката 32,50 лв., клиринговото салдо е било в полза на България в размер на 54 781 012 райхсмарки равни на 1 780 382 000 лв... На 31.Хтт.1943 г. то се увеличава на 624 888 875 райхсмарки равни на 20 308 838 000 лв., за да достигне на 23.Х.1944 г. чудовищната цифра 736 574 720 райхсмарки равни на лева 23 938 678 000. Но, това не е истинският размер на клиринговото салдо. В желанието си да бъде още веднъж полезна на германското военновременно стопанство, БНБ е сконтирала издадените от българската държава държавни съкровищни бонове, за около 6 000 000 000 лева.   

Тази "скромна" финансова подкрепа, както Кирил Гунев нарича дадените 47 000 000 000 лева на Германия, сега българският народ проверява колко е тежка за неговите скромни стопански и финансови възможности, като напряга всичките си усилия да покрие Заема на Свободата. Онова, което принадлежеше на цялата нация, но с което се разпореждаха само няколко избраници, наречени централно управление на БНБ и което те лекомислено захвърлиха в зиналите лапи на германския империализъм, трябва да бъде събрана наново с усилията на целия български народ срещу потта и кървавия труд на цела, работяща България...

Народни обвинители: Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемтов Данон

АМВР, Народен съд, Х-ти състав, а.е. 239, 6-7, 10. Оригинал Печатно

МОТИВИ НА Х-ТИ СЪСТАВ НА НАРОДНИЯ СЪД, ОБРАЗУВАН ПО НАРЕДБАТА-ЗАКОН ЗА

СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД НА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ,

ПО НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО П 10/1945 Г. СРЕЩУ КИРИЛ ГУНЕВ, Д-Р П. КОСЕВ, Г. ПРОЙЧЕВ, СВ. ТОШЕВ, Д-Р Н. ХРИСТОВ И СТ. СТОЙЧЕВ

София, преди 29 април 1945 г.

...След ограбването на много европейски страни дойде и нашият ред. Югоизточна Европа трябваше да бъде включена в германската снабдителна система, т. е. трябваше да бъде ограбена: Югославия и Гърция със силата на оръжието, а България - чрез политическо и стопанско проникване, планирано и започнало години преди войната и продължило до есента на 1944 година.

Срещу тая политика Германия не срещна у нас почти никакъв отпор от управляващите кръгове, макар българският народ да беше против нея. На германското политическо влияние и стопанско проникване се поддадоха царските правителства на Филов и Божилов и тръгнаха изцяло в германски води. Но за провеждането на тая политика, която постави народното ни стопанство в пълна зависимост от Германия и германския пазар, дадоха своя принос и ръководните държавни, банкови и стопански служби, както и частни стопански деятели, които в своето германофилство, за кариеристични цели, а някои и от сервилност, отидоха до там, че забравиха своята страна и поставиха германските интереси над българските. Благодарение на тая дейност германците се настаниха у нас като у дома си. И гостоприемните домакини стигнаха до просяшка тояга.

...Доказано е по делото, че почти винаги, когато германците са срещали отпор срещу домогванията им и сериозна защита на нашите интереси, те са отстъпвали от своите непримирими становища. Картината на стопанското ни положение, очертана по-горе, не е, следователно, резултат само на обективни причини и на военната конюнктура. Тя е последица както на реакционната прогерманска и противонародна политика на правителствата Филов и Божилов, тъй и на пристрастените и проводници от страна на лица, заемали ръководни служби в банковата и стопанска администрация... Те през периода 1.I.1941 - 9.IХ.1944 година дейно и съществено са подпомогнали правителствата на Филов и Божилов да водят войната на страната на Германия, дейност, която е наказуема по наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

В тия рамки се очертават отговорностите на една част от подсъдимите, заемали през периода 1 януарий 1941 год. - 9 септемврий 1944 година по-големи и ръководни или по-второстепенни места в банковата и стопанска администрация...

I.

На първо място в обвинителния акт е групата на подсъдимите от централното управление на Българската народна банка.

Със обвинението се инкриминират отделни моменти от тяхната дейност, някои от които предшествуват 1 януарий 1941 година. Очевидно, дейността на подсъдимите преди тая дата е ненаказуема по наредбата-закон за съдене от народен съд. И затова тази дейност преди 1 януарий 1941 година, бидейки ирелевантна за отговорността им по този процес, би трябвало като чели да бъде извън всякакво разглеждане. Във обвинителния акт се започва от 1932 година като начален момент за ориентиране българската стопанска политика към Германия чрез признаване неестествено висок курс на германската марка, а в последствие и чрез намаляване премията на златните валути от 35% на 25%...

Към делото не са събрани доказателства, от които да се извади заключение, че хората от централното управление на Българската народна банка са били политически ориентирани още през 1932 година за едно тясно сътрудничество с Германия на стопанска и политическа база, нито пък че те идеологически са били свързани с национал-социалистическото учение. Затова не бива да се отива толкова далеч и да се смята, че още през 1932 година подсъдимите от централното управление на Българската народна банка са се ориентирали съзнателно и преднамерено към една дейност за облагодетелствуване на Германия във вреда на нашата страна. 

