Английските "щикове" и 9 септември

Партийната пропаганда по времето на социализма "забравяше" за хилядите български бойци на тихия, и не само на тихия, фронт, които всеотдайно сътрудничат на Англия във Втората световна война. Предимно "дружбаши" и звенари са. Първите въоръжени акции у нас срещу българския и немския фашизъм са не след 22 юни 1941 г., а с близо година по-рано. Сега също никой не обелва и дума за тях, да не би някой да си помисли, че 9 септември идва благодарение и на английските "щикове", в по-малка степен на американските, а не само заради тези на Червената армия. А и самите англичани сега са "ослепели" за фашистките извращения в новата ни история, които обругават не само паметта на българските антифашисти, но и тази на британските, загинали в България. Спомнят ли си за един от ръководителите на английското разузнаване в България Вадим Гриневич, който оцелял по чудо, след Девети се връща в България, за да издирва български военнопрестъпници. Познайте с каква цел го прави.

Нека си спомним за майор Мостин Дейвис и групата му, за Ник Марвин (Монро), за Джон Уолкър, за майор Франк Томпсън... Десетки са издадените и изпълнени смъртни присъди над българите английски шпиони след брилянтни разработки на нашите фашистки контраразведки, които са влезли в историята на шпионажа. Германците дори се хвалят, че с тях си отмъщават на американците за разкритата тяхна разузнавателна мрежа на територията на САЩ.

Трагична е и съдбата на инж. Георги Вълков (баща на някогашния външен министър Виктор Вълков и известната журналистка Ивайла Вълкова). Видният славянофил е предаден и от чужди, и от свои (мразен е от Г.М. Димитров, който вижда в него заплаха за шпионската си кариера) и попада в лапите на българските и немските контраразузнавачи. Интересно съвпадение - двамата ръководители на контраразузнавателните служби в България по фашистко - Андрей Праматаров и д-р Делиус - си живуркат спокойно години след 1945 г. - първият в социалистическа България, а вторият - в Германия. Прехранвали се от консултантски услуги. 

Вместо да преразказваме, ви предлагаме странички от едно блестящо изследване на историците Аврора Котева и Николай Котев, което, за съжаление, днес е известно на малко читатели.

"Британското разузнаване в България 1939-1945", Аврора Котева, Николай Котев, Военно издателство, 2003 г.

Из глава втора "В двубой с противника на Балканите: между мира и войната"

В края на 1940 г. българското военно разузнаване постига определени успехи в борбата си с англичаните. То успява да разкрие и неутрализира в зародиш част от замислите на британския пресаташе Норман Джеймс Дейвис, като внедрява в Службата за пропаганда и агитация свой сътрудник - младия журналист Юлий Генов, който е препоръчан на Норман Дейвис от чиновничката в английската легация Елен Оксли, която е много близка с българския журналист, без да подозира, че той работи за РО (военното контраразузнаване)...

Появата на такъв ценен сътрудник в Службата за пропаганда и информация привлича вниманието и на сътрудниците от службата на военния аташе подполковник Александър Рос. Получаването на свидетелства за присъствието на прикрити подразделения от състава на Вермахта на територията на България въпреки декларираната политика на "неутралитет" на управляващата върхушка тревожат английските военни представители, което ги принуждава да се обърнат към Юлий Генов с молба за доставка на информация за разположението на германските части и по-специално на свързочните...

На 3 януари 1941 г. Юлий Генов получава допълнително сумата 50 000 лева за подкупването на двама служители от Дирекцията на полицията...

Английските служители са притежавали обширна система за събиране на информация, изградена в българското общество... На 21 февруари 1941 г. Норман Дейвис се среща в дома си с Юлий Генов, на когото предава 150 000 лева за развитието на пропагандните усилия в полза на Великобритания в страната. Обсъдени са и каналите за връзка, както и характерът на сведенията (включително и военни), които трябва да се изпращат на англичаните...

В хода на срещата Юлий Генов успява да се добере до една наистина любопитна информация - случая с катастрофата на товарния влак на гара Калотина, станала на 11 февруари 1941 г., при който са убити седем души. Пресата от онова време доста подробно се спира на разследването, извършено от специално назначена анкетна комисия за този инцидент. Заключението е "никакви данни или съмнения за някаква умишленост от външни лица не са открити". В действителност след предложението на Юлий Генов да подготви саботажи в страната Норман Дейвис го информира, че "саботажът при гара Калотина е тяхна работа и че за подобни работи те разполагали с доста и по-способни хора..."

