Унизително

Като дете знаех две неща за този град - че там е роден Яворов и че "в Чирпан водата се не пие, мирише на гасена вар", имаше такава песен. "Когато написах "Градушка", то е било повече по детински спомен. Имам предвид, че аз съм от Чирпан, от един лозарски град, гдето градушката всеки две-три години разплаква сума ти свят. Тази градушка така жива се е запечатала в мен от детинство." "...Аз съм от Чирпан..." - казва поетът и днес той е символът и славата на града.  Проф. Михаил Неделчев нарича Яворовото творчество вековечно, трансвековно. Чирпанлии, дори да не знаят това определение, осъзнават величието на поета и се гордеят с него. Та затуй се питам как така те допуснаха къщата-музей на П.К.Яворов в родния му град да се понижи в ранг. Днес домът светиня, в който на 1 януари 1878 г. след полунощ в семейството на Тотю Крачолов и Гана Йовчева се ражда бъдещият поет - магьосник на словото, не е национално културно средище, не е самостоятелно юридическо лице, а само някаква клонка от общинския музей в града. През 2013 г. въз основа на предписание на Министерството на културата общинският съвет създава Исторически музей - гр. Чирпан като самостоятелно юридическо лице - "местен по териториален обхват" и с "общ тематичен обхват". Решението отрежда музеят да има три експозиции: етнографска - Етнографска къща, с. Спасово, музейна - Къща "П.К. Яворов", и художествена - изложбена зала "Г. Данчов-Зографина". И така къщата-музей на Яворов минава под общия знаменател и цялата й дейност зависи от благоволенията на кмета и общинския съвет и доколко те ще изтърсят от кесията за историческия музей и от изтърсеното колко ще остане на ползу Яворову.
Горкият поет, не му върви с увековечаването. Заради нашата непризнателност. В София т.нар. къща-музей на ул. "Раковски" 136 стана жертва на лекомислието, с което простичко - по лучниковски -  се реституираха паметници на културата, сетне бе подхвърлена като на пинг-понг от ръка на ръка, от "Отворено общество" тя стигна до масонската ложа на Валери Митков, собственикът на взривената фабрика в Горни Лом. Уж има сайбия, а видът й е печален, руши се...
В Чирпан всичко изглеждаше по-иначе. Председателят на фондация "Яворов" Тодор Иванов ми разказа следното: "1924-та, месец октомври, идва тук Гео Милев с една група свои приятели от София - 10 години след смъртта на Яворов, застава отпред на одъра и казва на бащата на Яворов, който е вече на години, и на чирпанския кмет следното: "Тая къща не я пипайте, нищо не правете по нея. Яворов е гений, един ден тази къща ще стане музей." Така и става, къщата-музей е открита през 1954 г. С три стаи: кухня, гостна и т.нар. Пейова стая, в които са подредени лични и семейни вещи. В Пейовата стая всичко е оставено както докато Яворов е бил жив: металното легло, масата с мастилницата, където е написал първите си стихове, колекцията от снимки на героите, на които се е възхищавал. През 1973 г. до къщата е построена експозиционна зала, в която е проследен жизненият и творчески път на Яворов. Къщата-музей има богат архив и специализирана библиотека. Тя е център на организираните всяка година Яворови януарски дни, тук се връчва Националната Яворова награда. Изглежда, че всичко това се вижда малко на чирпанските общинари, че те единодушно са унижили най-святото място в града. Не вярвам да са толкова малоумни, че да не осъзнават какво е дал на Отечеството и света Чирпан с раждането тук на Яворов, но ведомственото им мислене ги прави късогледи. И така литературният музей, каквато е къщата на Яворов, бе превърнат в експозиция към друг музей.
Научих още нещо, което ме порази. През миналата година арменският генерален консул в Пловдив Ехиязар Узунян поискал да бъде поставен хачкар (каменен кръст) в родната къща на поета, подарък от арменската общност по повод сто години от смъртта на Яворов, 115 години от написването на елегията "Арменци" и сто години от арменския геноцид. Хачкар е свещен знак, плоча или обелиск, изработени от арменски туф, израз на благодарност, преклонение и почит. Но общинският съвет отказва да приеме дарението, мотивът му е, че неотдавна в двора на къщата бе завършен ремонт по проект от оперативна програма "Регионално развитие" на стойност 1,8 млн. лева. Според изискването на финансиращия орган три години след ремонтните дейности не можело да се правят никакви промени в интериора и екстериора. Дали от страх да не ги накажат бюрократите в Брюксел, или заради докачена чест на някой овластен, свещеният дар бе отхвърлен. Горкият Яворов, искат да го почетат, а ние трябва да питаме Брюксел: "Може ли?" Това, че управниците на града унижават себе си, са бели кахъри, но това, че унижават, и то неведнъж, Яворов, е непростимо. Това е обида не само за Чирпан, но и за България.