Какво става в БАН?

Общото събрание (ОС) на БАН в бурно заседание вчера възложи на общите събрания на учените в институтите на академията да обсъдят в срок до 6 април внесения от председателя на институцията акад. Стефан Воденичаров проект за изменения в Закона за БАН. Въпросният проект трябваше да бъде раздаден до края на вчерашния ден на всички членове на ОС. За извънредно заседание на ОС настояха миналата седмица мнозина от неговите членове, след като се разбра, че Воденичаров зад гърба на учените и на институтите е внесъл в Настоятелството на академията проект за законови изменения, които представил като проект на министър Тодор Танев и които настоятелите одобрили. Самият министър Танев обаче пред ДУМА заяви, че няма нищо общо с никакви идеи за промени в Закона за БАН и обясни, че някакви текстове са били донесени в МОН от акад. Воденичаров с молба да ги видят експертите там и да кажат мнение. Юристите ни му дадоха купчина точки и забележки и с това нашата експертна работа приключи, МОН не е имало и няма да има намерение за промени в закона, заяви министър Танев. Той сподели недоумението си, че е засипан с ругатни във фейсбук за нещо, към което няма никакво отношение. Огласеният пред Настоятелството проект предвижда ликвидиране на сегашното ОС като основен ръководен орган на БАН, чиито членове се избират от институтите, и заменянето му с двукамарно събрание, в което ще влизат по право академици и член-кореспонденти. За скандалните събития ДУМА информира на 13 и 14 март.
Заседанията на ОС според Устава на БАН са публични, но вчера журналистите бяха поканени да влязат направо в залата, тъй като се оказа, че всякакъв достъп до балкона на втория етаж, където досега бе мястото за външните лица, е плътно блокиран с електронни устройства, а балконът е изолиран от залата с плътни дървени решетки. Централната сграда на БАН в момента е напълно недостъпна както за учените от институтите, така и за други посетители.
Членовете на ОС поставиха остро основния въпрос -

кой е изработил тайно проект

толкова важен за академията, и защо той е внесен в Настоятелството вместо в ОС, където по закон и според Устава на БАН трябва да бъде обсъден най-напред. На въпроса кой е автор на въпросния проект отговор така и не бе даден. Но още в предния ден проф. Лъчезар Аврамов напомни в мрежата свой текст от 2010 г. за проектозакона, написан тогава от акад. Благовест Сендов и възвеличан от министър Сергей Игнатов, в който се предлага именно двукамарно ОС с участието на академиците. Скандалът, след който този проект бе спрян лично от Бойко Борисов, още се помни. 
Акад. Воденичаров обоснова вчера действията си първо с това, че трябвало да се бърза, за да не стане както със Селскостопанската академия, за която в предишния парламент бе внесен проектозакон, но правителството паднало и законът пропаднал. След реплики "Правителството ли ще пада?" председателят на академията изтъкна, че подготвените идеи за промяна в закона засягали интереси - като например на незаконно регистрираната като "наследник" на БАН от периода 1940-1947 г. частна академия БАНИ, за справянето с претенциите на която според юристите нямало друг начин. ДУМА неведнъж е писала за мошеничеството на въпросната БАНИ, има немалко официални документи, които го доказват, и не е ясно какви юристи са дали посоченото екзотично мнение. Бурно реагираха членовете на ОС на позицията на председателя, че трябвало да се действа дискретно, затова само на директорите се дава проектът, при това - на хартия. Ние няма от какво да се срамуваме, демократичното и открито обсъждане на подобен документ и приемането му, ако той помага за развитието на БАН, е единственият достоен за академията път, заявиха те.   
Според акад. Воденичаров, БАН трябва най-сетне да си върне

статута на първостепенен разпоредител

с бюджета. Освен това имало конфликт на интереси в това, че в ОС се избират и директори, които гласуват за председател на БАН, а пък той ги назначава. Акад. Воденичаров напомни също напъните по времето на Дянков в БАН да останат само академиците, а институтите да бъдат пратени към министерства и вузове. Ако искаме академията да е едно, трябва да има двукамарно ОС с участието на академиците, обоснова идеите си той. Акад. Воденичаров заяви, че има още година и 7 месеца от мандата му на председател на БАН и иска да остави стабилна академия. Според него външни хора, които не искат да я има академията, клатят БАН. Воденичаров обясни задкулисното внасяне на проекта с това, че трябва да има подкрепа от МОН за заложените идеи, преди да се обсъждат конкретни текстове. Учените обаче го контрираха, че според Закона и Устава на БАН само ОС прави предложения за законови промени, след като учените от институтите дадат мнението си, и не може МОН и Настоятелството да се използват за натиск върху ОС за неизвестни нему идеи.
На реплика на акад. Александър Петров, че нещата трябва да се обмислят внимателно, но наистина трябва да се бърза, "за да замине влакът", проф. Малиновски репликира: "Кой влак, оня, "дето вози" ли? (по стария знаменит отговор на акад. Сендов "Влакът е мръсен, но вози" на въпроса защо влиза от БСП в НС). Според членовете на ОС огласените идеи за промени не само не решават никакви проблеми, но създават много нови и са излишни, понеже ако има нужда да се променя структурата на ОС, това може да стане чрез Устава на БАН, в който възможността за това е регламентирана. Те напомниха, че не за пръв път се правят опити академиците да участват по право в управлението. Но около 85% от академиците в момента са на възраст доста над средната продължителност на живота у нас, а от шестимата академици, които са на щат и работят в БАН, пет са в Общото събрание. А от работещите академици една голяма част не работят в БАН и всъщност вкарването им в управлението на академията е чист конфликт на интереси, защото

