Позиция
Европа вече трудно търпи Брюксел
Недоволството срещу ЕС няма да спре с референдума в Англия
/ брой: 141
Вчера бе съдбовен ден за едно от най-важните решения на британците. Ден не просто на избори, при които, ако човек сгреши, след няколко години може да поправи вота си. Казват, че излезе ли се от съюза, връщане назад няма. Тази теза е любима не само на Камерън, но и на еврократи като Юнкер.
На британците им е писнало, гади им се от ЕС и неговите управници в момента. Юнкер е толкова противен и арогантен към британците, и не само към тях! Вярно е, че този съюз е олицетворение на дебелокожата бюрокрация, на безумни квоти и нереалистични регулации. В тази нездрава среда е повече от ясно, че процъфтяват национализмите и желанията на много от европейските страни да напуснат потъващия кораб.
И все пак. Видяхме в началото на 90-те години до какво доведе едно разпадане на съюз. Изпобиха се помежду си арменци и грузинци, други бивши републики от СССР. Нима е невъзможно за някое парченце земя в ЕС да започнат подобни спорове? Нищо чудно! Не че след излизането на Британия или разпадането на ЕС ще се стигне до война, но ще има значително по-голяма опасност от избухване на конфликти. "Съединението прави силата" - надписът на парламента ни, е в сила.
Много лесно е да си поддръжник на кампанията Leave, когато си в България - някак романтично е да се зашлеви шамар на брюкселския идиотизъм. Не само британците, всяка европейска нация, а българите още повече, има за какво да се оплаква в ЕС. Но ако човек е на Острова и е българин, няма да му е леко... Та централната точка на дебата за излизане или оставане е емиграцията, по-точно източноевропейската. Много чужденци, които честно работят по ферми и фабрики, се чудят при излизане от ЕС какво става с тях. Дошли легално в страната заради "свободното движение на хора и капитали", а в бъдеще - напъдени? Чудят се и работодателите, защото местна работна ръка за тежка работа с минимално заплащане не могат да намерят. Безработният англичанин ще се оправя някак със социалните помощи, не му се налага да бачка за стотинки.
Голяма част от британската икономика се държи на поляците във фабриките, на българите и румънците по полетата, условно казано. Три милиона са и не лежат на гърба на социалните всички тези хора. Има и изключения. На голяма част от британското общество вече му е писнало от чужденци, но е твърде късно - още след войната са ги поканили и няма мърдане. Има трето поколение деца на мигранти, които са британци по национално съзнание. Вече има и много деца, родени от българи на Острова, които се развиват тук и имат британско съзнание. Има и такива, които не искат нови мигранти "да им вземат работата".
Огромен процент българи в момента имат роднини в Англия. Завръщането на визите би било голям удар. В момента свободно из Европа се движат нашенски гурбетчии, използват евтините самолетни линии, минибусите на бизнесмени, и пътуват нон стоп. Част от изработените пари те връщат при роднините в България.
Дебатите кое е по-малкото зло - бюрократичният Брюксел или неизвестността, омръзнаха на целокупното население. Би било добре Брюксел да получи шамар, но на каква цена?
В българското политизирано фейсбук пространство по повод референдума е пълно с нашенски тотални глупости. Вотът няма да бъде манипулиран, двете страни продължиха с пропагандата до последния момент - в Обединеното кралство няма ден за размисъл. До последно продължи разделението на хората, които не знаят какво печелят, ако загубят, и какво губят, ако спечелят. Които са за оставане в ЕС, не го правят заради черните очи на Брюксел, а заради страха, че личното им материално положение може да се влоши.
Каквото и да се случи с Англия, едно е ясно - Европа вече трудно търпи Брюксел. Процесите на съпротива срещу ЕС в този му вид няма да спрат със събитията на Острова. Без промяна на Евросъюза и без връщане на смисъла от него за хората, не за богато хранените чиновници, едва ли в Брюксел може да очакват нещо добро.