Дете от Свидня и "Надежда"

Веднага си признавам, че за Нушка Григорова ми е трудно да говоря и да пиша в минало време...

Тази година Българската телевизия ще отбележи своите 60 години живот, а когато Нушка пристъпва нейните студия и апаратни, телевизията е само на 4 години. Целият й живот протича в кадър и зад кадър на "Сан Стефано" 29 и в НРТЦ, в Москва и по снимачните площадки. Но на тази поредна кръгла годишнина за нея ще се говори, за съжаление, вече в минало време.

Един от първите телевизионни режисьори Асен Траянов е категоричен, че тя има бъдеще на добра актриса. Нушка идва от театъра във Велико Търново през 1963 г. И тя също е категорична. Нейната детска  мечта е да стане режисьор. И става. И остава в националната телевизия 56 години! Минава през всички редакции - информационни, спортни, детски, музикални, публицистика, телевизионен театър. Дори е кореспондент в Москва. И до последно е в клуба на ветераните телевизионери, който сама основава, идва на всички негови сбирки и изяви...

За любимката на Вълко Червенков и Цола Драгойчева Иван Славков, по чието предложение я изпращат като кореспондент на БТ в Москва, казва: "Тя не може да прави слаби филми."

И веднага идва един мил спомен от нашата съвместна работа в главната редакция "Детски и младежки предавания", в чиято редколегия беше Нушка Григорова в периода 1985-1990 г. Една сутрин тя звъни у дома и ме търси по служба. Вкъщи е  невръстният ми тогава син, който вдига слушалката и троснато й отговаря: "Сега не мога да говоря. Гледам детското ..." И затваря телефона. А Нушка ми се оплаква след това: "Знаеш ли какво ми каза синът ти - че не можел да говори с мен в момента, защото гледал детското..." И прихва в искрен смях.

 Днес Момчил вече осъзнато признава, че уважавал труда ни, затова не искал да го прекъсват по време на гледане на детските заглавия. А Григорова по това време е отговорният режисьор на детските предавания, аз пък съм главен редактор по същото време на същите предавания...

 От "Лека нощ, деца" до всички отговорни заглавия и репортажи по време на Международната детска асамблея "Знаме на мира", забавни музикални и драматични програми Нушка е в центъра на всичко, което се случва и снима за децата.

  Наскоро в нейна памет по БНТ 1 бяха излъчени повторения с класически творби на "Хуморът не е от вчера " - една рубрика, в която оживяваха героите на Чудомир, Бранислав Нушич, Иван Вазов, Алеко Константинов, Чехов, Елин Пелин. Тези телевизионни прочитания останаха в златния фонд на националната телевизия.

И досега, като стане дума за телевизионната легенда - а тя е наистина такава, - повечето мои връстници свързват името й с една историческа снимка. Министър-председателят на България Георги Димитров държи в ръцете си едно момиченце - детето от село Свидня и район "Надежда".

Пионерчето Нушка рецитира стихотворението на Асен Босев "Чичко Димитров", вълнува се искрено по детски, стане ли дума за България, за нейните ръководители. Даже между нас често се шегувахме с политически анекдоти, а тя открито споделяше: "Докато съм жива, ще ме управлява Тодор Живков и ще ми пее Лили Иванова..." Сега Лили Иванова се готви за ново концертно турне , а страната ни се управлява от телохранителя на Тодор Живков ...

Иван Славков е още по-прозорлив и далновиден в своето шеговито признание: "И добре е, че като дете с теб се е снимал Георги Димитров, защото всички знаят, че си известна телевизионна режисьорка от петдесет години, но един ден младите ще питат кой е този мъж, който те държи на ръце..."

Е, не стана ли точно така днес? Смешно и тъжно е може би, но другата легенда на телевизията - Иван Славков, наистина се оказа отново прав приживе.

Вече споменах, че когато Нушка идва в Националната телевизия от Драматичния театър във Велико Търново, новата електронна медия е само на четири годинки - ранна детска възраст, след която минава целият й съзнателен творчески и обществен живот - почти шест десетилетия. А четири години преди да приключи земният й път, през 2015 г., ми сподели: "Аз съм на последната си обиколка и вече няма смисъл да мисля тепърва, да обсъждам и да мисля за собственото си бъдеще... Каквото мога, ще го свърша. Сега мисля за бъдещето на децата ни, на държавата, на народа си. Ние, българите, обичаме повече да се оплакваме, но в живота ни има и застой, спад, след който винаги следва ново "напред!"

Всичко това тя сподели в своята автобиографична книга "В кадър и зад кадър", дело на Издателска къща "Александрова дизайн", издадена със съдействието на Българската национална телевизия. В нея авторката разказа "на живо" случки и записки на "една възрастна не съвсем луда жена"... Книгата е искрен монолог за родителите й, за близките й, за родното й място, за работата й с известни актьори, режисьори, оператори, редактори, писатели. Тя открехва странички от своите любовни преживявания, не крие политическите си пристрастия, а в десетки избрани снимки от хилядите налични ще се видят в кадър и зад кадър любими лица, познати образи от малкия екран и от политическия живот.

В личния дневник на Нушка има място за думи на признателност и към Леда Милева, Марко Семов, и за Румен Воденичаров и Иван Славков, за Петя Йорданова и Джеки Вагенщайн, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Ванча Дойчева, Стоянка Мутафова, Петър Берон, Петър Стоянов, Петър Младенов. В дневника като на лента изтичат годините от последната обиколка, както би казала самата тя...

 Непрежалима е болката от ранната загуба на дъщеря й Десислава Попзлатева, която загина при нещастен случай в Москва като абсолвентка в МХАТ. Интересно съвпадение е рождената дата на втората й дъщеря Рада - на 18 юни 1980 г., която я дари с три внучета.

Чуйте само как Нушка Григорова описва родното си гнездо: "Родена съм в кв. "Надежда" в София (днес район "Надежда"). В едноетажна къщичка с голям двор с дървета, цветна и зеленчукова градина, не може двор без асма с черно грозде, отдолу е масата с две пейки. Татко всяко свободно време беше в зеленчуковата градина, а майка ми подреждаше цветните лехи. Обичах цветята и си говорех много с тях. Обичах синия зюмбюл повече от розовия, защото миришеше омайно. Гладиолите бяха около десетина, но аз ги номерирах и им измислях имена. Най-много обичах лалетата, и то жълтите, те бяха като малки слънчица..."

Бащата на Нушка - Григор Цветков, 16-годишен се свързва с младежкото движение на Работническата партия, посещавал е партийния клуб на ул. "Симеон" в столицата. Познавал е и е слушал Георги Кирков и Димитър Благоев, а през 1924 г. е носел венеца от Лъвов мост до Централните гробища по време на погребението му. Идейната преданост детето от "Надежда" и Свидня наследява от баща си, кмета на "Надежда". Тя обича да казва, че е рожба на майка македонка и баща шоп и че е умна като татко си и талантлива като майка си.

Много може да се разказва за легендарната режисьорка, не крия и личните си пристрастия за това - вървяхме в една посока, но избрах за финални редове един любим и обичан от нея стих от Сергей Литвиненко за Дон Кихот:

"Аз бих избрал спокойния живот - 

ядеш и спиш, разгръщаш

книжните корици...

Но някой трябва да е Дон Кихот - 

това ми е професията - рицар !"