Българите заминават, висшето ни образование е в криза

Проф. Анна Недялкова
президент на Варненския свободен университет

Според последни данни завършилите средно образование в България за последната година са 58 000 души, от тях 10 000 заминават в чужбина, а 8 000 души не успяват да стигнат до матура. Тези, които кандидатстват във висшите училища, са 40 000 души при държавна поръчка от 72 000 души. Как висшите училища се справят с дефицита и какви мерки трябва да предприеме държавата?
Оказва се, че едва 5% от близо 10 000 студенти, които напускат страната ни всяка година, се интересуват от нивото на придобитата квалификация "навън", но продължават да се изкушават от възможността да се реализират ефективно на пазара на труда и да материализират своите познания. И именно в това се крие разковничето.
Основният мотив на младите българи да напуснат страната ни и да отидат в Германия, Дания или Англия под предлог, че ще получат висшето си образование в чужбина, всъщност ни лишава ежегодно от качествени кадри. Повече от 90% от хората, напуснали страната ни, за да учат, не се връщат в България.
Ако страната ни предлага изключително високо качество на образование, достъп до информация и прекрасни условия за обучение, в чужбина младите хора получават работно място още по време на следването си, практика и гарантирана реализация. Всичко това е посока, в която трябва да работи държавата ни. В противен случай българските университети ще бъдат противопоставяни на световните в рамките на така придобилите популярност напоследък изложения за висши училища, а обществото ни ще продължава да вярва, че "навън" образованието е по-добро, макар резултатите да показват друго. И страната ни ще губи децата си.
Варненският свободен университет "Черноризец Храбър" има изключително висок имидж на световния пазар. Не случайно притежава три знака за качество и е включен в списъка с 50-те най-добри университети на Европа. Главният инженер на метрото във Виена е възпитаник на университета, изпълнителният директор на HYPO Bank във Виена е възпитаник на университета, негови възпитаници има и в мениджърския екип на германската Ausland Bank.
 Днес състоянието на образованието у нас е много тежко и то е тежко заради наслагването на двете кризи - икономическата и демографската - няма студенти, няма и пари за образование. Но ако в момента допуснем да декапитализираме образователната система, да се лишим от академичния капацитет, който сме създали, тогава просто след няколко години ще плачем на висок глас. В момента трябва да спасим академичния капацитет, а пътят за това е да го изведем на глобален терен, да го освободим да работи на глобален терен - така, както правят всички тези, които идват тук. Те идват не от добро, те идват също заради последиците от демографската криза. В закона има хиляди препятствия пред това нашите университети да заработят зад граница и да обучават чуждестранни студенти.
Както чуждите университети се борят на всяко изложение в цяла Европа да привлекат студенти, така трябва да го правим и ние и нормативната среда трябва да ни помага за това. Защото довеждането на студенти тук означава потребление, съхраняване на академичен капацитет, означава разширяване на инвестициите в образованието. Към момента държавата дава поръчка за нещо, което не може да гарантира с потребление и с работни места. Ако държавната стратегия не се промени, а водещите отрасли за икономиката ни не се приоритезират, прогнозата не е никак оптимистична.
Сред основните проблеми са балансът между публични и частни инвестиции в образованието; проблемът на съотношението между регулация и автономия, т.е. триъгълникът регулация - автономия - отговорност; липсващата връзка между качеството на живот и образованието и законовата и нормативна среда, в която функционира българското висше образование. Необходимите нормативни промени трябва да бъдат направени час по-скоро, за да бъде даден стимул на студентите да изберат да завършат висше образование в България, а на бизнеса - да стане доверен партньор на университетите. От стимул се нуждаят и самите висши учебни заведения, за да се развиват, защото след няколко години ще е твърде късно.