Защо Африка бяга при Русия?

Юри Михалков

Ясно е, че проведената на 27-28 юли втора среща Русия-Африка в Санкт Петербург е част от глобалния конфликт между Русия и Запада. Казано на футболен език, това е първият мач от дерби сблъсъка на Шампионската лига в геополитика, в който Русия се осигури трудно заличима разлика от ползи и влияние. Макар Западът да предприе каквото можеше, за да не се стигне до тази разгромна разлика. Но Африка извърши геополитически десант в града на Нева, където пристигнаха ръководителите на 49 от общо 54 нейни държави. "Русия успя да събере на своя земя многонационална Африка за обсъждането на стратегически въпроси", обобщи алжирският в."Ла Експресион". Не виждам как с отсъстващите 5 държави Западът може да обърне резултата на реванша.

А Западът бе оказал невиждан натиск, за да попречи на африканските лидери да стигнат до Санкт Петербург, включително с промяна на въздушния трафик, застрахователни спънки, забрани за полети над определени държави, както разкри на срещата президентът на Република Конго Дени Сасу-Нгесо. 

Покрай срещата в Санкт Петербург в руските медии излязоха много анализи за Африка. Експерти сравняват днешния й потенциал с този на Китай от края на ХХ век. През 1990 г. БВП на Китай е бил 770 млрд долара, а днес е 8,3 трилиона долара - и то годишно. Твърди се, че Африка преживява експлозивен растеж, както демографски, така и икономически. Населението й сега е около 1,5 милиарда души, а до 2050 г. ще бъде три милиарда. Това население е младо, градовете бързо се урбанизират и се очаква скоро континентът да преживее истински производствен и потребителски бум.

Колониална в миналото Африка търси бизнес с Русия не на последно място по исторически причини - заради подкрепата й по съветско време за нейната независимост, а впоследствие заради безвъзмездната в много случаи помощ за отърсването на освободените страни от грабителската политика на САЩ  и Запада.  Именно заради това не един и двама африкански лидери изтъкваха преди срещата доверието си към Русия и скептицизма си към богатия Запад.

А какво предлага Москва? 

Очаквано зърненият проблем беше възлов на срещата. Провали се обаче кампанията на Запада да насъска африканските лидери срещу Москва, за да я притиснат да се върне в зърнена сделка. 

Въпреки антируските санкции, Путин обяви, че страната му ще осигури безплатни доставки на до 50 000 тона зърно следващите 3-4 месеца за Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканската република (ЦАР), Еритрея - и това е извън сделката. Решението за безвъзмездни доставки на зърно на шестте държави в. "Ла Експресион" коментира като "свидетелство за неоспорима политическа далновидност и здрава геостратегическа визия, основана на истинските ценности на Русия".

Красноречиви данни изведе на форума  президентът на Съюза на Коморските острови Азали Асумани, който е и председател на Африканския съюз, а на срещата нарече Русия "братска страна". Според него Африка е получила над 1,9 млн тона зърно от Русия, което е двойно повече, отколкото континентът е получил от Украйна през целия период на зърнената сделка. От думите на Путин стана ясно още, че през 2022 г. Русия е изнесла в Африка на договорна основа или като хуманитарна помощ 11,5 млн. тона пшеница, ечемик, царевица, други продукти и още 10 млн. за първата половина на 2023-та - и то въпреки санкциите. Плюс, че Москва изрази готовност и занапред да предоставя зърно на Африка - пак въпреки санкциите на Запада.

Отделно Русия е изнесла 1,6 млн тона торове за Африка през периода 2018-2022 г., което е осигурило 12% от целия внос на торове в Африка. Най-големите партньори тук са ЮАР, Мароко, Сенегал, Танзания, Кот-д'Ивоар, Кения и Камерун. Впрочем, заради санкциите в западни пристанища остават блокирани 262 000 тона руски торове. 

