Български уред ще мери радиацията на Марс

Българска дозиметрична апаратура "Люлин-МО", разработена от екип на БАН, полетя вчера към Марс в 11,31 ч. българско време. Апаратът ще измерва радиацията по пътя към Червената планета и в орбита през следващите 6 години.
Малко след успешното изстрелване на спътника информацията за апаратурата, носена от него, бе представена от ръководителя на екипа, разработил българския апарат - проф. Йорданка Семкова. Колективът се състои от 10 човека и е част от Секцията по слънчево-земна физика към Института за космически изследвания при БАН. Учените са разработили апаратурата в течение на три години с помощта на финансиране, осигурено по договор с Института за космически изследвания на Руската академия на науките. За този период те са създали дозиметричния уред, който тежи само 700 г и е част от руския неутронен спектрометър FREND. Той е качен на орбиталния спътник TGO, който е част от първия етап на проекта "ЕкзоМарс" на Европейската космическа агенция.
Резултатите, които ще прати българският уред, ще помогнат да се оцени какъв е рискът от радиация при евентуални бъдещи пилотирани полети до планетата. Данните от дозиметъра ще се използват за оценка на пълната доза от заредените частици и неутроните, както и за определяне на дневните и сезонните вариации на радиационните параметри на орбита около Марс и на повърхността му. Учените от БАН отново припомниха, че космическата радиация е опасна не само за космонавтите, тя причинява намаляване на озона в атмосферата, мутация на гените, влияе на електрониката и на централната нервна система. Затова изучаването на радиацията е важна част от работата на академичния екип, категорични са учените.
Теглото на целия спътник, който бе изстрелян вчера, е 4332 кг. Десантният модул EDM ("Скиапарели"), който тежи 600 кг, трябва да кацне на повърхността през октомври, за да тества технологии за кацане на Марс.
Научната апаратура е с тегло от 112 кг и има за задача да търси следи от минал и настоящ биологичен живот на Марс, както и да картографира подпочвения лед. Спектрометрите трябва да открият и изследват малки газови примеси като метан и следи от други газове в атмосферата с концентрация под 1% с възможен геоложки или биологичен произход. Неутронният детектор FREND ще събира данни за наличие на воден лед под повърхността на планетата на 1 м дълбочина. Камера с висока разрешителна способност ще картографира повърхността в търсене на подходящи за кацане места. Апаратурите на борда на TGO имат многократно по-висока чувствителност в сравнение с използваните при предишни мисии към Марс, заяви проф. Семкова.
Снощи в 23,29 ч. се очакваше приемането на първия радиосигнал от TGO след отделянето му от Бриз-М. Пътуването ще продължи до октомври. Спътникът ще остане на орбита на височина около 400 км и през декември 2017 г. ще започне научната фаза на проекта за следващите 5 години.
Екипът от Института за космически изследвания и технологии разработва и дозиметрична апаратура "Люлин-МЛ" като част от руския неутронен детектор АДРОН на марсианската платформа. С нея учените ще участват във втората фаза на проекта "ЕкзоМарс", който предвижда доставката на Марс на марсоход и платформа за работа на повърхността на планетата през 2018 г.
Дозиметричните прибори "Люлин" се разработват в БАН от 1986 г. като част от научната програма на втория български космонавт Александър Александров, разказа проф. Цветан Дачев. Навремето групата бе част от самостоятелна лаборатория по слънчево-земни въздействия, в която се роди и видеосистемата "Спектър 256" без аналог в световното космическо приборостроене. Първият "Люлин" е работил успешно на станцията МИР от 1988 г. до 1994 г. В продължение на 8 години от Международната космическа станция пък е пращал данни "Люлин-5". Само три апарата от серията не са успели да заработят, и то заради проблеми с изстрелването на ракетите носители.
Институтът продължава своята работа по още няколко космически експеримента, единият от които е в сътрудничество с Университета в Ерланген, Германия и Руската академия на науките. Международният изследователски проект е на МКС, нарича се "Матрьошка ІІІ" и ще се осъществи през 2018 и 2019 г. Друг прибор - "Люлин-МКС-2", пък се разработва от нашите учени, за да се създаде служебна дозиметрична система за наблюдение на персоналната доза, която получават членовете на екипажа в руския сегмент и извън МКС. Всички 20 уреда за измерване на радиацията, които са разработили участниците в групата, са изпратили 4 млн. измервания и данни досега. Приборите "Люлин" са евтини, с малък грамаж, но високоефективни, и затова се търсят от космическите агенции, обобщиха учените.