Бела Барток обнови музиката на нашето време
130 години от рождението на унгарския модерен класик се навършват на 25 март
/ брой: 66
Внушително по обем и твърде разнообразно по характер е наследството на унгарския модерен класик Бела Барток (1881-1945): операта "Замъкът на херцога Синята брада", балетите "Чудният мандарин" и "Дървеният принц", симфонични поеми, оркестрови сюити, концерт за оркестър, хорова музика, три клавирни и два цигулкови концерта, шест струнни квартета, голям брой камерни ансамбли, инструментални пиеси, вокални цикли и отделни солови песни...
И повечето от тези прекрасни опуси са неделима част от фонда на унгарската и световната музика на ХХ век.
Винаги, когато слушам тази забележителна музика, си задавам въпроса: в какво по-точно се крие непреходната й стойност? Може би в човеколюбието на хуманиста Бела Барток или в определено новаторския му стил, а и в силната фолклорна основа - не само унгарска. Защото унгарецът Барток откри за себе си и за културния свят очарованието и неизчерпаемото богатство на музиката на редица народи, сред които - за наша радост! - и българската, която особено високо ценеше, наред с унгарската и румънската.
Тази народностност бе изворът на вдъхновението на Бела Барток. И той неуморно събираше фолклор от цяла Европа и от света почти през целия си творчески път. Издаде и редактира десетки сборници, обработи огромен брой автентични народни мелодии от Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Русия, България и други страни - повече от 30 000 образци, наистина астрономическа цифра! И част от тях пронизаха творчеството му без, разбира се, да бъдат пряко цитирани. Барток пресътвори духа им в своите оригинални, неповторими опуси.
Новаторството на гениалния унгарски музикант не се опря на отрицанието на традицията, на сътвореното преди него, а на изучаването му и на дръзкия експеримент.
Бела Барток успя да си изгради собствен стил - нещо, което постигнаха сравнително малко автори от ХХ век. И този стил бе основан върху едно ново разбиране на всички закономерности на музикалното развитие, на всички елементи на музиката - мелодията, хармонията, ритъма, ладотоналните системи и връзките между тях. Затова и музиката му ни поразява със своята оригиналност и непривичност, с отхвърлянето на всички догми и канони.
Музиката на Барток отдавна и трайно присъства в нашия културен живот. Редица големи български диригенти като Константин Илиев, Васил Казанджиев, Васил Стефанов, Александър Владигеров, Руслан Райчев, Димитър Манолов и др. представиха своите забележителни интерпретации на неговите симфонични опуси главно през 60-те и 70-те години. Балетните трупи на Русе и София първи посегнаха към прекрасните му балети "Чудният мандарин" (пост. проф. Петър Луканов) и "Дървеният принц" (пост. Дюла Харангозо), а Софийската опера представи през 1975 г. операта "Замъкът на херцога Синята брада" (реж. проф. Петър Щърбанов).