Икономически растеж в извънредна ситуация

    Новото правителство обяви програмните си намерения. На 10 юни министър-председателят Орешарски започна консултации с представители на бизнеса и на синдикатите, а на 13 юни се срещна с група "независими" и уж водещи икономисти по политиката на правителството.
    Преди да се набелязват мерки за съживяване на икономическия растеж, трябва да сме наясно от какво зависи той. Често се казва, че е достатъчно да се намалят регулациите, да се привлекат повече преки чуждестранни инвестиции, да се даде простор за стопанска инициатива, особено на малките и средните предприятия. И растежът е осигурен.

Това не е вярно!

Има един фундаментален закон: хората произвеждат, за да потребяват и да живеят по-добре, а не обратното. Предприемачът произвежда стоки, за да ги продава и печели, а не да пълни складовете. Преди да започне производство, той проучва дали има търсене за тези стоки. Търсене ще има, когато качеството е добро и потребителите са платежоспособни. А те ще са платежоспособни, ако имат доходи. Предприемач, който не държи сметка за това, е осъден на фалит. Това е толкова просто, че е обидно да се обяснява.
Търсенето на продукти и услуги бива вътрешно и външно. То определя структурата на БВП по елементи на крайното използване. Политиката за съживяване на стопанската активност трябва да стъпва на тази структура. За 2012 г. тя включва 64,3% частно индивидуално потребление на домакинствата, 15,6% държавно потребление, 23,8% бруто капиталообразуване и 3,7% отрицателна разлика между износа и вноса.
    Платежоспособното търсене на домакинствата определя 64,3% от БВП и зависи от техните доходи. Без повишение на доходите не е възможно увеличение на потреблението. Съществено повишение на доходите на домакинствата е възможно само чрез тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, която изисква много време (10-15-20 и повече години) и многомилиардни инвестиции.
При сегашната си бедност българските граждани не могат да чакат толкова дълго. Те се нуждаят от бързо повишение на доходите, за да посрещат насъщните си нужди. Такова повишение през тази и следващата година е възможно само чрез преразпределителните механизми. Това може да стане главно с данъците - чрез облекчаване на финансовото бреме на бедните и част от средните слоеве, т.е. на 2,3-2,5 млн. заети лица, а с техните семейства - около 5,0-5,5 млн. души и пренасянето му върху заможните и богатите - 300-400 хил. души.
    Тази трансформация на финансово бреме няма да е благодеяние за бедните и средните слоеве, а възстановяване на грубо нарушената справедливост през последните 24 години, когато производителността на труда нарастваше два пъти по-бързо от доходите и се мълчеше за това. Ако се прилагаха европейските принципи за оценка на труда и за рационално съотношение между заплати и производителност, при достигнати от България 46% БВП на човек от населението от средното в ЕС, би трябвало да имаме сходно ниво и на реалните заплати у нас. А те са едва 25% от средните в ЕС.
    Ще помогнат ли набелязаните мерки в консултациите на премиера за постигане на необходимия минимум от доходи, гарантиращи съответно увеличение на потреблението, а следователно и на БВП? Някои от обсъжданите мерки (ограничаване на излишните регулации, редовни разплащания на държавата и общините с бизнеса, достъп на повече фирми до държавни поръчки и т.н.) може да допринесат за съвсем скромно оживление през следващите 1-2-3 години, но това не осигурява обрат в стопанската активност. Дори предприемачите да произвеждат повече стоки, няма на кого да ги продават поради липса на търсене. Мерките за увеличение на майчинските и други помощи също могат да помогнат на ограничен кръг хора, но в сегашните им скромни мащаби са капка в морето. Това са социални трохи, които не създават допълнително търсене на продукти и услуги.
Най-бързият и най-лесен начин за увеличение на доходите на бедните и средните слоеве, консумиращи предимно местни стоки, е данъчната реформа, която препоръчах в предишни публикации. Тя включва: преустройство на "плоския" данък върху доходите на физическите лица в умерено прогресивен до 20% с необлагаем минимум. Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите. Замяна на "плоския" корпоративен данък с умерено прогресивен до 20%, съчетан с въвеждане на необлагаем минимум за печалбата на малките фирми; нулево облагане на реинвестираната печалба за следващите 10 години и ползване на ускорена амортизация за новодоставени машини и съоръжения.
Повече подробности по