Случаят с Вадим Гриневич... създава пълно недоверие в официалното отношение на българските власти към дипломатически статут на служителите от Английската легация. Независимо от протестите на пълномощния министър Джордж Рендъл, изразени на 27 февруари пред българския министър-председател, Вадим Гриневич така и не е открит. Той е изпратен в немски концлагер, от където е освободен след войната. След това се завръща в България, отново е на работа в Английската легация, като се занимава с въпроса по излавянето на българските военнопрестъпници, някои от които лично познава.

Из глава трета "Разгромът на нелегалната резидентура на Британската разузнавателна служба в България през 1941 г."

Първите удари срещу английската резидентура  в страната нанасят контраразузнавателните органи на полицията и армията в края на февруари 1941 г. След продължителна и упорита дейност на голям екип от сътрудници ръководителят на отделение "Б" Андрей Праматаров успява да получи съответните доказателства и да установи факти, които по безспорен начин доказват противодържавната дейност на определен кръг лица - повечето са бивши офицери от царската руска армия, натурализирани в България. Преценявайки, че е дошъл отдавна подготвяният момент  за нанасяне на удари, които целят "ослепяването" на противника, отдел "Държавна сигурност" при Дирекция на полицията пристъпва към задържането на набелязаните лица и към пълното разкриване на отделни звена от организираната разузнавателна мрежа на Сикрет интелиджънс сървиз, изградена (съдейки по всичко в страната) още в края на 20-те и началото на 30-те години...

В заседание на 15 юли 1941 г. Софийският областен военен съд с присъда щ 169 признава за виновни и осъжда на смърт чрез обесване по силата на член 112 от наказателния закон четиримата обвиняеми Георги (Юрий К. Плотницки, Сергей Ст. Осиюк, Едуард М. Соколовски и Михаил Д. Скобликов) за извършената от тях престъпна дейност - шпионаж в полза на Сикрет интелиджънс сървиз. Pано сутринта на 13 август 1941 г. присъдата им е приведена в изпълнение...

В България английската легация предприема интензивна кампания за пропагандиране на британските успехи при воденето на бойните действия със силите на Оста. Службата, ръководена от пресаташето Норман Дейвис, започва да издава специален поверителен бюлетин, пропагандиращ британските военни успехи и предназначен за сравнително ограничен кръг от хора. Така например според едно донесение... през декември 1940 г. подобни бюлетини щ 9 и 10, които засягат събитията в Румъния, получават следните лица:

1. Стойчо Мошанов (ул. "Н. Николаевич" щ23)

2. Петко Стайнов (ул. "Славянска" щ22)

3. Цвятко Бобошевски (ул. "Н. Николаевич" щ23)

4. Никола Петков (ул. "Народно събрание" щ6)

5. Димо Казасов (ул. "Женева" щ12)

6. Стоян Нейков (ул. "Цар Самуил" щ7Б)

7. Петър Нейков (ул. "Московска" щ37)

8. Никола Мушанов (ул. "Московска" щ47)

9. Александър Гиргинов (ул. "Раковски" щ120)...

На 22 май 1941 г. органите на Дирекцията на полицията задържат редици чужди и български граждани в София... Не са задържани подполковник Александър Рос и френския търговски представител Хенри Изидор Жервилие, които напускат България. На всички предявяват обвинение в извършване на разузнавателна дейност в полза на Великобритания и на движението на генерал Дьо Гол... 

На 6 ноември 1941 г. в Областния софийски съд се насрочва делото по шпионската афера "Гослен". По него като обвиняеми са привлечени... и отсъстващите от страната английски военен аташе подполковник Александър Рос и неговият помощник от френската легация Хенри Жервилие. Независимо, че прокурорът иска смъртно наказание за всички участници в този процес, съдът осъжда на 10 години строг тъмничен затвор и 100 000 лв. глоба само Александър Рос, Хенри Жервилие и Рафаел Гослен. Останалите обвиняеми са оправдани...

Из глава четвърта "Д-р Делиус в действие. Фрагмент от голямата игра"

Изпреварващите удари на българската полиция, предприети от отделение "Б" на отдел "Държавна сигурност" и на РО - ЩВ (военното разузнаване), довеждат до създаването на лагера "Гонда вода", в който започват да се събират всички лица, имащи непосредствен контакт по един или друг повод със служителите на английската легация в София и консулствата във Варна и Бургас - журналисти, представители на чужди информационни агенции, български помощен персонал, представители на смесени фирми и агенции и т.н. Като примери могат да бъдат посочени журналистите Михаил Пъдев, Христофор Янев, Стефан Янчулев, Георги Вълков и др. Голяма роля в посочването на лицата изиграва активно действащото в тези дни Бюро на германския Абвер в София, работещо в повечето случаи съвместно с РО - ЩВ...

