Чудото Стоянка Мутафова

Не сълзи, а усмивка, пълна с любов, ще бъде по-достойна за великата Стоянка Мутафова, която до последно пълнеше салоните и не спираше да радва публиката със своите запомнящи се превъплъщения. Винаги казваше, че не й е омръзнала сцената. Въпреки възрастта тя надиграваше с лекота по-младите си колеги. Много артисти се отказват, защото им писва, при мен още няма такъв момент. Работя с удоволствие, казва пред ДУМА актрисата с несломим дух в едно от последните интервюта, които дава. Разказва, че понякога е съжалявала, че е станала артистка. Особено, когато има спънки, огорчения. А при нас те са повече. И тогава се кося, че не послушах баща си, който много настояваше да стана археолог. На мен ми се удаваше това, но моята мечта бе театърът и театърът. Завърших класическа филология, преди да вляза да уча театър. Без да си правя равносметка какво съм постигнала и какво не, ми се струва, че ако трябва да почна отначало, ще избера пак театъра, връща лентата назад Мутафова. Според нея всеки занаят, всяка професия изисква малко артистичност. Включително и в политиката. Политикът е добре да бъде артистичен, защото е раздвижен. Ама да бъдат и по-искрени политиците ни, и да мислят повече за народа, смята гранд дамата на сцената ни. Точно преди година, когато беше последното ми интервю със Стоянка Мутафова, тя сподели, че се радва като дете на Коледата! Този ден го обичам от малка, защото много хубаво се празнуваше вкъщи и пазя мили спомени. Още повече, че тогава имаше и много сняг, колкото искаш. Истински сняг! 

Годините не ограбват от лицето й младостта. Напротив - обогатили са я. Всяка бръчка е белег за "разплакани усмивки и усмихнати сълзи", за подарена радост, се казва в биографичната книга "Една фурия на 90" (изд. "Слънце"), в съавторство с Юрий Дачев. Мисля си: от какви парчета е направен този живот? Любов, смърт, чест, пощада... - споделя Mутафова. - Знам, че зад гърба ми някои мърморят: "Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?" Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам.

Чудото Стояна играе, учи текста с лупа, готова е дори да стегне куфарите си за пътешествие... Такава е тя - Стоянка Мутафова - неуморима фурия. Истинска, неподправена. И може би чак сега ще си отдъхне за малко, преди да покори и Небесния театър. Мутафова ни напусна онзи зимен декемврийски ден... точно на Никулден. Отново личен ден, както Стояна казваше. На личен ден съм родена и нищо в датите не е случайно. 

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършила е класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Държавната театрална школа в столицата. От 1946 до 1949 г. работи в театър в Прага, където взима второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. После играе в Народния от 1949 до 1956 г. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", където работи дълги години. С изключителна енергия, винаги с усмивка и страхотно чувство за хумор, Мутафова до последно е на сцена. "Кралицата на българската комедия", както я описва Ройтерс, има изключително богата палитра от роли, започнали от 1945 г., когато играе прислужница в пиеса на Молиер. Щом излезе пред публика, магнетичната актриса приковава вниманието и заслужено печели любовта й - и в театъра, и на екрана. Уважавана и обичана, Мутафова успява да вдъхнови поколения артисти да тръгнат по пътя на изкуството. През 2012 г., когато празнува 90-годишния си юбилей, тя споделя: "За мен този театър (Сатиричният) е кажи-речи всичко. На 94-годишна възраст през 2016 г. осъществява мащабно турне в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания. Дъщеря й Мария Грубешлиева-Муки издава в края на 2017 г. своята втора книга - "Добър вечер, Столетие мое". Едно от посланията й е "Никога да не се предаваш, да бъдеш себе си, да се бориш и да достигнеш своето столетие. И когато това стане, да можеш с усмивка да му кажеш "Добър вечер" и да си щастлив от дългия път, който си извървял." От 1 ноември 2017 г. Стояна пътува в цялата страна заедно с дъщеря си, с която провежда творчески срещи-разговори във връзка с представянето на книгата.

