Доказани рискове

Асоциация "Активни потребители" от години "бие тревога" за бързите кредити и опасностите при тях. Публикува и решенията на Европейския съд и на ВКС за констатирани нарушения в ущърб на потребителите.
Въпреки това расте броят на откриваните офиси за тяхното предоставяне, като те вече настъпват и в жилищните квартали, за да са по-близо до „жертвите“, пишат от асоциацията. С наближаването на месеците с големи разходи на домакинствата ще расте вероятно и броят на клиентите на тези рискови кредити, обясняват от асоциацията.
Какво трябва да имате предвид, за да не попаднете в списъка на хилядите излъгани потребители? Ето съветите на Комисията за защита на потребителите:
- Направете справка в официалния регистър на сайта на Българската народна банка. Ако търговецът фигурира там, това означава, че работи "на светло" и рискът е по-малък.
- Преди да подпишете договора, обърнете внимание на: общата сума за връщане, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на договора, размера и броя на погасителните вноски. Тези данни са задължителни реквизити в т.нар. Стандартен европейски формуляр, който трябва да получите преди подписването на договора.
- Най-точният показател за сравняване цената на два кредита е т.нар. годишен процент на разходите (ГПР). Той включва договорената лихва и дължимите такси и комисиони към търговеца.
- Прочетете внимателно договора и общите условия преди полагането на подпис. Ако нещо не е ясно, направете консултация със специалист.
- Можете да се откажете от договора за кредит до 14 дни. За целта е необходимо: да уведомите кредитодателя за това свое желание - писмено: на хартиен или друг траен носител; да върнете главницата и да заплатите лихвата за периода от датата на усвояване на кредита до връщането на отпуснатата сума - не по-късно от 30 календарни дни след изпращането на уведомлението за отказ до кредитора.
- Имайте предвид и следното: лихвата се изчислява на база уговорения в договора лихвен процент; правото на отказ не важи за договори за кредит с общ размер по-малък от 400 лв.
- Допуска се предсрочно погасяване във всеки един момент. Тогава кредитодателят няма право да откаже да уважи желанието на потребителя да изпълни това негово желание; кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато лихвеният процент по договора не е фиксиран; когато погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита; договорът за кредит е под формата на овърдрафт; когато се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран, кредитодателят има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. То не може да е по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора е по-голям от една година. Ако е по-малък от една година - от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума.

Богомил Николов:
Българинът предпочита по-скъп бърз заем пред кредитна карта

Забелязва се огромен ръст на изтеглените бързи кредити у нас, което се дължи на множество фактори. Банковата система в страната е оставила ниша именно за такива практики, тъй като процедурите в банките са тромави, а кредитите за малки стойности трябва да се отпускат лесно. Кредитните карти не са толкова разпространени в България, колкото са в други страни, въпреки че те дават по-добри лихви от бързите кредити, българите предпочитат да плащат повече за обслужване на бърз кредит. Това каза пред "Блумбърг тв България" председателят на Асоциация "Активни потребители" Богомил Николов.
Вижда се и тенденция, че хората не прибягват до бързи кредити само при необходимост, а и за удоволствия. За което голяма роля играе финансовата култура на българина. Николов обясни, че фирмите за бързи кредити вече са затегнали условията, като не се допуска отпускането на заем само срещу лична карта. Тук изниква въпросът защо платежоспособни хора, които имат възможност да изтеглят банков потребителски кредит, предпочитат бързите?
Често, когато се водят дела срещу фирмите за бързи кредити, присъдите са в полза на потребителя, но хората рядко завеждат дела. Ако бъде приет Закона за представителните искове, фирмите за бързи кредити няма да са толкова агресивни. Това би довело до по-малко лоши кредити и порочни практики. Но в момента тези фирми раздават масово кредити, които може и да не се върнат, но високите такси и лихви от платежоспособните потребители покриват тези загуби.
"(Фирмите за бързи кредити) отдавна заеха, че една трета от тези кредити се превръщат в лоши, но те го компенсират с много високата цена на кредита. И всъщност това държи цената толкова висока. Проблемът е, че у нас се развиха много лоши нелоялни практики, защото преди повече от 10 години законодателят въведе таван на годишния процент на разходите (по кредитите), които е 5 пъти законната лихва, което означава, че към днешна дата е около 67-68%. Но масово се вижда, че кредити се отпускат на лихви от над 100-200 и понякога и 300% на година. Това става с най-различни скрити такси, които се начисляват впоследствие", отбеляза Николов.
Само няколко от големите банки у нас изглежда имат желание да се конкурират в този сектор на малките потребителски кредити. Но дори и с навлизането им не се вижда отнемане на пазарен дял от фирмите за бързи кредити, които продължават да увеличават бизнеса си. Николов смята, че това не е далновидно, тъй като при появата на евентуална финансова криза лошите кредити ще залеят системата.
Фирмите за бързи кредити не се конкурират на база цена на продукта, а на база бързината на отпускане на заем. Николов обясни, че хората трябва да са внимателни и да се прибягва към този инструмент само в краен случай. Също така е нужна сериозна информационна кампания и преструктуриране на образованието по тази тема.

Фирмите са раздали над 6 млрд. лв., нарастват лошите кредити

Много, и то тревожни, факти за бързите кредити публикува БНБ. Има сериозен ръст на необслужваните бързи кредити. Към края на юни 2024 г. лошите заеми достигат 404,2 млн. лева, като се увеличават с 21% (70,2 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2023 г., а намаляват с 3,9% (16,6 млн. лв.) спрямо края на март 2024 г.
Домакинствата са изтеглили близо 4,1 млрд. лева бързи кредити, като за година те  нарастват с 19,2% (658,7 млн. лв.). Спрямо края на март 2024 г. те се увеличават с 5,8% (224,9 млн. лв.). Това са предимно потребителски кредити, които възлизат на 3,968 млрд. лв. Те се увеличават с 21,2% (694,8 млн. лв.) на годишна база и с 5,4% (203,8 млн. лв.) спрямо края на март 2024 г.
Размерът на жилищните кредити стига 25,1 млн. лв. Те нарастват с 54,2% (8,8 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2023 г. и с 38,5% (7 млн. лв.) спрямо март 2024 г. Въпреки това относителният им дял в общите бързи заеми остава незначителен - 0,6%.
Общо фирмите за бързи кредити са раздали 6,017 млрд. лв. (3,1% от БВП) при 4,926 млрд. лв. (2,7% от БВП) в края на юни 2023 г. Те се увеличават с 22,1% (1,090 млрд. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2023 г. и с 6% (339,4 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 г. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните 12 месеца са в размер на 34,2 млн. лева.
На годишна база продадените кредити са в размер на 97,9 млн. лв. (в т.ч. 23,2 млн. лв. през второто тримесечие на 2024 г.), а закупените - 63,7 млн. лв. (не са извършвани покупки на кредити през второто тримесечие на 2024 г.). Преобладават кредитите над 5 години, които са 2,808 млрд. лв. в края юни 2024 г. Те нарастват с 26,2% (582,9 млн. лв.) спрямо края на юни 2023 г. и със 7,4% (194 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 г. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45,2% в края на юни 2023 г. до 46,7% в края на същия месец на 2024 г.
В края на второто тримесечие на 2024 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 1,310 млрд. лева. Те нарастват с 22,5% (240,4 млн. лв.) на годишна база и с 6% (73,9 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2024 г. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1,495 млрд. лв. в края на юни 2024 г., като нарастват с 15,2% (197 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2023 г. и с 6,3% (88,1 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2024 г.