Диригентът е съавтор на музиката

Интервю на Катина Кирова
Цюрих-София

Владимир Федосеев е роден в Ленинград на 5 август 1932 г., завършил е Академията за музика "Гнесини" и аспирантура в Московската консерватория при проф. Лев Гинсбург. През 1971 г. дебютира като диригент с Ленинградската филхармония по покана на Евгени Мравински в театър "Киров" (дн. Мариински театър). От 1974 г. е неизменен главен художествен ръководител и диригент на Големия симфоничен оркестър "Чайковски". От 1997 до 2005 г. е главен диригент на Виенския симфоничен оркeстър. От 1997-а е постоянен гост-диригент на операта в Цюрих. От 2000 г. е първи гост-диригент на филхармонията в Токио. Записите на симфониите на Чайковски и Малер, Танеев и Брамс, оперите на Драгомижски и Римски-Корсаков днес са бестселъри. През 2006-а записва с ГСО всички симфонии на Бетовен и Шостакович. Дирижира опери на Мусоргски, Верди, Берлиоз, Яначек и Шостакович във Виена, Париж, Милано, Цюрих, Брегенц, Флоренция. Сред наградите му са орден "За заслуги към отечеството" - II ст., орден "Свети Владимир", Сребърен кръст на Република Австрия и Почетен кръст - I степен за заслуги в областта на културата на Австрия, Златен медал на международното обществото на Густав Малер, Орден на Преподобния Сергей Радонежски - II ст.
Създаден през 1930 г. като оркестър при Всесъюзното съветско радио, днес ГСО "Чайковски" е най-старият симфоничен оркестър в Русия и един от най-добрите в света. До 1974 г. негови диригенти са били А. Орлов, Ал. Гаук, Н. Голованов, Г. Рождественски. Вече 36 години неизменен негов главен диригент е маестро Владимир Федосеев. От 1993 г. оркестърът носи името на Чайковски. Популяризацията на съвременната музика е една от най-интересните посоки в дейността на Вл. Федосеев. Началото на юбилейния 80-и сезон бе дадено на рождената дата на оркестъра - 5 февруари, с тържествен концерт в Москва, последван от поредица концерти през март и април в Тюмен, Челябинск и Екатеринбург. Предстои турне из най-големите европейски столици.
Срещата ни с Владимир Федосеев се състоя на 13 юни в Цюрих, час преди 6-ия от серията спектакли на операта "Русалка" (Дворжак) с Красимира Стоянова в главната роля. Маестро Федосеев е роден благородник, сякаш останал недокоснат от събитията и времето, с младежка усмивка, благ, сърдечен, внимателен и непринуден.