Със специален спектакъл-юбилей уникалната актриса отбелязва 70 години на сцена на 2 февруари 2019 г. в зала 1 на НДК. "Г-жа Стихийно бедствие" е винаги в светлините на прожекторите дори на рождения си ден. Тя го празнува сред куп приятели и колеги, които не пропускат да я поздравят и да й поднесат своите комплименти и букети. Гранд дамата на българския театър държи на приятелите, част от които са нейни незабравими партньори - Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Нейчо Попов, с когото живее до смъртта му през 1974 г. и неведнъж е споделяла, че той е голямата й любов. "Голямо нещо е любовта! Това е импулс. Най-хубавите си роли съм ги правила, когато съм била влюбена."   

"Урагана Стояна", "Неотразимия женски феномен на българското кино", "Фината аристократка на сцената", "Бунтарката, която може да се държи и като принцеса, и като уличен гамен", "Лудетината", "Най-смешната актриса", "Школа за начинаещите артисти" или "Диагнозата Мутафова" - всичко това е Тя, една от най-ярките личности на сцената и в киното на България. "Аз бих сравнил миговете от съприкосновението с твоя блестящ талант с магията, която произвежда уникален електронен музикален уред, наречен теремин, на който човек свири, без да го докосва. Естествена и емоционална, подобно на този невероятен инструмент, без да докосваш публиката физически, ти прегръщаш душата й и досягаш най-нежните струни в сърцето й", обръща се към Мутафова Рашко Младенов, бивш министър на културата.

Няколко поколения помнят опашките за билети пред храма на смеха, създаден през 1956 г. именно от Мутафова, Калоянчев, Парцалев, Татяна Лолова и тяхната легендарна трупа. В "най-щастливите години в живота им", раздаващи се на сцената, Стоянка влиза всяка вечер в незабравими образи - Дорина от "Тартюф", Селямсъзката от "Чичовци", Баба Гицка от "Големанов", Мария от "Михал Мишкоед", Фьокла от "Женитба", Коробочка от "Мъртви души", Анна Андреевна от "Ревизор" и др. Въпреки достолепната си възраст, в последните години Мутафова е неузнаваема като Баба Зюмбюла в "Шокова терапия" и Бръмбарова в "Космонавти". Безкрайно интригуващи са и ролите й в киното - в "Специалист по всичко", "Кит", "Езоп" и "Топло", "Баш майсторът началник". Тя е и любимата баба Цоцолана в екранизацията на "Патиланско царство". Мутафова участва в "Стъклени топчета" на Иван Черкелов, "Рапсодия в бяло" на Теди Москов, "Ваканцията на Лили" на Иванка Гръбчева, "Вчерашни целувки" на Юрий Дачев, "Ако някой те обича" на Киран Коларов, в сериала "Столичани в повече". Без Стоянка Мутафова българското кино нямаше да е същото, тъй богато и колоритно. С нейната кончина се затваря последната страница и от една театрална епоха. Театърът, който тя създаде, се издигаше в култ и бе истински празник и за душата, и за сетивата!

Изречено от легендата пред ДУМА:

- Комедийна актриса съм, но съм много самотна... Самотата не ме плаши, напротив - тя ме зарежда.

- Аз съм индивидуалист и не обичам тълпата, не обичам много хора около себе си. Обичам да съм сама, да се отдавам на онова, в което вярвам.

- Обичах страшно да чета. Четенето беше най-голямата ми страст...

- Не обичам равносметките, всъщност не обичам сметките... все още нямам и тефтер, в който да си записвам кога имам представление. Всичко е в главата ми.

- Съвети не обичам да давам, сама съм се изградила и всеки трябва да търси пътя си сам. 

- Мисля, че повечето сами ковем дните си. Някои казват, че всичко е закодирано вътре в нас, както смъртта. Нямаме антени, с които да вникнем в онова, което е отвъд, колкото и да се мъчим. 

Ще си кажем последно сбогом с именитата актриса днес, 9 декември, от 11 до 16 ч. във фоайето на Сатиричния театър.

Нова роля

     В памет на Стоянка Мутафова

Съвсем скоро, само преди няколко дена

каза при Драго,

че се готви за среща с Невена...

И удържа на думата Стояна.

Госпожа Стихийно бедствие, уви,

в гримьорната вече я няма...

На шести

в шест часа и петнадесет минути

тръгна рано -

готова за раздялата, без болка и засмяна...

Почти век такава беше на земята.

И такава влиза в новата пиеса 

на Небесния театър...

Лозан Такев