Идe ли краят на псевдопрофесорите?

Шест законопроекта за промени в Закона за развитието на академичния състав бяха одобрени на първо четене в Комисията по образование и наука на НС. Първите от тях са внесени от депутати още през декември 2014 г., другите - в първата половина на 2015 г., но в нарушение на Правилника на НС едва сега бяха допуснати до комисията.
Този закон, изработен от министъра Сергей Игнатов в първото правителство на ГЕРБ и приет силово в парламента през 2010 г., нанесе огромни щети и на самата наука, и на научната общност. Той позволи за пет години на място във вузовете и научните институти да бъдат "произведени" около 6000 нови професори и доценти - без никакви изисквания за научни приноси, както стана популярно да се казва - "на кило". Това девалвира научните степени и длъжности така, че вече не може да се каже кой е стойностен професор и кой не е, но доведе и до деморализация в самите гилдии, където политическото и шуробаджанашкото уреждане станаха практика. Сериозните университети, БАН, Съюзът на учените подложиха закона на тежка критика още преди да бъде приет и след това, години наред.
Апропо, подобен либерален закон бе приет в Румъния през 2009 г., но още през 2011 г. той бе отменен, приет бе нов закон, връщащ националния контрол върху научните степени и звания и включващ подробни изисквания за постижения по научни области. Цялата документация на този закон с приложенията бе издирена чрез колеги в Румъния от бившия председател на БАН акад. Иван Юхновски и издадена в книжка 120 страници, която и сега всеки може да намери в книжарницата на БАН. Нещо повече - в Румъния всички получили титли по отменения закон минаха през проверка дали отговарят на държавните изисквания, ако не - титлата бе отнета. У нас подобно нещо би произвело революция, в лобистка България то едва ли може да се случи.
Но все пак да видим какво предлагат внесените в нашето НС проекти. Макар че вече всички калпави вузове и специалности си "произведоха" необходимия им брой хабилитирани лица. Два от проектите (на депутати от БСП и от РБ и ГЕРБ) са с по едно изречение - удължават с две години срока, в който главните асистенти трябваше да защитят дисертация, за да останат на тази длъжност. Но тъй като тези проекти са от декември 2014 г. и не бяха внесени навреме, а срокът изтече в края на 2014 г., те отдавна са безсмислени, защото главните асистенти без степен "доктор" отдавна са освободени от длъжността. Лютви Местан пък допълва също едно изречение - как да се вадят дубликати на загубени дипломи за научна степен. 
Всъщност три са проектите, които реално променят закона. Първият е на проф. Станислав Станилов ("Атака") и е внесен още на 19.12.2014 г., останалите два - на МС и на доц. Милен Михов и група депутати от ПФ са съответно от май и юни 2015 г. И трите въвеждат минимални държавни изисквания за защита на научна степен и за заемане на научна длъжност - но по различен начин.

Проф. Станислав Станилов: Абсурдните журита се заменят с научни комисии и Национална листа на хабилитираните 
   
Вариантът на проф. Станилов предвижда конкурсите за научна степен и длъжност да се изведат на национално ниво, като се въведат и минимални национални наукометрични изисквания за научните конкурси, които според проекта се определят от министъра на МОН. Всички процедури по сега действащия закон подлежат на проверка за съответствие с изискванията, която се прави от ректора или директора на института. При несъответствие степента или заемането на длъжността се отменят. Без тази проверка ще възникне нов абсурд - да имаме едни професори, които отговарят на изискванията, и други, чиито научни приноси са под минимума. Проектът премахва абсурдните досегашни научни журита от 5 или 7 човека, които по факултети и институти присъждат научни степени и правят конкурсни длъжности, и ги заменя с научни комисии. Комисиите се назначават пък със заповед на ректора или директора на институт, но членовете им се избират с жребий от Национална листа на научните комисии по научни области, в които участват хабилитирани учени и утвърдени чуждестранни изследователи, включени по предложение от вузовете и институтите. При интердисциплинарност на темата поне един член в комисията трябва да е от втората научна област. Комисиите се състоят от две групи - на външни и на вътрешни за организацията членове. При сигнали за плагиатство комисията се произнася задължително. Рецензиите се публикуват задължително в сайта на съответната организация и се пазят там 5 години. Проектозаконът връща и тайното гласуване при избора, защото при досегашните явни избори извращенията бяха безбройни. Факултетните или научните съвети имат право да отхвърлят предложението на комисията, но при процедури за доктор на науките и за професор поне една трета от състава им трябва да са професори или доктори на науките.
Да се създаде Национална агенция за академична апелация (НААА), която разглежда жалби по приключили процедури, като избира и трима арбитри за конкретния случай, предлага проф. Станилов. Досега жалбите се разглеждат в съд, който по правило не е компетентен в научната материя. НААА се състои от 5 хабилитирани лица, назначени от премиера по предложение на организациите с мандат 5 години. Тя прави чрез жребий избора на научни комисии за конкретните процедури. Агенцията се произнася и по сигналите за плагиатство. Жалбите се подават чрез съответния вуз или научен институт, като жалба могат да подават и неучаствали в конкурса хабилитирани лица. Жалба могат да подадат също просветният министър и председателят на националната акредитационна агенция НАОА. При доказани случаи на плагиатство научната степен се отнема или лицето се освобождава от заетата длъжност.