- Разкажете за началото...
- Мисля, че съм се родил 3 пъти. Първият път - от моите родители. Вторият - по време на Ленинградската блокада. Нямаше какво да се яде, забранено беше да се излиза на улицата. Баща ми имаше водка, по-точно спирт. Всеки ден ни даваше със сестра ми по 9 капки на чаша за издръжливост и дезинфекция. Така оживях за втори път. А третият път се родих след блокадата. Заводът, в който работеше баща ми, бе евакуиран заедно със семейството ни в Муром. Още на първата гара ни бомбардираха. По чудо останахме живи - ние и баянът на баща ми. Този баян ме ориентира към музиката. Моят път започна от народните ансамбли. Навремето те бяха много популярни. Какви народни хорове имаше само! Някои смятат народното изкуство за втора ръка изкуство. А аз се гордея, че именно там се формирах като музикант. И то цели 15 години! Народната музика, певци като Лемешев, Пирогов, Архипова и оркестрите ми дадоха много. Та нали от народната музика са тръгнали Глинка, Мусоргски. Много съм научил от певците, защото човешкият глас е най-добрият инструмент, който най-добре изразява душевността на човека. И сега продължавам да работя с тях, обичам ги, разбирам ги, но винаги съм твърд и взискателен.
- Кое е най-характерното за вашия оркестър?
- Звукът, това е гласът на оркестъра. По него един оркестър става разпознаваем сред останалите. В създаването на собствен звук виждам моята мисия, на тази идея съм служил и продължавам да служа. Желаното съвършенство на звука обаче се постига с огромен труд до постигане на мек, копринен, топъл и "говорещ" звук. Гласът на оркестъра се познава особено по тихия звук, по тихото пълнокръвно piano. Това не е просто и само намаляване силата на звука, а успоредно с това насищането му с вътрешeн емоционален заряд.
- Как постигате мечтания звук?
- Не съм диктатор. Подчинявам оркестъра с 2 неща: убеждаване и резултатни репетиции. Репетицията е основното, понякога по-важна от концерта. Там изваждам от музиканта дори това, което сам не подозира, че умее. Смятам, че диригентът е съавтор на музиката и отговорен пред публиката за верността на оригинала. Същевременно чувствам се длъжен да обединя 3 поколения музиканти - от 20 до 80 г. - и да ги свикна да живеят с единни общи интереси, да забравят споровете и проблемите и да ги обединя като магьосник с вълшебната си пръчица. Никога не казвам: "Това е моят оркестър!", а "Това е нашият оркестър".
- Как успявате да съхраните такава прекрасна форма - и физическа, и творческа?
- С любов, с любов към музиката и към хората. С мен винаги е музиката и моята жена Олга Ивановна. Без музика мога да преживея максимум 2 дни, в началото на отпуска. Иначе изпадам в безтегловност. Всеки ден работя най-малко по 2-3 часа. Поддържа ме и убеждението, че всичко ще се нареди. "Вярност и търпение" - както е казал ген. Барклай де Толи.
- Животът ни се промени. Попмузиката смени народното хорово изкуство...
- Да, сега това се нарича масова култура, но това не е наша култура и тази музика не е наша музика. В нея няма нищо национално! Руската попмузика е показател за общата деградация - в нея виждаш само подражателство и първосигнално повторение. Тази псевдокултура за съжаление се насажда и от телевизията. Чувствам, че Москва днес е най-неруският град. За щастие руският дух се съхранява в провинцията. А нали тя е по-голяма от столицата! Но това е обща беда, сега на такъв натиск е подложен всеки народ. Бедата идва и от отсъствието на музикално възпитание, на вкус. В чужбина на дневните концерти пускат семейства с малки деца и бебета в колички. А у нас в детските градини и в училищата изчезнаха уроците по пеене и музика, вече не се изучават народни песни, почти няма хорове в средните училища. Загубен е вкусът към националната култура и не се мисли за нейното развитие.
- През последите години проявявате особен интерес към оперната музика, но предпочитате да я представяте в концертен вариант.
- По този начин се освобождавам от глупави режисьори, които често не познават нито музиката, нито историческите факти, а на всичко отгоре претендират за водеща роля в един спектакъл. Както знаете, в началото правилата в операта са диктували примадоните, после диригентите, а днес е настъпила епохата на режисьорите. Но за съжаление на всички останали е много трудно да постигнат единомислие с тях.
- С какви проблеми се сблъскват изпълнителите днес?
- Напоследък много оперни театри са се превърнали в своеобразни фабрики. Работи се на конвейер, без достатъчно време за репетиции. Съвременната режисура също става проблем за изпълнителите. Много диригенти отказват да работят с определени режисьори, защото техните постановки се превръщат в издевателство над композитора и над оперния театър въобще. Разбира се, това не означава, че операта е музей, където трябва да се играят скучни, традиционни постановки. Но операта също така не е за хора, които не чувстват и не разбират музиката. Това е проблем, който изисква вниманието на международната музикална общественост. Чувствам, че назрява необходимостта да се свика конференция на диригенти, режисьори и критици от цял свят и да се обсъди този въпрос.
- Гостували ли сте у нас? Познавате ли българската музика и българските музиканти? С кои от тях сте работили?
- Един-единствен път през 2006-а, когато свирихме програма Чайковски в София по случай 15-ата годишнина на "Лукойл" в България. Изпълнявали сме също музика на Владигеров, но повече познавам вашите певци - Б. Христов, Д. Узунов, Н. Николов. Работил съм с Николай Гяуров. По моя покана той и Мирела Френи направиха в Москва грандиозен концерт с нашия оркестър в Голямата зала на Консерваторията през 2002-а. Именно тук, в Цюрих, с мен той направи на сцена последната мечтана роля в своята кариера - Досифей в "Хованщина". Беше година, преди да почине. Знаменит артист и човек! Много харесах вашия баритон Владимир Стоянов, който отново тук, в Цюрих, пя в "Царска годеница" и кардинал Ронкони в "Борис Годунов". Миналата година по моя покана в Москва нашия оркестър дирижира Георги Димитров - един много задълбочен интерпретатор. И, разбира се, сега, отново в Цюрих върви "Русалка" с необикновената Красимира Стоянова.
- Красимира Стоянова е първата българска Русалка. С какво ви впечатлява нейното изпълнение?
- Тя е чудо! Истински творец на сцената и във вокално, и в актьорско отношение. Расте с всеки спектакъл, разкрива нови и нови страни на своето изкуство, образът става все по-красив и по-пълен. Тя е рядък артист, умее да се контролира във всеки момент, живее, диша с оркестъра и диригента, а тембровата й палитра е изумително богата и красива. Истинско удоволствие е да се работи с нея. Тази година в Атина ни предстои изпълнение на сцената с писмото на Татяна от "Евгений Онегин". Обмисляме и нови проекти.

Вечерта на спектакъла на същата тази "Русалка" се случи нещо необичайно. След 30-минутно закъснение от ръководството на Цюрихската опера обявиха, че изпълнителят на ролята на Принца - полският тенор Пьотр Биечала, не е в състояние да изпее партията. И за да не падне спектакълът, е било решено той да изиграе ролята, без да пее, само произнасяйки текста на своята партия. Представяте си как може да се чувства една Русалка с един "ням" Принц? Красимира Стоянова наистина сътвори чудо, покривайки с пеене и игра вокалното отсъствие на своя партньор. С двойно повече себераздаване и изразителност, с цялата си душа! Накрая, иначе сдържаната цюрихска публика избухна в гръмки възторжени възгласи, приветстващи  духа и героизма на нашата певица, дошли като знак на одобрение и съгласие с думите на маестро Федосеев.