те са длъжни да защитават интересите на своите организации

а БАН живее в конкурентна среда с вузовските и другите академични институции. Доброто е, че за пръв път тук започваме да си говорим за истинските ни проблеми, а не само да приемаме разни правила и програми, каза проф. Денчев. По думите му ректорът на ЮЗУ казал в интервю, че професорите там получават 2300-2800 лв. - над два пъти повече от тези в БАН, и значи къде е науката - в ЮЗУ. Той постави и въпроса защо БАН не получава полагащата й се издръжка за докторантите по специалности, след като в Закона за висшето образование ясно е разписано, че по отношение на субсидията за докторантите тя има равни права с тези на вузовете. Държавата обаче не превежда на БАН целево пари за докторантите й и тя ги издържа от общия си бюджет. Кога някой най-сетне ще сметне колко е издръжката на докторантите според законовите нормативи и кога някой ще ги поиска?  
В "защитата" си във фейсбук срещу нападките, че уж е инициатор на промените, министър Тодор Танев пък написал, че има проблеми в Закона за БАН, които не са адекватни на стремежа да се усвояват европейските фондове. Кои са тези законови проблеми, недоумяваха учените. Юристите на МОН казаха, че да се пише в закон как БАН ще усвоява европейските фондове е нонсенс, призна акад. Воденичаров. Той обясни, че промените в закона ще бъдат приети, ако той има подкрепата на МОН. И описа подробно как проектозаконът ще бъде огласен от МОН за обществено обсъждане, след това ще отиде в МС и парламента. Как ще бъде внесен от МОН, след като министърът отрича, питаха учени. В дневния ред на свикано събрание на академиците за вчера следобед пък акад. Стефан Воденичаров е написал черно на бяло, че ще ги информира за предложение на МОН за промени. Някои твърдяха в кулоарите, че месеци преди да отиде в МОН, акад. Воденичаров е предлагал написания текст за промени в Закона на БАН на депутати от различни партии в парламента, но те не пожелали да го подкрепят. ДУМА се допита вчера до неколцина депутати от различни групи и се оказа, че това е вярно - наистина председателят на БАН е

търсел в НС одобрение

за идеите за Закона на БАН, но не го е получил.        
Разбра се, че акад. Воденичаров е свикал вчера сутринта отделно директорите на институти и им е предоставил написан текст за промените. Един от директорите в ОС обаче сам заяви, че няма право да дава своето лично мнение, защото винаги досега сериозните промени в БАН са били обсъждани демократично от учените в институтите, които те засягат. Накрая акад. Воденичаров се съгласи с идеята на зам.-председателя на ОС доц. Анелия Божкова да се разпрати "идейният" текст в електронен вид до всички институти и да бъде обсъден от общите събрания на учените.
Съвсем други са истинските проблеми на БАН, реагираха бурно учените. Бъдещето на БАН не е в това академици на преклонна възраст да я управляват - бъдещето й са младите, които продължават да напускат и не постъпват на работа в академията заради мизерните заплати. Няма друга институция с толкова ниски заплати като БАН. Една от изказалите се напомни, че в Техническия университет например един асистент получава колкото професор в БАН. Основните заплати в академията са на ниво 2008 г., институтите се обезлюдяват. А доверието в академиците и член-кореспондентите е паднало силно, понеже толкова неясна и затъмнена процедура като в последните избори за членове на БАН никога досега не е имало. Има хора, избрани за член-кореспонденти, над които цяла България се смее, как да се съглася те да решават проблемите ни, попита биоложката проф. Александрова. Ако БАН мине под тяхно управление, това я връща към 60-те години на миналия век, заяви тя.
 Мнозина учени след заседанието гадаеха дали целта не е да се опълчат едни срещу други академици и институти, за да бъде след това по-лесно разделена академията.