Пардон
ДАЙ ХРАНАТА, ДАЙ И НЕЯ!
/ брой: 37
На масата срещу мен седнаха двамина здравеняци, легитимираха се с документи от най-тайните служби на държавата и ме загледаха в устата. Спрях да дъвча, естествено.
- Кво става, пичове!
- От доста време те наблюдаваме.
- Какво толкова наруших този път? - попитах най-миролюбиво.
- Ти си от малкото хора, които се хранят всеки ден!
- Така е - признах аз. - Ама не подредено като вас - закуска, обяд и вечеря с компот. Понякога само обядвам, друг път оставам и без вечеря.
- Ние сме на окладка - защити се агентът, държавни служители сме, храната ни се полага!
- Вашето хич не ме брига! Искам си моето ядене.
- Искаш, ама няма! Как така си позволяваш всеки ден да ядеш - никъде не работиш официално, нямаш наследство, не играеш комар? Въпросът е генерален: ти откъде имаш пари за храна?
- Не отговориш ли - чакат те от три до осем години затвор за укривателство, за неплатени данъци, за съпротива и подчертано неуважение към държавната власт! Следват затвор, конфискация на всичко и обществено порицание!
- Тази идиотия откъде ви дойде в празните глави!
Те отвориха папките си.
- Закусваш всеки ден. Позволяваш си обяд и вечеря с приятели. Каниш момичета на кафе. Пиеш.
- Така е - съгласих се. - Няма да каня момчета, късно ми е...
- Преди три месеца си вечерял пържоли с вино, черен хляб и десерт. Малеби. Ти си платил сметката. Основният въпрос е: откъде имаш средства за всичките свои действия и за толкова много храна всеки ден?
Можех да им отговоря, естествено, но не ми се занимаваше. Бях уморен и гладен.
- Това не е чак толкова компрометиращо. Един човек се храни, нали...
Те ме гледаха с искрена ирония.
- А как ще обясниш всичко това на гладните си приятели, роднини, познати. И на всички останали хора, които си лягат и стават гладни, а? Публикуваме ли менюто, което си поръчваш, името ти в обществото отива на кино.
Замислих се.
- Мога ли да се отърва от тези нелепи глупости?
- Разбира се. Подписваш декларация, че ще се храниш тогава и с това, когато правителството ти каже кога и с какво. Когато видиш някой да се храни нерегламентирано - ще ни докладваш. Ние пък ще забравим за твоите хранителни отпускания...
- Разбрах. Няма да отговоря на тъпите ви въпроси!
Двамата станаха от масата ми.
- Така ти заставаш срещу политиката на премиера, срещу правителството, срещу държавата, срещу народа, срещу нашите евроатлантически съюзници и срещу Европейския съюз като цяло! А това е много висока цена, гражданино! Имаш ли нещо да ни кажеш сега?
- Разбира се - рекох аз. - Предай на вашето правителство, че след всичко, което върши с народа си, накрая ще трябва да се ожени за него.
Тръгнаха си без дума да кажат повече, а аз си поръчах чаша менте.
Вече не бях гладен, а жаден.