Д-р Делиус обръща особено внимание на останалите в страната лидери, по специално върху БЗНС "Александър Стамболийски ("Пладне"), за които се предполага, че са поели водачеството след бягството на д-р Г.М. Димитров в края на февруари 1941 г., както и на техните връзки с протогеровистите и политическото крило "Звено" - Пецо Трайков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев и др. Земеделския трибун и антифашист Георги Вълков понася първи удара на Бюрото на германския абвер в София.

Георги Иванов Вълков е роден на 28 октомври 1897 г. в гр. Велико Търново. Завършва инженерство в Чехословакия Той е един от най-близките сподвижници на д-р Г.М. Димитров в БЗНС "Александър Стамболийски". От 1928 г. е директор на вестник "Пладне"... Ратуващ за единството на земеделското движение, Георги Вълков винаги и навсякъде се бори за славянското единение...

Началото на Втората световна война заварва Георги Вълков с изградена гражданска позиция. Борещ се против провежданата правителствена политика на сближение с Третия райх, той решава да подпомогне действията на демократичните сили, като се свърже с представителите на тайните служби на Великобритания и Югославия. До интернирането му на 22 февруари 1941 г. успява да създаде разузнавателна група, която подпомага с разнообразна по характер информация представителите на двете разузнавателни служби...

От 22 февруари до 25 юни 1941 г. той пребивава в лагера "Гонда вода" под полицейско наблюдение заедно с редица други опозиционери англофили, дейци на различни партии и движения...

В същото време може да се допусне, че за провала определена вина има и самият главен секретар на БЗНС "Ал. Стамболийски" ("Пладне") д-р Г. М. Димитров - поради осъзнаването на опасността от изместването му на бъдещата политическа сцена от Георги Вълков.  Като основен аргумент се изтъква тезата за евентуалното му превербуване от полицията в лагера за интернирани "Гонда вода". Това се потвърждава от едно донесение на български контраразузнавач, работещ в американската легация, в която между другото се споменава, че срещу инж. Вълков се работи извънредно много, жестоко и отчаяно от хората на Димитров, които го представят като агент на военното министерство.

След като е арестуван през февруари 1941 г., той (Георги Вълков - Хр.Г.) прекъсва връзките си с разузнавачите от английската и югославската легация, но това не отслабва усилията му да установи контакт с тях чрез американците. Изплъзвайки се от ръцете на полицията, той решава да използва свой познат от лагера за интернирани - журналиста Христофор Христов Янев, бивш кореспондент на американския вестник "Чикаго дейли нюз", за когото се предполага, че е в контакт с американската легация. Според думите на Георги Вълков, "всички които са го познавали, са го възприемали като несериозен и неуравновесен човек". Ето защо никой не може и да предположи, че той работи като осведомител на службата на д-р Делиус и че това ще доведе до окончателното разкриване на земеделския лидер...

От 5 октомври 1941 г. започва подаване на разузнавателна информация почти ежедневно... Три дни по-късно се получават донесения на брата на Георги Вълков, който служи във варненския гарнизон. Те представляват доклад от две страници за подготовката и живота на германските военни подразделения във Варна, както и два чертежа...

Разрастването на обема на получаваната информация, както и получените многобройни доказателства за антифашистката дейност на земеделския водач принуждават германското бюро на Абвера в София да предприеме кардинални действия. На 3 ноември органите на РО - ЩВ в съвместна операция с германската разузнавателна служба арестуват Георги Вълков и неговите сътрудници...

Положението на арестуваните се утежнява от факта, че на 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ. Поради неопровержимите доказателства за извършен шпионаж и тримата задържани - Георги Вълков, Емил Стратев и Васил Вълков (брат на земеделския водач) са осъдени на смърт от военен съд, като първите двама са обесени на 10 април 1942 г. в Софийския затвор...

С провеждането на тази операция д-р Делиус успява окончателно да унищожи възможностите за излизането на БЗНС "Александър Стамболийски" от провалите... (Тя)... също така е и отклик от страна на Абвера, на успешния разгром на германската разузнавателна мрежа в САЩ, осъществен от американските контраразузнавателни служби през юли-септември 1941 г.