Усещането за щастие не се променя от политическия строй

Александър Левшин e заслужил артист на Русия, саунд продуцент, китарист, композитор, лауреат в категорията "Най-добър режисьор" на ТЭФИ 2001 г. (престижни телевизионни награди в Русия). Прочул се е като музикант от "Рецитал" - формация, която работи с Алла Пугачова в продължение на 30 години. От април 2009-а до април 2010 г. групата е участвала в прощалното турне на примата на руската естрада. Нарича колегите си Великолепната петорка, твърди, че са изключително талантливи музиканти, които много обича.

Снимкa Благовеста ЦВЕТКОВА и www.alevshin.narod.ru

 - Г-н Левшин, как бе създаден ансамбълът "Рецитал" - специално, за да работите с Алла Пугачова, или като независима музикална формация?
- Наистина, събрахме се през 1980 г., за да участваме в една от соловите програми на Алла Пугачова. Но всеки от нас се занимава и с други неща извън групата. Аз самият например имам собствено звукозаписно студио, автор съм на много песни, пиша книги, знаят ме и като режисьор. Всички музиканти в групата са доста известни и са големи професионалисти.
- Алла Пугачова обяви, че приключва с концертните си изяви, но група "Рецитал", изглежда, се запазва като музикален състав...
- Харесва ми, когато съм на сцената, да виждам очите на хората, да усещам, че им доставяме удоволствие. А щом има чувства, те трябва да бъдат консумирани. Както е в любовта, нали?
- Ласкае ли ви фактът, че ви наричат "групата на Алла Пугачова" или, напротив, не ви е много приятно, че "Рецитал" се свързва предимно с името на тази известна изпълнителка?
- Едно от най-важните неща в нашата професия, както впрочем и във всяка друга, е да уважаваш колегите си. Не мисля, че работата с Алла Пугачова трябва да ни ласкае. Просто така се случи, явно това е нашата съдба.
- Какво е 30 години да бъдеш рамо до рамо със звезда от нейния ранг?
- Трудно е. Но е и приятно. Алла Борисовна успява да събере в едно онова, което не можете да откриете в никой друг естраден изпълнител. Тя е и великолепна певица, и истинска драматична актриса, и е най-мощният стратег. Всяка нейна песен е миниатюра, при това - театрална. А гласът и визията й само допълват онова, което Алла Борисовна прави на сцената. Тя има страхотна фина връзка с хората, с които работи. Понякога това дори е по-важно от музиката, от начина, по който са облечени, от това какво чувстват... Пугачова може да прости на човека всичко, ако го погледне в очите и между тях успее да се изгради своеобразен виртуален мост. Алла Борисовна умее да обменя емоциите си с публиката. Именно да ги обменя, а не да "дарява радост и да получава аплодисменти", както обичат да казват някои. Затова години наред тя има толкова голям, дори феноменален успех. Иначе щеше да е като всички останали.
- Алла Пугачова обаче обяви, че слиза от сцената и дори последният й концерт се състоя именно в София. Продължава ли творческата си дейност група "Рецитал" след решението на звездата, с която работи толкова години?
- Да, разбира се. Наскоро бяхме гости в московската телевизия, участвахме в концерта "Двама маестро, двама композитори", посветен на Раймонд Паулс и Илия Резник. Поканиха ни и на големия концерт, който се състоя в София по повод 65-ата годишнина от Великата отечествена война, където за първи път изпълнихме българската песен "Две праскови посях и две череши". И когато казах на публиката: "Пейте с нас", всички започнаха да ни пригласят! Много харесах песента, въпреки че в началото мислех, че се пее за две жени, които се казват Праскови (смее се от сърце). Ето, такава "интрига" се завърза. Българската публика е изключително доброжелателна, бях покорен от топлината на хората.
- Има ли значение за вас дали ще пеете на площада, в голяма зала, на стадион или може би предпочитате да се изявявате в по-камерна, клубна обстановка?
- Важното е, както и в любовта, да се виждат човешките очи. Ако артистът успее да усети емоциите на хората, това са най-прекрасните мигове в работата му.
- С кои други големи звезди сте работили?
