Да се ориентираш в хаоса на съвремието
Всеки вижда на екрана онова, което сам иска, смята Еманюел Куркол, носител на наградата "Сезар"
/ брой: 238
Едно от филмовите събития на 31 "Киномания" за мен бе както филмът "Прекратяване на огъня", с който официално се откри Фестивалът на френския филм (17 ноември - 3 декември), така и двете ми срещи с неговия създател Еманюел Куркол, който бе в София за едно денонощие. Деликатен и същевременно контактен (роден навръх Коледа 1957 г.), той не казва нито дума в повече от онова, което го питаш. Пропусна дори и "малката" подробност, че е удостоен с наградата "Сезар" за най-добър оригинален сценарий за "Welcome" през 2010 г. Същевременно е "отворен" за мнението на всеки, който се интересува от неговите търсения и постижения. Готов е да сподели творческите си намерения, "изпитвайки" от своя страна и събеседника...
Интересът ми към тази личност безспорно бе породен от насочването й още с първия пълнометражен филм "Прекратяване на огъня" към значими непреходни стойности: преди всичко към съвременните измерения на човешката личност - резултат от посттравматичния шок след Първата световна война. Както дедите на режисьора, така и моите са воювали в нея, а разказите, възбудили детското съзнание, остават завинаги. Очевидно във филмовия проект на Куркол се съдържат и лични мотиви.
- Много книги съм чел за тази война. Както знаете, още в изгрева на киноизкуството тя е източник за вдъхновение на редица творци и изследователи. Но моята цел бе друга: въпреки че първите кадри на филма са изпълнени с убийства и насилие (съпътстващи събития от 1916 г.) и провокират с автентизма си съзнанието на зрителя, нямах намерение да създавам военно произведение. Обръщам се към документални свидетелства - ужасите на окопите, защото в тях се съдържа необходимият драматургически заряд - те са историческата артилерия, която изстрелва истинските герои; онези, които лично ме вълнуват. Не съм търсил специално антивоенни мотиви. За мен най-важната тема е човек да разбере, както в индивидуален, така и в колективен план, откъде идва. Така би могъл да се ориентира и накъде отива.
- Дали съвременният зрител ще разбере тази ориентация?
- Всеки вижда на екрана онова, което самият той иска да види. Гледането е индивидуален процес..., самотен, както и писането на сценарий. Не съм се стремил да търся героизъм; интересуват ме жертвите: предимно живите. Дори във военните филми ужасът от войната понякога води до запленяване от насилието. Когато това се осъществява с ярки изразни средства, въздействието е много опасно. Не искам да се съпоставям с "Американски снайперист" на Клинт Истууд, но моите творчески намерения са в друга посока.
- Филмът ви, както сам споделихте от сцената на кино "Люмиер", е "едно географско пътешествие в първия си план и същевременно - пътуване в душевността на героите, във втория". Но той безспорно отправя категорични антивоенни послания. Доволен ли сте от художествения резултат?
- Когато го завърших, почувствах се някак удовлетворен. Явно и у мен дълбоко се таи гняв, който идва отдалеч - от дедите ми. Често се питаме: защо хората са гневни? Но избягваме да търсим отговора. Европа сякаш вече е забравила войните.
- И не само Европа... Разбрах, че идвате от Камерун, където успешно сте представили своя филм. Обичате ли да се срещате със зрители от различни страни?
- Много. Публиката е най-верният ми компас за собствена ориентация в проблемите на днешния объркан свят.
- С началото на филма ни отвеждате в Африка, където главният персонаж Жорж Лафон (Ромен Дюрис) - герой от Първата световна война, бяга от миналото си, търсейки спасение в номадския живот. Бихте ли споделили къде снимахте?
- Започнах снимачния процес (който трая шест месеца) през декември 2015 г. в Боркина Фасо и Сенегал. После, когато след четири години героят решава да се върне във Франция, продължихме снимките в Париж... Накрая външните кадри реализирахме по долината на Лоара. Много повече време ми отне монтажът на филма - почти година, но за мен това бе изключителен опит.
- Кой бе най-важният фактор, който ви ръководеше през тези шест месеца?
