Никога не бяха ме заключвали. Нито като дете, нито по-късно. Докато най-после се обогатих и с това преживяване. Уж нищо и никакво превъртане на ключа, което дори не чух, но последвалото усещане за нелогично, непредвидено и незаслужено лишаване от елементарна свобода - в най-прекия смисъл на думата, ...
С долните редове въвеждам в употреба един нов журналистически жанр - печатната публична самокритика. Повод за това ми даде поместена неотдавна във вестник "Труд" статия, в която непознатата за мен Албена Бъчварова с подходящи примери и чудесен анализ възразява на поголовното заменяне в общ...
Преди време гледах в Учебния театър при НАТФИЗ "Кр. Сарафов" доброто представление "Музиката в твоите ръце" на студентите от класа на професор Дора Рускова. То е обявено за възрастни, но в залата имаше доста деца и възторжените им реакции показваха, че адресът не бива да се огран...
Днес е Гергьовден. От дете го помня като и празник и на овчарите, но преди всичко на войниците, на онези приказни герои, които респектират децата с мъжествеността си. Затова свети Георги пронизва със своето копие някакъв страшен змей - поне така е изваян на статуята върху чешмичка...
Още веднъж остана в миналото Възкресение Христово, големият празник на православните хора и на всички, почитащи народните традиции. Не зная защо, но тази година неусетно се подчиних на религиозната препоръка да се замислим върху битието - свое и общочовешко. Мислите, които ме спох...
Възрастен господин (и аз съм възрастен, но само по години) смъмри млада двойка в тролея, защото момичето беше седнало в скута на момчето, точно пред мястото на господина. Нищо повече. При това свободни седалки нямаше, а младежите тихо си говореха и не пречеха никому. Но моят акран...
Чух по радиото, че на Драматичния театър в Търговище предстои (вече се е състояла) премиера на комедията "Цената на успеха", поставена от режисьора Владимир Петков. Само толкова. Не вярвам пропускът да е на моите приятели - директорът на театъра Петър Петров и въпросния режисьор, но така и...
Повод да пиша не за първи път редове като долните ми даде една дума във вестникарска информация за бургаската премиера на моята "Червена шапчица". Второто изречение на въпросната хубава, добронамерена информация придружена и със снимка, е следното: "Много се радвам, че Борислав Чакрин...
В един неделен ден за втори път дистанционната машинка в ръката ми спря въртележката на телевизионните канали на някакво предаване, което в това си издание имаше за цел да класира (а те си бяха вече класирани) десетимата най-известни плейбои в плебейското ни отечество. Пиша плебейско, каквото е то з...
Първите пролетни дни ме подканиха да сваля от гърба си някой пуловер и да се разходя по улиците на любимия роден град без вдигната яка и с лице, омотано в топъл шал. Идвайки отнякъде, слязох от автобуса на ул. "Граф Игнатиев", за да походя до Орловия мост. И там, по-точн...
Неотдавна излезе нова книга на литературния критик Николай Петев, който в момента е председател на Съюза на българските писатели. Тя носи заглавието на текста, поместен в нея - "Не ме ли помниш...", и веднага след появата си имаше представяне в една от залите на НДК. (Отварям скоба, за да ...
Глупаво е да отричам факта, че преди години в редица страни редица хора припознаваха България, като слагаха знак за равенство между нея и големия футболен талант Христо Стоичков. Сега самият той дава оценка, че мястото му на най-популярен българин е заето от друг световно известен майстор на топката...
Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.