Така, курсът на марката, установен на 32.50 лева с клиринговата спогодба между БНБ и Райхсбанк от 5 април 1932 година, която урежда плащанията във връзка със стокообмена ни с Германия, не е произволен и случаен, а е определен въз основа стабилизацията на златната марка от 1924 година. Този курс не се различава от курса, по който е котирана райхсмарката на европейските девизни борси. Обезценяването на райхсмарката (10.94 лева за 1 райхсмарка) в Токио и Цюрих е едно по-късно явление - засяга военния период от 1 април 1941 година до 31 март 1942 година и се отнася до марката банкнота, а не до клиринговата марка. Както курса на марката, определен на 32.50 лева, тъй и въобще клиринговата спогодба от 1932 година не са лостове за насочване българската вносно-износна търговия към Германия, а уреждане на въпросите във връзка с плащанията по един съществуващ вече стокообмен с Германия, който представлява 75% от целия наш стокообмен. Следователно, не е могло централното управление на Българската народна банка да причини с клиринговата спогодба от 1932 година един резултат, който е бил вече на лицеЕ

Специално за подсъдимия Кирил Гунев са на лице следните факти от периода преди войната, които трябва да му се припишат като известна заслуга през времето, когато е бил министър на финансите: Отказал е на германците да се премахне спрямо тях двойното облагане и с това Германия е била лишена от едно по-благоприятно третиране в сравнение със останалите държави. Постигнал е спогодба с Банк дю Пари е дю Пеи Ба, която е дала възможност на френските индустриалци да се явят на наши търгове при равни условия, що се отнася до дългосрочния кредит с германските индустриалци (Дневници на 24 обикновено народно събрание). 

...ГЛАВНОТО обвинение по обвинителния акт против подсъдимите от централното управление на Българската народна банка се отнася до клиринговото салдо. Сам Управителният съвет на БНБ в отчета си за 1943 година дава цифри, които не могат да се отричат. В отчета е казано: "Клиринговите авоари на БНБ показват и през 1943 година значително увеличение. Така, в началото на годината те са възлизали на 15 200 000 000 лева, а в края на годината са достигнали на 21 300 000 000 лева. 

Нарастването на клиринговите авоари е вървяло със една относителна равномерност през последните три години:

10 500 000 000 лева в края на 1941 година, 15 200 000 000 лева в края на 1942 година и 21 300 000 000 лева в края на 1943 година. Според удостоверенията щщ 689 и 692 от 14 април 1945 година, издадени от БНБ, салдото по клиринговата ни сметка към 7 септемврий 1944 година възлизало на 714 106 399 райхсмарки, или кръгло 24 000 000 000 лева, но то следвало да бъде намалено със ония задължения на България към Германия, които не са изразени и вписани в клиринговата ни сметка, а именно: задължения на разни държавни учреждения за получени, но не заплатени стоки, приблизително за около 228 922 000 райхсмарки, със задълженията на частни лица около 56 700 000 райхсмарки и с германските капитали в български фирми около 16 000 000 райхсмарки, или салдото да се намали с около 301 622 000 райхсмарки като от друга страна се прибавят към него вземания на български държавни учреждения от германски фирми около 63 687 000 райхсмарки и вземания на частни български фирми около 18 788 000 райхсмарки. В резултат действителното ни вземане от Германия според данните в тия удостоверения ще бъде около 494 959 399 райхсмарки, равни на 15 986 180 467 лева.

Подсъдимите от централното управление на Българската народна банка са отговорни за нарасналото в посочения размер клирингово салдо, че съзнателно не са взели мерки за неговото ограничение или за ревизиране на клиринговата спогодба; че съставянето на баланса на банката по изложения начин е най-малкото недостойна за БНБ маневра с цел да се скрие истинското положение на покритието на лева и да се представи в по-благоприятно състояние, отколкото е в действителност; че с тази игра с банковите баланси са преследвани политически цели и че с обличането на грамадната част от клиринговото салдо в германски държавни съкровищни бонове е извършена една рискована сделка, от полза само за Германия. Съдът констатира от друга страна че действията на подсъдимите от тая група не са резултат на грешки, които съпътствуват неизбежно всяко човешко дело, а резултат на оформено съзнание - че е необходимо да се провежда политиката за подпомагане на Германия през време на войната. С тази своя дейност подсъдимите през различно време от 1 януарий 1941 година до 9 септемврий 1944 година са допринесли дейно и съществено на Германия във войната и срещу съюзените народи и братския Съветски съюз и с това са извършили престъпление по чл.2, п.10 във връзка с п.1 от наредбата-закон за съдене от народен съд, по който текст тия подсъдими следва да бъдат признати за виновни и осъдени на наказание, както следва:

1. Кирил Николов Гунев - да изтърпи 15 години строг тъмничен затвор...

2. Д-р Петър Косев Георгиев - да изтърпи 10 (десет) години строг тъмничен затвор...

имоти.

3. Георги Груев Пройчев - да изтърпи 3 (три) години строг тъмничен затвор...

4. Светослав Андреев Тошев - да изтърпи 3 (три) години строг тъмничен затвор...

5. Д-р Николай Христов Василев и Стойчо Кръстев Стойчев - при крайно смегчаващи вината им обстоятелства да изтърпят по 1 (една) година тъмничен затвор...

Съгласно чл. 2 от наредбата-закон за народен съд, наказанието за престъпни деяния, предвидени в този закон са: временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 милиона лева. При определяне наказанието временен строг тъмничен затвор за подсъдимите Кирил Николов Гунев, Д-р Петър Косев Георгиев, Георги Груев Пройчев и Светослав Андреев Тошев съдът взе пред вид тяхната деятелност, служебния им ранг и естеството на ръководната служба, която са заемали. С оглед на тая преценка е степенуван и размера на наказанието на тия подсъдими...

Председател: Н. Нейков, Членове: 1. А. Недялков, 2. Д-р 3. Статков, 3. Д. Кочемидов, 4. Л. Марангозов

АМВР, Народен съд, Х-ти състав, а. е. 239, л. 39-71, 167. Оригинал. Машинопис.

"Българска народна банка, сборник документи", ГУА, 2004 г