Позиция
Краят на прехода, а сега накъде?
Чакат ни избори, трудни коалиции и евентуална президентска република като най-мека форма на управление
/ брой: 120
Дори след тежки за страната ни следвоенни години винаги сме се изправяли сравнително бързо водени от силни личности или каузи. За съжаление това не важи за днешните години на българския преход. Сценаристите му не бяха предвидили значителните скрити "заложби" на българина да се търси лекото, мекото и муфтата. През последните години
бяха разбити няколко мита
битуващи отдавна в общественото съзнание, а именно: митът, че българинът е трудолюбив (имаме една от най-ниските производителности на труда в Европа и почти всеки търси днес у нас високоплатена, но и неангажираща работа); митът, че българинът обича преди всичко страната си (помислете колко от младите, а и не само младите, се изнесоха еднопосочно зад граница, било под формата на следване, било по друг начин и колко още са готови да го направят); митът за толерантността на българина (вникнете в детайлите на проекта "Атака", който впрочем е на приключване, и ще разберете какво имам предвид) и т.н.
Типично в стила на теория на конспирацията бих казал, че и сега поредният "голям брат" е изработил своя сценарий за страната ни, но в него го няма обикновения малък човек с неговите желания, стремежи, грижи и надежди. Липсва, или е потисната ценностната система за обществото като цяло и в частност за отделната клетка - семейството, както се усеща и
липсата на морал и традиции
Отделният индивид е важно да бъде обезличен и подчинен на страха и несигурността в утрешния ден. По-важно е страната ни да бъде поддържана като лесно управляем сателит, чиято траектория може да бъде удобно и бързо изменяна според целите на други външни интереси.
Днешната световна икономика вече не е икономиката, определяна от пазара. Конците се дърпат не от пазарната конюнктура и условия, а от картели, монополи, корпоративни интереси и местни феодали. Впрочем с риск да бъда анатемосан, бих изразил мнение, че управлението на цялата световна икономика не е във фазата на развития пазарен капитализъм, а някъде при късния феодализъм, основавайки това мое виждане на факта, че скрити задкулисно личности, а не условията на пазара определят нейното днешно и бъдещо развитие.
В тази връзка и като едно естествено продължение на събитията, случващи се в "нормалния" свят,
сценарият на мъчителния български преход
показва все повече приближаване към своя край. Досега сценарият се развиваше дословно и трябва да се очаква, че така и ще приключи. Но с това и свършват хубавите новини. Основните наши играчи на прехода в областта на бизнеса и политиката са наясно, че след приключване на сценария, механизмите на които се крепи тяхната власт, ще се разпаднат и на сцената ще излязат истинските скрити сега собственици, а битката за преразпределяне на националното богатство ще се обезсмисли, защото просто няма да е останало такова.
Самото появяване на сцената на сегашния премиер и неговото безпардонно поведение е финалната точка от самия сценарий. Неговата роля е да овладее всички механизми на преразпределянето и впоследствие да се освободи от тях. Това е на път да се случи още тази и следващата година. Оценките на социологическите агенции се обединяват, че електоралната подкрепа за ГЕРБ през март 2011 г. е спаднала до 20-24% при 40-45% на парламентарните избори и всички очакват тези прогнози да се сбъднат и на местните избори, за да се нахвърлят на ГЕРБ и лично на министър-председателя.
Следващият очакван провал на ГЕРБ
са президентските избори, след които правителството няма да е в състояние да провежда каквато и да било политика. Единственото политическо решение са извънредни парламентарни избори, защото алтернативата е граждански безредици или диктатура. Но дори и парламентарните избори не са гаранция, че ще бъдат избегнати крайните варианти, защото нито една от политическите сили не е готова да управлява самостоятелно, а под въпрос са по-широките коалиции, но не поради политическите различия в стратегиите и идеологията, а поради личностни дрязги и нетърпимост.
На всички е ясно, че празненството на мишките и плъховете свършва и без да подбират средствата, те ще се опитат да отмъкнат и последната троха от трапезата. Намираме се в навечерието на най-драматичната битка, която ще приключи едва когато се установи следващото стабилно правителство, мислещо преди всичко за стабилизацията на страната и икономиката й, а не за собственото си его независимо колко пъти ще има парламентарни избори.
А дотогава трябва да очакваме продължаване
замерването с гнусни интриги
компромати, нагли грабежи, едри измами, политически изнудвания, дори убийства и други "екстри". Всички се оплакваме от тези явления, които съпътстват целия ни преход, но това, за което трябва да сме готови, е финалната поанта, която ще е невиждана атракция! Не, нямам предвид 2012 г...
Положението ни сега е усложнено допълнително от световната икономическа криза, която е предвестник на ново икономическо разделение на света, но в същото това време тя е свързана и с голяма политическа турболенция. В тези условия бързо ще се променят не само политическите и бизнес практики, но и самите чисто човешки ценности и критерии.
Промените ще са радикални и бързи
дотолкова, че някои от обществата като цяло ще бъдат изправени пред дилемата за разпад. Ще се почувства остър дефицит на лидери, идеологии и религии. Вероятна е появата на нови личности - еднодневки, което ще разочарова още повече хората и може да доведе до пълна демотивация и анархия. Това от своя страна допълнително ще тласне част от съвременното ни общество към носталгия по отминалия тоталитаризъм и дори абсолютизъм.
В такива условия може да се очаква и промяна дори на устройството на държавата в посока президентска република, като най-мека форма на управление.