Аз, Саркози
/ брой: 52
Братовчедът Цуро пристигна в една дъждовна вечер. До този момент не бях подозирал, че имам братовчед Цуро, но той ми каза, че неговият прадядо и моят прадядо са били повече от братя, следователно ние сме повече от братовчеди, така че къде ще го сложа да спи след вечеря.
Сложих го в хола, но не след вечеря, а призори, понеже братовчедът Цуро се оказа много държелив на пиене, та се наложи четири пъти да отскачам до денонощния супермаркет. Когато на другия ден се събудих с натежала глава, Цуро вареше пача от свински уши, пиеше бира и обясняваше на жена ми, че пачата от свински уши е най-доброто лекарство срещу махмурлук. Жена ми гледаше врящата тенджера с безмълвно отвращение.
След като изяде пачата, братовчедът Цуро заяви, че смята да ми погостува известно време, понеже имал намерение да си търси работа в София и да се установи тук за постоянно, тъй като във Видин, откъдето е той, нямало препитание, а София е столица - не може тук да няма работа като за него. После ми поиска петдесет лева назаем, за да почерпи и той. С петдесетте лева братовчедът купи отнякъде туба наливна мастика и още две кила свински уши. Преди той да донесе с радостен вид покупките, жена ми изсъска, че отива за три дни при майка си, но когато се върне, този изрод да го няма вкъщи.
Имаше го. Освен него имаше и една госпожа с две хлапета. Госпожата се казваше Севдалина. Когато я доведе, братовчедът Цуро ми обясни, че тя е негова стара любов, била се развела с мъжа си във Видин и дошла и тя в столицата да търси работа и щастие. Щастието вече била намерила, защото срещнала на улицата старата си любов Цуро...
Виждайки и братовчеда, и новите гости, жена ми сви свирепо устни, тресна входната врата и токчетата й ситно-ситно изтракаха надолу по стълбището.
Братовчедът Цуро разпери ръце и попита какво й става на тая, мойта булка, що не вземе да иде на доктор? И без да дочака отговор, ми поиска още петдесет лева, щото мастиката и свинските уши свършили, а Севдалина и децата били гладни.
Подадох му петдесетачката и много бавно, но много твърдо му казах да изчезва заедно със старата си любов и с отрочетата й и повече никога, ама ни-ко-га да не се мярка пред погледа ми. Братовчедът Цуро прибра парите и с насълзени очи ми каза, че не е очаквал от мене такова отношение, после скръбно подкани госпожа Севдалина и хлапетата да тръгват. На излизане госпожата се обърна, плюна през прага и ми пожела да пукна дано. Освен това, кой знае защо, ме нарече Саркози. В нейните уста това име прозвуча като жестока обида.