Няколко думи
За нормално бъдеще
/ брой: 95
Социолозите отново започнаха да пълнят вестниците и телевизиите. Говорят за убедителна преднина на статуквото, смазващи резултати за Модела... Готови са с разчетите кой ще управлява, колко дълго, с чия патерица. Сякаш мачът е свирен и няма смисъл от нас, избирателите.
Уважавам труда на социолози, политолози, анализатори. Изборите обаче много често опровергават и най-категоричните прогнози. Свидетели сме, че и публикуването на данни в изборния ден понякога демотивира и обезсърчава. Но, както се казва, и тези хора хляба си трябва да изкарват. Да ги оставим да си гледат работата.
Но и ние да свършим нашата на 9 юни.
Да отидем до урните и да гласуваме. И не приемам аргумента, че нямало за кого. Има хора, които познавате, на които имате доверие, които не ви предадоха в годините, не ви лъгаха. Не сключиха сделки, не участваха в сглобки, не попаднаха в менгемето на обръчите.
Знаем, че сте притеснени - за Вас, за децата, за работата, за бъдещето. И ние сме притеснени. Но не се страхуваме да вярваме. Вярваме във всеки от Вас, във Вашите семейства. Вярваме в бъдещето, което заедно можем да направим по-добро.
Защото зависи от нас. Нека оставим приказките на социолозите, а ние да направим това, от което се нуждаят нашите деца и родители, нашите семейства и приятели - да използваме гласа си правилно, за да живеем в достойна България и мирна Европа.
Затова на 9 юни нека направим малко усилие. Да опитаме поне заради децата. За тяхното нормално бъдеще.