От "Гореща точка" до "България без цензура"

Румен Воденичаров

Преди две години в една публикация обърнах внимание на възхода на Николай Бареков (Дудука) от пловдивските чалготеки до популярен водещ на сутрешния блок в bTV и TV7. Защо обаче, след 7 години изграждане на кариера напусна богатата телевизия bTV, мълчат както неговата партньорка Ани Цолова, така и неговите шефове. Все пак клюките не закъсняха - причината май била рекет. Но това едва ли е цялата истина. Амбициозният телевизионер, скаран с авторитарния си приятел Бойко Борисов, явно си намери нов покровител и в новото си поприще започна да обикаля с екипа на TV7 определени от него "горещи точки" по близки и далечни областни центрове. Трябва да му се признае, че го правеше с хъс и самообладание. А самочувствието, което демонстрираше, подсказваше, че някой освен финансовия ресурс му е дал

картбланш да атакува политици и олигарси

по негова преценка. Дали този неизвестен за нас спонсор не е от чужбина, скоро ще се разбере. Нека си припомним, че след като напусна "по свое желание" bTV, Бареков замина за САЩ, където специализира в CNN (Атланта) и Вашингтон. Но ако в Атланта има световно известна телевизия, то в столицата Вашингтон се намират институции като Държавния департамент на Съединените щати и ЦРУ.
"Гореща точка" за Дудука се оказа площадката, от която той трябваше да се изстреля в политическия елит. Бойко Борисов вече не беше премиер. Внезапно атаката срещу олигарсите Огнян Донев и Любо Пъпката секна. И то не само от страна на Барека, а и от жълтите вестници. Двамата играчи най-вероятно са си платили и ги оставиха на спокойствие. Яне и Волен се дънеха, а партията на СКАТ беше слаба ракия в сравнение с него. Нишата за нов месия е свободна и трябваше бързо да бъде заета, защото към нея напираха реформатори, войводи, гимнастици, ясновидки и евродепутати.
Във времена, когато политическите партии умират и не могат да станат масови, в България се появиха половин дузина лидерски партии.
Нищо чудно. Наближават избори, а българите се отучиха да гласуват за личности. Тези, които се опариха от социологическите проучвания на парламентарните избори през 2013 година, сега играят на сигурно - ще прескачат 4%-ната бариера в коалиции. Те обаче констатират, че

Дудука им води с една обиколка

Излиза, че обиколките му с екипа на TV7 по регионите не са били току тъй "на ползу роду", а с далечен прицел - да си набере партийни членове, които да го припознаят като безспорен лидер.
Посланията на Дудука са популистки и са  взети назаем от програмите на други партии. Съд за герберите и Тройната коалиция, край на демографската криза с помощи за майките с второ дете, безплатни таблети за децата, прогресивно данъчно облагане за богатите, здравна реформа. Изобщо "РАБОТА, ДОХОДИ,СИГУРНОСТ!"
Също като циганина на сватбата, който обещавал щедро, след като разбрал, че подаръците няма да се дават веднага след обявяването им.
И ето, че на 25 януари поредната лидерска партия с абсурдното име "България без цензура" се пръкна. И то не в някоя скромна зала на НТС (така беше създадена "Атака"), а в Конгресната зала на НДК с 3000 кандидати за партийци. Партия се прави с пари, а партия от нищото - с много пари. Дудука се тупа в гърдите, че платил залата и автобусите от джоба си с "честно спечелени" от него пари. Но малцина му вярват и казват "Да, ама надали". И първата цензура в новата партия ще бъде избягване на въпроса "Откъде идват парите?".
В Русия президентът Путин успя да прокара закон, с който такива политици бяха наречени "Агенти за влияние" и им беше забранена политическа дейност в случай, че финансирането им от чужда държава надхвърля 50%.
Да напуснеш толкова прибързано апетитното от финансова гледна точка директорско кресло в частна телевизия, означава, че

някой друг е предложил повече

Кой е този някой, може да се предположи, ако се вгледаме в чуждите гости на учредителния конгрес на "България без цензура". Освен Микулаш Дзуринда (Словакия) и Зоран Живкович (Сърбия) по-интересни са други двама.
Единият е либералът Еинарс Репше, бивш министър-председател на Латвия, на  прибалтийската страна, половината население на която вече работи и живее на Запад и която е христоматиен пример как се губи суверенитет заради едната русофобия. Чудесен пример за България, когато приеме еврото за национална валута с премиер Николай Бареков.
Другият гост е знаков. Генерал Уесли Кларк е бивш главнокомандващ на НАТО (1997-2000 г.) по време на войната за Косово. Става въпрос за военнопрестъпник, който е издал заповедите за бомбардирането на югославските танкове със снаряди с обеднен уран, на китайското посолство в Белград и за унищожаването на 200 руски командоси, които бяха завзели летището в Прищина  преди англичаните. Последната заповед на главореза генерал не беше приведена в изпълнение, тъй като командир на английските десантчици се оказал популярният сега поп певец Джеймс Блънт ("You are beautiful, it's true"), който отказва да извърши кръвопролитието. Ген. Уесли Кларк е участник в две президентски кампании. В едната (2004 г.) се отказва в полза на сегашния държавен секретар Джон Кери, а в другата помага на г-жа Хилари Клинтън. Така че "случайното" пребиваване в София на важния гост на учредяването на "България без цензура" най-вероятно "случайно " е благословено от самия държавен секретар на САЩ Джон Кери. А и новоизпеченият лидер не крие, че е бил с него не само на конгреса. Интересно е и друго: СМИ изобщо не коментираха причината за мисията на генерала на Балканите.
Ако Бареков е

само една пионка в мрежовата война срещу Русия,

то американските военни бази в България и Румъния биха могли да бъдат използвани тогава, когато целта в мрежовата война не бъде постигната. Няколко хиляди либийци за обучение в България и 3000 ирански муджахидини в Крайова (Румъния) са добра помощ и "димка", с която се прикриват истинските цели на агресивния блок НАТО. И предупреждение за Турция, че е възможно да загуби наема от 4 млрд. долара от базата Инджерлик.
Бареков се е хванал на хоро, от което  ще бъде опасно да се пусне. Явно САЩ са свалили поддръжката от Бойко Борисов и са заложили на следващия русофоб. Сега се разбира, че дядото на Дудука, също като дядото на Бойко, е препатил от комунистите, но дали това е достатъчно.
Тази пролет Дудука и бат`Бойко ще ни развличат с нападките си до евроизборите. Въпросът е възможно ли е българските избиратели да се спънат в един и същи камък втори път. Възможно ли е "политическата пяна, която (според политолога Иво Христов) произвежда Бареков", да замъгли и този път погледа на избирателите?
Да разчиташ на помощ от военнопрестъпник е толкова отблъскващо, колкото да оглавиш протест  заедно с криминал като Бисер Миланов-Петното.
Българите този път просто са длъжни да направят разликата между доброто и злото. До изборите има достатъчно време, а се знае, че пяната е нестабилна дисперсна система.