Министерският съвет: Журитата остават местни, но членовете им трябва да отговарят на минималните изисквания
 
В проекта на МС подробно се разписва, че Националният център за информация и документация към МОН поддържа електронен регистър на лицата, придобили научна степен, и на професорите и доцентите в България. Въвеждат се минимални национални изисквания по научни области, измервани в точки, за кандидатите за научна степен и за научна длъжност. Точките измерват наукометрични показатели като брой авторски монографии, статии в реферирани списания, глави в книги, студии и/или обзори, цитати в реферирани списания, подадени заявки за патенти и получени патенти, изнесени доклади на научни конференции, научни отличия и награди, участия в редакторския колектив в реферирани списания, ръководени проекти, размер на финансовите средства по проекти и др. А също - брой защитили докторанти, нови лекционни курсове, нови серии от упражнения, издадени учебници и пр.
В конкурсите до оценяване се допускат само лица, които отговарят на минималните изисквания. До защита на дисертация - също. МС запазва изцяло досегашния ред за присъждане на научни степени и заемане на длъжности - не на национално ниво, а на място във вузовете и научните институти. Членовете на журитата обаче вече ще трябва също да отговарят на минималните изисквания, като не е ясно как тези хиляди участници в журита ще бъдат проверявани за съответствие. То според проекта щяло да се доказва с декларация от самия учен. Освен това от 5-имата членове на журито за даден конкурс за степен "доктор" или за асистенти трима трябва да са външни за организацията (досега са двама). Съответно при конкурс за професор или доктор на науките от 7-те члена на журито 4-рима трябва да са външни (досега трима). При установяване на плагиатство съответното лице се освобождава от академична длъжност, предвижда МС.  
И още - материалите от конкурсите се оповестяват в интернет страниците на организациите и са публично достъпни поне 2 години.

Доц. Милен Михов: Акредитационната агенция контролира конкурсите и избира "външни" членове в журитата 
    
Последен е внесен проектът за промени в закона на доц. Милен Михов и още няколко депутати от ПФ. Той също като проекта на проф. Станилов извежда конкурсите на национално ниво. В него научните журита не се премахват, но членовете им се избират от Национална листа на научните журита и утвърдени чуждестранни учени. При интердисциплинарност на темата поне един член на журито трябва да е от втората научна област, както е и при проф. Станилов. И в този проект научното жури се дели на две групи - от външни и вътрешни за съответната организация членове. Тук обаче научното жури се формира от НАОА, която чрез обява набира членовете му измежду учените от Националната листа, след което определя външните членове в журито чрез жребий, а конкретната организация го допълва с вътрешни членове. За целта се прави реформа и в НАОА, като към нея се създава Постоянна комисия за развитието на академичния състав от 9 хабилитирани лица по научни области. При избора във факултетния или научния съвет гласуват само хабилитираните им членове. Академичните длъжности според този законопроект са валидни на територията на цялата страна, не само в конкретната организация, провела конкурса.
Контрол върху неприключилите процедури осъществява ректорът или директорът на института, който при необходимост спира процедурата. Действия на ректора може да се обжалват пред Акредитационния съвет на НАОА, който се състои от 11 хабилитирани лица (шестима от вузовете, по един от БАН и ССА, двама от МОН и председател). Върху приключили процедури контрол осъществява НАОА, а нейните актове се обжалват пред съда (както е и досега). Акредитационният съвет към НАОА контролира цялостното изпълнение на закона. Връща се и тайното гласуване при избора във факултетните и научните съвети. 
След приемането на законопроектите на първо четене в пленарната зала те ще бъдат обединени в един проект за второто четене. Борбата ще бъде основно за това дали конкурсите да останат на местно ниво или да бъдат контролирани от държавата. И дали досегашните процедури да минат през проверка за съответствие на минималните стандарти. Особено след като с всеки изминал ден все повече се вижда до каква разпуснатост и своеволия са стигнали някои висши училища.