предлаганата данъчна реформа

се съдържат в моите статии в ДУМА от 11 април и 4 юни 2013 г. Такава реформа може да намали годишния данък върху доходите на тричленно семейство с двама работещи от 1920 лв. на 228 лв., а с един работещ и при семейно облагане - никакъв данък. Това скромно увеличение на разполагаемия доход може да се почувства от началото на 2014 г., а само в частта му за възстановяване на необлагаемия минимум в семейство с двама работещи - с 816 лв. още през тази година, ако бъде въведен сега. Това бързо, макар и скромно, повишение на доходите ще повлияе веднага върху потребителското търсене на местни стоки за няколко милиона домакинства. И още по-важно - правителството ще спечели доверието и подкрепата на милиони граждани.
    Някой може да възрази, че бюджетът няма как да се лиши от такива приходи и няма откъде да набави необходимия допълнителен ресурс. Извънредната обстановка изисква извънредни мерки за смекчаване на натрупаното в обществото напрежение и огромни очаквания за подобрение. В такава ситуация, първо, съображенията за балансиран или ниско дефицитен бюджет отстъпват временно на заден план, докато настъпи нормализация, и второ, необходимият ресурс може да се набави чрез форсирани мерки за подобряване на събираемостта поне с един милиард лева (главно чрез ограничаване на контрабандата и на сивия сектор) и бюджетни съкращения в текущата издръжка поне с 10%, което ще осигури около 700 млн. лева. Много е важно правителството да разбере сериозността на положението. Ако не бъдат взети бързи мерки, последствията са непредвидими. Бездействието или погрешните действия ще ни струват много по-скъпо.
    Държавното потребление чрез бюджета през 2012 г. е 15,6% от БВП. Всяко съкращение на бюджетните средства за здравеопазване, образование, наука, социално подпомагане, финансиране на социално-осигурителната система, на съдебната система и т.н., които могат да се нарекат производителни, ще ограничава държавното търсене, а следователно и БВП. Затова те не трябва да се съкращават, а да се използват по-рационално.
Трета съставка на вътрешното търсене са инвестициите, които осигуряват 23,8% от БВП през 2012 г., а само тези за основен капитал - 21,4%. Колкото повече са инвестициите за основен капитал, толкова по-голям е техният принос за растежа на БВП. Положението у нас е драматично. При 29,4 млрд. лв. през 2008 г. инвестициите спаднаха на 16,8 млрд. лв. през 2012 г. Без масирани инвестиции за тотална структурна и технологична модернизация на икономиката и за създаване на съвременен човешки капитал не е възможно увеличение на производството, повишение на производителността, конкурентоспособността, заетостта и доходите през следващите години.
    Важна съставка на БВП е външното търсене. То се определя като разлика между износа и вноса. Ако тя е положителна, се прибавя към вътрешното търсене, а ако е отрицателна, се приспада. През по-голямата част от последните 10-15 години тя е отрицателна. През 2012 г. е минус 2,9 млрд. лв., или 3,7% от БВП. За първото тримесечие на 2013 г. е още по-лошо.
Обемът на външното търсене зависи главно от износа - неговия размер, структура, импортоемкост и най-вече от конкурентоспособността на нашите продукти. България изнася на човек от населението 3-4 пъти по-малко от Чехия, Словения, Словакия и Унгария и 13-15 пъти по-малко от Белгия и Холандия. Картината е отчайваща. Структурата на нашия износ е примитивна. Високотехнологичните стоки са едва 3-4%, при 18-20% средно в ЕС.
    По конкурентоспособност на продукцията сме на едно от последните места в ЕС. По оценки на Световния икономически форум за 144 страни със 111 показателя, по 39 показателя сме от 61-о до 100-о място; по други 39 - от 100-о до 132-о място; по 19 - сме след 110-о; по 10 - след 120-о и по 2 - след 130-о. България не може да разчита на значително повишение на конкурентоспособността през следващите 10-15 години.
    В сегашната ситуация няма друга възможност, освен

преразпределителните механизми

за бързо, макар и скромно, повишение на доходите, а чрез тях - на потреблението на няколко милиона българи. За съжаление по това не се говори! С помощта на леко повишеното потребление ще се поддържа и минимален растеж на БВП. През това време следва да се изработи Стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година. В рамките на тази стратегия да се вземат радикални мерки за тотална структурна и технологична модернизация на икономиката; за форсирано развитие на здравеопазването, образованието, науката, иновациите; укрепване на институциите; подобряване на макроикономическото и на фирменото управление; по-ефикасно регулиране дейността на монополите и на поведението на чуждите капитали у нас; смекчаване на бедността и ограничаване на социалната поляризация; постепенно овладяване на изострящата се демографска криза; опазване на околната среда; ограничаване на престъпността и корупцията.
Темите на разговорите на премиера с представители на бизнеса, синдикатите и с "независимите" икономисти бледнеят по значимост в сравнение с очертаните дотук предизвикателства. Има далеч по-важни теми, но по тях не се говори.
Няма друг път към благоденствието. С хилава икономика и разграден държавен двор не се провежда силна социална политика. Това, което сега може и трябва да се направи бързо, са някои социални кърпежи с инструментите на преразпределителната политика, за да почувстват трудовите хора, че най-сетне правителството се грижи и за тях.
В тази екстремна социално-икономическа и политическа обстановка

спечелването на доверието

на трудовите хора и на честния бизнес е далеч по-важно от ниския бюджетен дефицит. България може спокойно да си позволи през следващите няколко кризисни години бюджетен дефицит около 3% от БВП, още повече че имаме достатъчна зона за финансово маневриране поради ниския държавен дълг - около 18% от БВП, при очакван средно за ЕС през тази година около 89%. За финансиране на предложената стратегия България може да допусне увеличение на дълга през следващите години до 25-27% от БВП без рискове за финансовата ни стабилност.
Освен това много е тревожно, че г-н Орешарски търси съвети по икономическата политика на погрешни адреси: Института за пазарна икономика, Института "Отворено общество", Центъра за либерални стратегии, Индъстри уоч, Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за икономическо развитие. Това са все гръмки названия с бедно съдържание. На тези адреси, с активната помощ на сервилните медии, се проповядва отричаната вече по света неолиберална политика. Оттам лъха смрад на пазарен фундаментализъм. Дори в МВФ бият отбой напоследък от някои елементи на тази догматична либертарианска политика. Жалко, че нашият премиер се съветва с такива демодирани съветници и с това ги легитимира. Със своите съвети те ще провалят него, партията мандатоносител, а и България! Жалко, че той не го разбира! Затова не мога да мълча!