Необходим е нов закон за развитие на академичния състав

Проф., д.т.н. Младен Георгиев

От 11 януари 2011 г. в България действа Законът за развитие на академичния състав (ЗРАС),  който беше разработен от Сергей Игнатов в качеството му на министър на МОН в кабинета "Борисов-1". Този закон бе критикуван и посрещнат с неодобрение от голям брой най-изтъкнати български учени. Действието на закона в продължение на 4 години дава достатъчни основания да се оцени неговата роля върху висшето образование и науката в страната.
    Настоящият ЗРАС, наричан още "Игнатовски", премахна единния държавен орган ВАК и единните национални научни съвети. Проблемите с присъждането на научните степени и звания бяха предоставени на отделните заинтересовани звена (вузове и научни институти), които разглеждат представените от своите служители документи за присъждане на научни степени и звания. За всеки един кандидат се назначава отделно жури и съответни рецензенти. След разглеждане на постъпилите документи и рецензии и провеждането на дискусия, съответното жури взема с явно гласуване своето решение, което е окончателно.
    Какви са резултатите, които се получават от прилагането на сега действащия закон? Според данните на МОН, напомнени неотдавна във в. ДУМА, през 2012 г. - за една година, висшите училища са произвели 366 професори и 385 доценти, а научните организации още 108 професори и 90 доценти. Това означава, че за една година са хабилитирани 949 души. Вестник "Преса" пък съобщава, че за период от 3 години са хабилитирани годишно по 380 професори и 441 доценти или сумарно 821 човека на година. Според бившия министър на МОН Анелия Клисарова при съществуването на ВАК до 2010 г. годишно са ставали професори около 100-120 човека и още толкова доценти, т.е. сумарно около 200-240 човека. Тези резултати показват, че настоящият закон е допринесъл за увеличаване на производството на хабилитирани лица средно с около 4 пъти годишно. Каква е причината за тази изключителна "производителност" на този "цивилизационен" и "антропологичен" закон, както го наричаше Сергей Игнатов?
Като се има предвид обстоятелството, че всяка самостоятелна организация, която провежда акредитирането (51 висши учебни заведения и 47 научни институти в БАН), започва да играе ролята на самостоятелно малко "ВАК-че", което подбира състава, рецензентите и членовете на съответното жури при провеждането на конкурсите, се вижда, че трудно можеше да се създаде система с по-големи възможности за корупция - процедура, която ние, българите, владеем до съвършенство.
При обсъждането на настоящия ЗРАС някои колеги заявяваха, че той бил аналогичен на този, по който протича хабилитирането в Кеймбриджския университет в Англия. Това първо не е така и второ - те не взимаха предвид обстоятелството, че университетът в Кеймбридж съществува от 600 години и в него няма шуробаджанашки журита, докато "Европейският политехнически университет" в гр. Перник е създаден само преди 3-4 години, което не му попречи само за 1 година да произведе 12 професора и 6 доцента. Както казва народът: "Къде е Ниш, къде е Багдад".
Една колежка, доцент от пловдивския университет, също смяташе, че действащият ЗРАС е полезен и е аналогичен на този в Швеция. Тя обаче явно никак не познава публичните нрави в тази страна и обстоятелството, че в България няма шведи. Какво имам предвид. Миналата година една много известна журналистка, пътувайки из Швеция, вижда следната картина - в страни от шосето се разполага сергия, на която се продават картофи. На нея има още кантар, кутия с пари, табелка с цената на стоката и... няма никакъв продавач. Пътуващите слизат от автомобила, оглеждат картофите и, ако им харесат, си отмерват нужното количество, стойността на което заплащат, като оставят парите във въпросната кутия. Ако нямат точен брой дребни пари, оставят по-едри в същата кутия, като си вземат оттам полагаемото се "ресто". Тези въпросни сергии в Швеция напомнят нашите сергии в Родопите, на които родни производители продават своите картофи и едър шарен фасул. Представяте ли си обаче, какво ще стане с тази стока, ако на сергията в България няма продавач? Същото, което стана и с "шведския" български закон на Игнатов.
В резултат на действието на настоящия ЗРАС българските университети и изследователски институти се напълниха с голямо количество титулувани, но всъщност неквалифицирани сътрудници, които в бъдеще ще обучават студентите и ще се разпореждат с дейността на научните институти. Това естествено води до все по-некачествено образование на нашите студенти, а институтите предлагат все по-слаби и неинтересни за икономиката и обществото научни изследвания.
Новите управляващи от кабинета "Борисов-2" няма как да не виждат неблагоприятната ситуация, създадена от действащия ЗРАС, приет от кабинета "Борисов-1", и се опитват да внесат в него изменения, които да прекратят негативните последствия, които този закон създаде. Това желание трябва да се приветства. За съжаление обаче, измененията, които се предлагат от МОН, не са насочени към намаляването на корупционните възможности на действащия закон, което е и основният му недостатък. Всъщност цялата процедура за избор на научни длъжности и присъждане на научни степени остава такава, каквато е в момента. Много по-ефективен проект за изменение на ЗРАС е предложен в парламента от депутата проф. Станислав Станилов, но кой знае защо управляващите се правят на слепи за него. 
Какво според мен трябва да се промени в сега действащия закон, който нанася изключително тежък и трудно поправим удар върху висшето образование и науката?
1. Да се прекрати действието на настоящия ЗРАС.
2. Да се създаде нов закон, който да отчете недостатъците на предишните закони. Този закон трябва да се подготви от висококвалифицирани учени, които много години са се занимавали с проблемите на акредитирането, а не от чиновници-мениджъри, които имат повърхностни представи за този сложен предмет.
3. Да се създаде държавен акредитационен комитет (ДАК), чиято задача е да организира и следи за провеждането на процесите на акредитация в рамките на закона. Съставът на ДАК да е формиран от най-изтъкнати български учени, избирани по регламентиран начин от авторитетни научни организации.
4. ДАК организира създаването на съответния брой национални акредитационни комисии (НАК), които провеждат процеса на акредитация. Всяка една от тези комисии извършва акредитирането по определен брой сродни специалности, шифърът и наименованието на които е предварително определен. В съответствие със спецификата на тези специалности се подбира и съставът на НАК. Натрупаният опит подсказва, че с цел да се подобри качеството на работата на тези комисии е желателно те да не акредитират голям брой специалности. По-добре повече НАК с по-малко на брой членове (10-15 души), отколкото по-малко комисии, но с по-голям състав, както беше в стария Закон за научните степени и звания (20-25 души).
5. Решенията по повод на провежданите акредитации се вземат от членовете на НАК с тайно гласуване и са окончателни.
6. Документите, свързани с провеждането на акредитирането, се предават на съхранение в ДАК, която и издава на акредитираните съответните дипломи, имащи национално значение, а не се отнасят само за организацията, в която работи акредитираният специалист.
7. ДАК направлява за преразглеждане в комисиите получените според сега действащия ЗРАС хабилитации и онези от тях, които не отговарят на нормалните научни изисквания, трябва да бъдат отменени. Ако тази препоръка на се изпълни, то нанесените тежки поражения от сега действащия закон ще се чувстват твърде осезаемо през следващите няколко десетилетия.
В заключение трябва да отбележим, че ако не бъде създаден нов закон, българските младежи все по-масово ще се стараят да учат и работят в чуждестранни университети и институти, което неминуемо води до непрекъснато намаляване на най-образованата част от населението на България - устойчив процес, който за съжаление се ускорява все повече в последните години.

