02 Ноември 2024събота04:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Кажи кой те оцени, ще ти кажа какъв си

В МОН създават нови излишни, некомпетентни и непрозрачни органи за оценяване на науката, от които ще зависи финансирането й

/ брой: 141

автор:Велиана Христова

visibility 3157

В края на миналата седмица изтече срокът, в който МОН събираше мнения по измисления проект на "Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност", оповестен в сайта му. Разбира се, както винаги никой няма да разбере какви са мненията на научната общност за него, понеже те се събират за служебно ползване от авторите на проекта в министерството, които нямат обичая да оповестяват какво мислят засегнатите за тях. Това е удобно, тъй като хем е изпълнено изискването проектите на документи да се огласяват в сайта на съответната държавна институция, хем след това тя

може да си прави каквото си иска

понеже събраните мнения за творенията й не са публични.
Новият замислен правилник обаче не е безобиден, тъй като от някои пиар акции в удобни медии става ясно нещо, което не е пряко записано в документа - че от оценяването на научната дейност, предвидено в него, ще зависи най-важното нещо за всяка научна организация - финансирането. Според зам.-министър Костадин Костадинов целта е по количествените наукометрични данни за дейността на научните организации и на техните членове да се види кои от тях се занимават реално с наука и кои са успешни в изследванията си, за да се насочват към тях оскъдните средства, които държавата дава за сектора. Т.е. това ще прекрати финансирането "на калпак" - за всички по малко.
Много отдавна е ясно, че не може всичките 37 държавни висши училища у нас да получават средства за наука, както това е предвидено в Закона за висшето образование (ЗВО). Просто защото само 10-ина от тях максимум имат видими резултати от своите научни изследвания, признати от международните бази данни за научната дейност - SCOPUS, Web of Science, SCI, Google Scholar и др. Останалите неизменно отчитат научна дейност с десетки книжки самиздат, доклади, докладчета, изказвания по конференции и пр., чиято научна стойност често клони към нула. Сега МОН предвижда

най-сетне да събира количествени данни

от международните бази данни, за да установи нивото на научните изследвания у нас. Само по себе си това е похвално. Вярно, ЗВО постановява всеки от вузовете да получава средства в размер на 10 на сто от издръжката си, което от раждането на закона през 1996 г. до днес нито веднъж не бе изпълнено. Тези средства обаче са разписани не само за научна, но и за издателска дейност, което обикновено не е едно и също.
И в Стратегията за развитие на висшето образование, и в тази за развитие на науката, приети от парламента в различни години, е записано, че финансирането за наука трябва да зависи от качеството на произвеждания научен продукт. Дори в новата оперативна програма "Образование и наука за интелигентен растеж" се предвижда до 2020 г. висшите училища да бъдат разграничени по вид - на изследователски и други, които се занимават основно с преподаване. С презумпцията, че първите ще получават субсидия за научни изследвания, вторите - не. По принцип подобно разграничаване се прави в почти всички развити страни.           
Освен това новият правилник за оценяване на научната дейност в България предвижда да се събират количествени данни за неща, които до момента са направо военна тайна, като например броя на преподавателите на щат в университетите, броя на публикациите и договорите на всеки от тях, приходите от договори, броя на защитените патенти и пр. В момента единствено от рейтинговата система на висшите училища, която се прави от НПО-та, човек може да намери нещичко от въпросните данни. В новия документ на МОН обаче

 няма и намек, че тези данни ще бъдат достъпни

за обществото. Напротив - записано е, че членовете на оценяващата комисия ще спазват конфиденциалност и няма да разгласяват данни, станали им известни в хода на оценяването! Което означава, че всичко ще си тъне в същата мъгла както досега, а обществото ще трябва да се задоволи с онова обяснение за нещата, което МОН благоволи да му "спусне". Спомням си международното оценяване на институтите на БАН, което по искане на академията бе извършено през 2009 г. от европейски експерти - вижте докладите от него, в тях за всеки институт са дадени всички събрани данни до последната цифра и всички обосновки за подреждането му в скалата на качеството. А ние тук, варейки се в собствен сос, ще продължим да си играем на криеница.
Така стигаме до това какво всъщност предвижда въпросният правилник за оценяване. Няма и намек, че ще се изпълни онова, което е записано в Стратегията за висшето образование - че международно по същия начин като в БАН ще бъде оценена научната дейност на всички висши училища. Вместо това се предвижда една комисия от 13 души да събира количествените данни, да ги анализира и да дава оценка на всяко звено у нас, занимаващо се с наука, с последици за финансирането му. Тринадесет души, пряко назначени от министъра за 4 години, ще решават съдбините на цялото висше образование и на науката! Апропо, в споменатия международен одит на институтите на БАН участваха 40 видни учени от цяла Европа...
 Нататък бедата става още по-голяма. Първо, в тази комисия от 13 души (назначени "независими" хабилитирани експерти) нямат право да участват ръководствата и научните секретари на БАН и Селскостопанската академия; ректори, декани и заместниците им; директори на институти и дори членовете на временните и постоянните комисии на фонд "Научни изследвания". Ерго, всички учени у нас, избрани на някакви позиции като най-добри специалисти в своята област,