- Засягайки темата за войната, за мен най-съществено бе да правя филм не за епохата, а в епохата. Това разграничение е твърде важно, тъй като така би могъл да бъде "разчетен" и в наше време. Боравенето с историческа материя е доста деликатно и отговорно. Персонажите, разбира се, са свързани с дадена епоха, но тя не бива да "прелива" на екрана. Внимавах много да не прекалявам в това отношение. Обратният резултат би навредил на историята. Все пак се старах сюжетът да изглежда автентичен за времето след Първата световна война. Да разкажеш една история означава да притежаваш умението да я изведеш през цикъл от малки истории. Личните случки от времето избеляват, но чувствата, свързани с тях, са непреходни. Те са еднакви за всички времена. По един и същи начин изживяваме и любовта, и мъката; и радостта и страданието. Когато сега пресъздаваме историята, тя трябва да изглежда съвременна - валидна и за днешните хора; да бъде съзвучна с нашето съвремие.
Очевидно във фокуса на вниманието на режисьора е контактът с аудиторията. Когато той се появи на тържественото откриване на Фестивала на френския филм в зала "Люмиер", любезно поздрави публиката с "Добър вечер"! И някак скромно добави: "С българския език съм дотук." Нашите зрители също решиха да контактуват. "Bien venu!" - се чу от първите редове. Последва продължение: "И с френския сме дотук." Ето как житейският монтаж ражда френски диалог! Всички се разсмяхме...
Това ведро настроение се оказа твърде подходящо за възприемане на последвалата напрегната психологическа драма "Прекратяване на огъня", която се превърна в истински празник за ценителите на седмото изкуство. Очевидно 26-годишната кариера на Еманюел Куркол в киното, както и участието му като актьор в 30 театрални постановки и в 20 игрални и телевизионни филма си казаха думата. Неповторимата задушевна, прочувствена атмосфера, в която режисьорът-сценарист потопява както персонажите (Жорж Лафон, който след 4 години номадско съществуване се опитва да заживее в родината си, но приспособяването му в новата следвоенна обстановка се оказва невъзможно; измъчената му майка, продължаваща да очаква големия си син, изчезнал безследно на бойното поле; и неговия по-малък брат Марсел - онемял инвалид от войната), така и зрителите, извиква съпричастие и размисъл за съдбата на хората, поразени от раните на войната...
- Трудно ли бе сътрудничеството ви с изпълнителя на главната роля в тази класическа драма Ромен Дюрис (Жорж), известен със съвсем различно амплоа - на чаровен прелъстител?
- Много съм доволен от него. Той наистина положи големи усилия да излезе от този познат имидж.
- Впечатлява ме вашият вкус към твърде чувствителни, бих казала "чупливи" персонажи. Той явно характеризира кинематографичната ви естетика и стил.
- Може би и моята личност. Кой знае...
- След повече от четвърт век кариера в екранното изкуство; след късометражния ви филм "Жералдин, обичам те" (2012), какво е вашето предпочитание: пред или зад камерата?
- Решително зад. Последната дума все пак е на режисьора.
- Ако решите да продължите в бъдеще да работите над основната тема на "Прекратяване на огъня", ще се опитате ли да примирите миналото с настоящето?
- Ох! Много ми е трудно да ви отговоря. Бих искал...
- Как успяхте да се доберете до шест и половина милиона евро, каквато е цената на филма ви, макар че за такава продукция сумата не е голяма?
- Получих сериозна финансова помощ от телевизиите Франс 2 и Канал плюс. Имахме и субсидии от районите, където снимахме. Във Франция това са обичайни практики.
- Доколкото зная, преди 3-4 години сте работили у нас над сценария за третата пълнометражна творба на Камен Калев "С лице надолу" - копродукция на Франция, Белгия и България, появила се по екраните 2015 г. Този трилър-драма за трафика на хора бе изграден по действителен случай. А следващият ви сценарий, който и режисирате, не е свързан нито с конкретен случай, нито с конкретен повод...
- Така се стекоха обстоятелствата. Щастлив съм, че отново съм сред вас, макар че времето ми е твърде малко, за да видя приятелите си в София.
- Наскоро сте завършили сценарий за нов филм - какъв ще бъде той?
- Героите му са затворници, които играят в постановка на пиеса от Бекет. Историята на тази пиеса е по истински случай. Ще ми бъде интересно да пресъздам съвсем различна "вселена". Насочвам се към друг стил, с повече комизъм. Любопитно ми е да разбера как се гради друга реалност - театър в кино. Надявам се в новия си проект да приложа "уроците", които научих от предишния. Най-голяма ми бе ползата да усвоя умението за изграждане на монтажа в пълнометражното кино. Сега вече още при писане на сценария виждам ясно къде трябва да отделя повече време при снимане, за да постигна резултат. Дано успея!
"Прекратяване на огъня" - реж. Еманюел Куркол