Болниците в Параграф 22

В България болниците са много. Много, много. Това е рефренът, който чуваме от експертите поне от две десетилетия. Действително болничната помощ у нас е доминираща през последните 20-25 години за сметка на извънболничната (първична и специализирана). Ала многото болници не са знак за по-добро и качествено здравеопазване. Хоспитализациите постоянно нарастват, с изключение на пика на пандемията, когато голяма част от здравните услуги бяха затворени. Иначе, излиза, че всеки трети българин е приеман в болница поне един път в годината. А проучване за общественото мнение за здравната ни система, проведено от Националния център за парламентарни изследвания преди дни показа, че над 60% от българите

не вярват, че без плащане може да получат качествено лечение

и здравна услуга, а 45% са убедени, че това е възможно, само ако човек има връзки в медицинските среди. Е, все пак, преди 4 години 40% от анкетираните са смятали, че качеството на здравните услуги са лоши, а сега - само на 32,6%. А млади хора, които не са боледували през последната година твърдят, че българското здравеопазване е по-качествено от европейското.
В годините не едно или две правителства, не един или двама здравни министри са обещавали, че ще "оптимизират" броя на болниците. Имаше различни идеи, някои - екзотични, други - дори авантюристични (например за пръстовия отпечатък при хоспитализиране). Неведнъж е налагано

ембарго на сключването на договори с НЗОК

на нови болници или за нови дейности. Например за 2018 г. бе предвидена забрана за договори между Касата и нови болници и отделения, но в крайна сметка бе направено изключение - само ако са дейности, които в съответния регион досега не са предоставяни - при първото четене на бюджета председателката на здравната комисия Даниела Дариткова се оплака от трибуната, че не знае какво да каже на избирателите си, защото им обещала инвазивна кардиология в Смолян... През 2018 г. не се увеличиха болниците, но болничните легла станаха с около 400 повече от предходната година.
В годините министри дори гордо са заявявали, че "ограничават" роенето на болници, но числата на статистиката ясно показват накъде са водили "усилията" на здравните власти.
Болниците бяха един от фокусите и на VI Национален конгрес на БЛС, провел се преди дни.

Пресен пример

е записаното в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на НЗОК за 2024 г., според което се предлага въвеждане на ограничение Касата да сключва договори догодина с болници, които след 31 декември 2023 г. са получили за първи път разрешение за дейност или да сключват през годината  договори или допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности. Изключение ще правят комплексните онкологични центрове, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и диализните центрове. Да припомним, че подобни опити е имало и предишни години. Но и тогава те не са давали очакваните резултати.
От друга страна, колкото и да са много болниците и болничните легла, те пак не са достатъчни за най-болното и застаряващо население на ЕС - българите. Но и не може да не се признае едно абсолютно предимство на българското здравеопазване - лесен достъп на пациентите до специализирана и до болнична помощ.

Поредна нова стратегия

Всъщност новата Национална здравна стратегия до 2030 г. не е толкова нова, защото в миналото Народно събрание опитът да бъде приета бе неуспешен. ОТ началото на месеца тя пак се обсъжда в парламентарните комисии. Създателите й твърдят, че в нея са заложени като комплекс мерите за развитие на здравеопазването от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и от Управленската програма на сегашното правителство. Предвидени са 101 млн. лв. за финансиране на промените. И целите, и мерките в стратегията са добре познати като например подобряване на здравето на населението, ефективно управление на ресурсите и пр. По отношение на болничната помощ се предвижда своеобразно

групиране на болниците в 3 типа

като НЗОК да сключва договори според потребностите на населението (добре позната философия от предишни стратегии, здравни карти и прочее документи на различните здравни министри и правителства-б.а.). Коментарът на властите е интересен: "в условията на нерегулиран пазар и обвързване на финансирането на болниците с количеството, а не с качеството и резултата от болничните дейности, болниците започнаха да функционират задоволявайки собствените си нужди и бизнес планове за развитие, а хората да преминават от една болница в друга, докато намерят решение на своя проблем". Явно и това правителство е прозряло очевидната от 20-25 години ситуация, че "въведените пазарни механизми при липса на ефективен механизъм за контрол и планиране на болничния капацитет спрямо нуждите на хората". А колко пъти сме казвали, че точно това води до нарояването на болници в градовете с голямо население и обезкървяване на малките населени места, което от своя страна води и до обезлюдяването им.
Въпреки че всяко ново правителство и всеки нов здравен министър вижда очевидното и обещава да поправи недъга,

прогрес има в едно: парите на НЗОК

за болнична помощ. Например в проектобюджета за 2024 г. са заложени над 3,5 млрд. лв. за болнична помощ, докато за тази година бяха 3,1 млрд. За сравнение в основните параметри на бюджета на НЗОК за 2008 г. е записано, че разходите на Касата за болнична помощ ще бъдат 785,6 млн. лв. за 298 клинични пътеки при 1 394 000 прогнозни хоспитализации. И преди 15 години пише за "усъвършенстване на моделите на заплащане в болничната помощ и определяне за всеки регион и лечебно заведение на финансови параметри, на основата на броя здравноосигурени лица". Пише и за "засилване на механизмите за предварителен контрол Ц на входа на лечебните заведения". Тоест, единственото ново за 15 години е, че парите за болнична помощ са се увеличили няколко пъти. Разбира се, не забравяме, че преди 15-16 години т.нар. високотехнологични болници у нас се брояха на пръсти, миниинвазивните операции или високотехнологичните медико-диагностични дейности бяха почти като ехо от далечни планети. 