- Много са - били сме на една сцена и с чуждестранни, и с руски звезди. Дори сме си сътрудничили с "АББА", с големи американски артисти, с почти всички наши изпълнители и музиканти. С български творци също имахме шанса да работим. Много ми харесват изпълненията на Васил Найденов, на група "ФСБ" - особено техният ранен период, първите им плочи. Обичам вашата естрада. Моят приятел Ованес Мелик-Пашаев ми подари няколко диска с нова българска музика, ще ги слушам и гледам с удоволствие. Имам авторско радиопредаване в Москва, където непременно ще разкажа как изкарахме в София, ще споделя новите си впечатления от тукашните артисти. В България има много красива музика и тази смесица от славянско звучене, турски ритми и балкански мелодии създава онзи неповторим колорит, който докосва душата.
- А какво друго докосва вашата душа?
- Най-важното за мен са искрените чувства на всеки човек. Трябва да ценим мира, като започнем от мира в семейството, да обичаме децата, да не обиждаме близките и непознатите на улицата, да не се сърдим един на друг, да правим добро... И тогава тази положителна духовна енергия ще помогне на всеки. Аз съм "за" всичко, което се прави в името на любовта - продължаването на живота и уважението един към друг. Усещам го и в България.
- Казахте, че работите и в радиото...
- Там не ми плащат нито копейка. Просто веднъж седмично съм по един час в ефира. Не се занимавам с политика, но ми харесва да разговарям с интересни хора. Обикновено, по време на радио- или телевизионни предавания хората се променят, стават малко по-различни - подчертано любезни, или подчертано талантливи, или подчертано брутални. Те си слагат маската на онова амплоа, което им се струва, че ги представя в най-изгодна светлина. Някои имат комплекси, други пък са прекалено отпуснати, трети истински се радват на нещо, четвърти повтарят заучени фрази... А всъщност човекът трябва да е естествен. Особено, когато дава интервю, нали? Да се постарае да запечата образа си такъв, какъвто е. Истински...
- В съветско време ли ви беше по-лесно да творите или сега?
- Ще ви кажа нещо парадоксално. От политическия строй вътрешното усещане за щастие у човека не се променя - или го има, или го няма. Важното е хората да не се притесняват с какво да си купуват храна и да издържат семейства, а всичко останало зависи от самите тях. Всеки миг от живота трябва да се цени.
- Може ли днес човек да се издържа от музика?
- Ако е добър професионалист и не му липсват фантазия и усет, той не само ще се издържа от музиката, но ще е и доста богат. Когато човек е мързелив, с каквото и да се захване, няма да успее.
- А вие богат човек ли сте?
- Духовно - да. Финансово - понякога съм богат, друг път - не много. Господ е отредил да съм артист и мисля, че творчеството ми помага да намеря нови нюанси в удоволствията от живота. Трябва да търсим щастието и може да започнем с нещо много обикновено - да послушаме хубава музика, да отидем на театър, да се срещнем с приятели... Именно тези неща ни правят богати.
- Някой от близките ви свързан ли е с шоубизнеса?
- Не. За щастие, не. Това е много труден и неравен път - понякога е пусто, понякога - густо. Талантът да чуваш музиката трябва да е даден отгоре. Въпросът е правилно да избереш своя път, да обичаш професията си и тогава няма да има никакви вътрешни конфликти.
- Изглежда, сте зареден с много позитивна енергия и като цяло с добро отношение към всичко и всички... А има ли нещо, което може да ви разстрои, да ви натъжи?
- Пошлостта и простащината.
- Надявам се, не ви се случва често...
- Светът е пълен с подобни неща. Всеки минава през някакви огорчения, драми... Някой може внимателно да заобиколи локвата, щом я види, но друг непременно ще цопне в нея. Дори и да имаме проблеми или грижи, все пак сме наясно, че някога и те ще свършат. Положителният заряд в душата е задължителният елемент, с който трябва да започваш контакта си с хората.
- Какво все още не знаят българите за група "Рецитал", а ви се иска да научат?
- Ние сме талантливи и добри артисти и имаме желание по-често да идваме в България. Настроени сме да даряваме на хората добрата ни енергия.