Африканските лидери чуха директно от Путин нещо, което вероятно са знаели или допускали - че от изнесените близо 33 млн тона украинско зърно 70% са отивали в държави с висок или среден доход, включително в ЕС. Докато на едни от най-нуждаещите се страни като Етиопия, Судан и Сомалия се паднали под 3% от общия обем или по-малко от 1 милион тона. Африка почти нищо не спечели от украинския износ, резюмира Путин и с тази констатацията гостите нямаше как да не се съгласят. Не случайно на форума в Санкт Петербург нямаше дори намеци за критиките срещу излизане на Русия от зърнена сделка. И това не бе проява само на задължителния в случая дипломатически такт. 

От нефтодобив до мирния атом

Продоволственият въпрос обаче не бе единственият на форума - Путин, например, обяви, че страната му ще предостави над 90 млн. долара за облекчаване на дълговото бреме на африканските страни, отделно, че Русия им е опростила 23 млрд. долара. Президентът на Уганда Йовери Мусевени покани руски енергийни компании да участват в проучването и разработването на петролни полета в Източна Африка. Русия и Зимбабве подписаха договор за сътрудничество в мирния атом, при това забележете за какви сфери с висока принадена стойност става дума: производството на радиоизотопи за промишлеността, медицината и селското стопанство, сътрудничеството в прилагането на радиационни технологии и ядрената медицина, обучението и преквалификацията на ядрени специалисти. Впрочем в Москва смятат също Бурунди, Кения и Руанда за потенциални партньори в атомния сектор.

"Либия е готова да възобнови работата по всички предишни проекти с Русия, това се отнася за енергетиката, инфраструктурата, железниците", обяви председателят на президентския съвет на Либия Мохамед ал Менфи. Отделно "Росатом" строи АЕЦ в Египет, Русия планира до края на 2023 г. да създаде собствената индустриална зона в района на Суецкия канал в Египет, която ще открие за руските компании достъпа до африканския пазар. Водят се и преговори с Кайро за зона за свободна търговия с участието на бивши съветски републики. 

Впрочем руската индустриална зона в Египет е сред водещите руски проекти в Африка - другите са разработването на едно от най-големите находища на платина в света Дарвендейл (Зимбабве), проектът Русал за добив на боксит от находището Фригия (в Република Гвинея), както и съвместното предприятие Catoca на руската Алроса и анголската Ендиама. На форума бе подписан и меморандума за сътрудничество между Русия и Мароко за решаване на проблема му с недостига на вода.

Както се очакваше, Русия подписа сделки за военно сътрудничество с над 40 африкански държави.

Трудностите

Разбира се, далеч не всичко в отношенията Русия - Африка е цветя и рози. Най-напред Западът ще мобилизира всичките си възможности, най-вече финансов натиск, за да провали или поне ограничи бизнеса на Африка с Москва. Този бизнес несъмнено ще страда от антируските санкции. Понеже големите транснационални компании като Maersk и CMA CGM не транспортират руски контейнери, руските компании ще трябва да търсят алтернативен транзит, което може да се отрази негативно на срокове за доставки, а оттук и на бързоразвалящите се продукти. 

Проблеми създава и самата Африка - както твърдят експерти, липсват необходимите гаранции, малко са логистичните хъбове, възникват трудности с разплащанията. Експертите отбелязват и трудности в митническо оформяне, който включва 20-30 инстанции и изисква до 45 различни документа за оформяне на товара.

Но тези и други препятствия едва ли ще спрат страните от поетия път. Защото залозите и за Африка, и за Русия да основополагащи. За Африка ги посочи Ндилеке Мандела, внучката на легендарния президент на ЮАР Нелсън Мандела "Ако започнем да вярваме в себе си, в независимостта на нашия континент, в способността да се освободим от контрола на западните сили, тогава ще започнем да побеждаваме", каза Мандела, която ръководи фонд в чест на нейния дядо. Следователно залогът за Африка, освен независимост,  суверенитет и преодоляване на тежкото й колониално минало, е и напредък и възход, с които континентът не просто да оцелее, а и да се утвърди като фактор в многополюсния свят.

За Русия залогът е също борба за оцеляване чрез отърсване от зловредните западни санкции, окончателното превъзмогване на изолацията и разбира се утвърждаването като един от геополитическите центрове на многополюсния свят.