Да не е за първи път?
Велиана Христова

Пета година висшето образование и науката у нас буквално стенат, притиснати от ищаха на стотици мераклии да изпишат пред името си сакралните букви "проф." Пета година няма университетски и научен форум, на който да не се говори за безконтролното производство, което журналистите отдавна нарекоха "професори на кило". А когато най-сетне се появи някакъв шанс поне нещо да се поправи, изведнъж започна активно свикване на нови "дискусии" на тема изменение на злополучния Закон за развитие на академичния състав. Кому са нужни, след като отдавна на всички всичко е ясно?
Много добре се знае какво се прави в света и какво искат сериозните академични институции у нас (искаха го, впрочем, и преди да се приеме т.нар. игнатовски закон, ама никой не ги чу). Въвеждане на национално ниво на нормалните изисквания за научен принос на кандидатите в отделните научни направления; формиране на комисии за конкурсите (на местно и или на национално равнище), но не на принципа "аз на тебе, ти на мене", а чрез жребий от национална листа на утвърдените професори и доценти; реална защита на дисертационните и хабилитационните трудове; тайно гласуване при избора; повторна проверка по новите правила и критерии на получените по сегашния закон титли (както стана в Румъния). Това е. Стотици пъти десетки изказващи се са го повтаряли, но пак се правят нови и нови "форуми за обсъждане", като да се започва от нулата. Пак се сочат някакви бройки за това колко са "новоизлюпените" притежатели на титли, които никога не са точни, понеже никой в България не знае колко са всъщност новите професори и доценти за 5 години - данните на различните държавни институции се разминават драстично. Само тенденцията е ясна - двойно повече професори отпреди (поне по един дневно, като се броят и летните месеци), много по-малко доценти и съвсем малко асистенти.
Защо се прави това ново празно упражнение? Ами, защото управляващите от ГЕРБ трябва да изобразят, че са инициирали "широко обсъждане", за да могат след това... да си направят каквото са си решили. Напук на обсъждането, напук на мненията, но зад техния параван. Да не би да го гледаме за пръв път тоя филм?