Болниците не харесаха и Стратегията

Според становището на Българската болнична асоциация едно от нещата в Стратегията, които будят тревога е, че в районите с излишък на болнични ресурси, НЗОК ще сключва селективно договори с лечебните заведения, които осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората. От ББА са категорични, че това е "абсолютно противоконституционно", а "подобно решение ще доведе до бомба със закъснител" в цялата здравна система. От ББА смятат такъв подходи дори за дискриминационен.
Сходно е становището от Асоциацията на университетските болници. От там питат  какво означава "излишък на болнични ресурси", как ще бъдат финансирани болниците, с които НЗОК не сключи договор, дали НЗОК ще сключва договор с болницата за всички клинични пътеки, по които работи или поотделно за всяка...
И да не забравим, че подобни идеи преди години прокарваше чрез различни документи и Петър Москов, преди него и Божидар Нанев, и Анна-Мария Борисова... След пушилката от недоволство въпросните идеи събират прах в някой архив. А новата

вълна на недоволство

показва, че комай именно болниците в големите градове крепят статуквото и са против каквато и да е промяна дейността, освен ако тя няма да им донесе повече пари за същото. Отделен въпрос е, че самите

здравни власти не предлагат нищо ново

с което да са защитени и интересите на болните, и интересите на болниците, и интересите на медицинския персонал. Те винаги преследват само и единствено фискалния интерес. Няма как да е различно, защото болниците са просто търговски дружества.

Спешна категоризация?

"Не може да се заплащат 2-5-10 хиляди лева дейност за структура и за специалисти, и за условия, при които се лекуват пациентите такива, каквито не отговарят на нашите очакванията и там където те са на много по-високо ниво", заяви подуправителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова по време на форума на БЛС преди няколко дни. По думите й спешно трябва да се направи категоризация на болниците и да има диференцирано заплащане.

Общо икономическо производство и принос към държавния бюджет!

Тъй де, като няма принос за болните, поне да има за икономиката. Дълго в съзнанието на българина болниците изпълняваха единствено хуманна дейност и никой не се питаше кой плаща за нея. Сега болницата, дори и държавна собственост, е търговско дружество. Подобно на супермаркета или магазина за дрехи.
Предстои цялостен анализ за икономическия принос на лекарите и болниците в България, заяви преди дни генералният мениджър за Централна и Източна Европа на международната компания IQVIA Лука Чичов.
Анализът цели да бъде отчетено икономическото въздействие и перспективи. Предвижда се той да бъде в 4 фази. Първият е анализ на структурата на лекарите и на болниците в страната, които ще се съпоставят със средноевропейските показатели. Вторият - изчисляване на директния икономически принос - общо икономическо производство и принос към държавния бюджет (забележете: производство!-б.а.). Третият е допълнителни икономически дейности и четвъртият - изчисляване на общия икономически принос на лекари и болници въз основа на предходните фази. Ще бъде разработена и 5-годишна перспектива за бъдещия икономически отпечатък.
Целта е да използваме този анализ навсякъде, където е необходимо, когато защитаваме позицията на БЛС, коментира председателят на съсловната организация д-р Иван Маджаров.  
А забелязахте ли израза "изчисляване на общия икономически принос на лекари и болници"?
Отново бе подчертано колко много болници и болнични легла има у нас в сравнение със средния брой в ЕС. Но

колко са излекуваните

колко пъти след изписване се налага един болен пак да бъде хоспитализиран със същата или сходна диагноза, колко болни се изписват като "оздравели" и до дни умират в дома си... И доколко подобни данни са съпоставими с ЕС. Анализ на това няма! Навярно няма и да има, защото това не влиза в графа икономика или финанси.

Медицинските кадри във фокуса на Съвета за икономически анализи към МС

Медицинските кадри са разковничето. Често съм се питала как се  разкриват нови болнични легла, щом има недостиг на кадри? Защото болничното легло не е обикновен креват, то изисква специална апаратура, специфично оборудване според предназначението, 24/7 наличие на определен брой и специалности лекари, медицински сестри, санитари и прочее специфичен персонал. Навярно отговорът е прост - например една сестра работи на две или места. Но какъв е ефектът от това?!?
В понеделник Съветът за икономически анализи публикува своя трети анализ. Според него макар лекарите 100 хил. население у нас да са повече от средното за ЕС, има недостиг от около  1000 общопрактикуващи лекари и над 460 психиатри. В пет от 28 области лекарите са повече от медианата за ЕС и това са областите с медицински университети - София (столица), Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. В останалите области картината е неблагоприятна.  Единствената област, която е относително обезпечена с лични лекари, е Плевен. А единствената област без дефицит на психиатри е Ловешка. Най-неблагоприятна е ситуацията при  медицинските сестри, пише в анализа. Само за област София (столица) са необходими над 2,5 хил. медицински сестри, Пловдивска не достигат почти 1400, а във Варненска - близо 1500. За страната не достигат общо около 16,9 хил. от тези специалисти. За цялата страна има недостиг от около 2 хил. акушерки.  
И нещо много важно: за периода 2012-2021 г. около 1/3 от обучаваните студенти по медицина и 1/5 по дентална медицина са чужденци. Тоест, повечето от тези хора, щом се дипломират, очаква се да се върнат в родината си.  
В анализа си Съветът дава добри препоръки, но в дълбоката си същност те не са нови, а досегашният опит показва, че служат за лозунги, но по една или друга причина не се изпълняват.


ТАБЛИЦА
Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ според Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за:

2010 г. - 1 016 932 000 лв.
2015 г. - 1 282 916 000 лв.
2018 г. - 1 824 560 700 лв.
2020 г. - 2 247 282 600 лв.
2022 г. - 2 750 899 600 лв.

* През 2021 г. - едната от най-тежките за КОВИД-19 години, разходите за болнична помощ достигат над 2,5 млрд. лв., което е над 50% от общите разходи в бюджета на НЗОК.