априори се изключват от оценяването

Второ, председателят на тази комисия е представител на МОН, назначен пряко от министъра, но е... без право на глас и без възнаграждение за участието си в заседанията, каквото ще получават останалите членове. Направо иновация за "Гинес" е измислицата председателят на даден орган да няма право на глас в него. Така съставената комисия ще проверява дали вузовете и институтите дават достоверна количествена информация за своята научна дейност и за мястото си в европейското и световното научно пространство, за резултатите с доказана международна значимост, ефективността на инвестициите в наука, иновационните резултати и пр. Как точно този Сабат на фаталните 13 оценители ще провери дали са верни данните на хиляди преподаватели и учени, подадени от институциите - при това всяка година, не става ясно. Въз основа на това наблюдение комисията ще прави анализ с изводи за напредъка по определени индикатори, изброени в приложение към проекта заедно с формулите, по които се изчислява оценката. А как двама души от всяко научно направление (така ще се съставя комисията) ще анализират всички звена от това направление в България и ще им дават оценка е загадка, чийто отговор варира в диапазона на плюс-минус безкрайност. Крайният резултат - докладът на комисията, ще го видим, защото поне той ще се огласява в сайта на МОН.
Учени забелязаха и една подробност в проекта за новия правилник, която говори за пълно неразбиране на наукометричните данни изобщо от страна на авторите на проекта. В текста е записано, че членовете на комисията трябва да имат т.нар. Индекс на Хирш, различен от нула. Отгоре на всичко въпросният "Хирш" е дефиниран като "мярка за актуалността на провежданите от даден изследовател научни изследвания". Което предизвиква единствено смях у представителите на науката, защото

говори за пълна некомпетентност

Индексът "Хирш" е въведен в световната наука от 2005 г. с името на своя създател - американския учен Хирш, и няма нищо общо с актуалността. С този количествен индекс се измерва публикационната продуктивност на всеки учен и значимостта на неговите статии. Той отчита броя на статиите на даден автор, които са цитирани най-много пъти. Един учен има индекс h, показващ, че h броя от неговите статии са цитирани от други автори h пъти. Иначе казано, ако човек е публикувал 100 статии и най-цитираните пет от тях са споменати от други автори по 5 пъти, неговият индекс "Хирш" е 5. Ако индексът на членовете на комисията трябва да е "по-висок от нула", това означава, че те може да са публикували 100 статии, но само една от тях да е цитирана един път, останалите не са цитирани - индексът е 1. И той е илюстрация за смехотворно ниво на качеството на  научния продукт. Добре би било първо самият зам.-министър Костадин Костадинов да огласи своя индекс h. Та такива хора ще оценяват учени с h 40 да речем - т.е. имат 40 статии, цитирани по 40 пъти. Не ме смейте, както казваше навремето един клоун в цирка.
Да добавим, че друга подобна нова комисия (но от 7 човека) ще оценява резултатите на фонд "Научни изследвания", въпреки наличието на цял отдел "Наука" в МОН. Накрая от целия проект на правилник всъщност се създава едно угнетяващо впечатление - че зам.-министърът Костадинов просто е решил да си създаде структурки, от които да зависят всички и които да му придадат значимост като отговарящ за научния сектор. Две излишни, неефективни и недостатъчно компетентни "шапки" над научните изследвания. При това - с всички предпоставки за корупция (не е трудно да купиш 13 души, ако от това зависи финансирането ти 4 години поред). И за пряко назначаване в тези всевластни структури на хора по традиционния у нас политически или шуробаджанашки принцип. И за "правилно" управление на парите. Честито на науката!   

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 1212

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 1020

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 942

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 877

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 1368

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 1391

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 1009

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 1155

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