Скандал
Тежък удар върху бизнеса
Държавата е отнела безплатните въглеродни квоти на големи енергийни консуматори, задават се фалити
/ брой: 193
Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е изпратила уведомления до предприятия от енергийната индустрия, че поради стари задължения няма да получат полагащите им се безплатни емисионни квоти за 2024 г.
По информация на БНТ още в началото на септември изпълняващият длъжността изпълнителен директор на ИАОС Росалина Инджиева е изпратила писма до големи консуматори (циментови, стъкларски и керамични заводи и др.), че няма да получат полагащите им се европейски квоти, въпреки че задълженията, за които става въпрос, са с изтекла 5-годишна давност.
Тези писма са получени дни преди изтичането на законовия краен срок до 30 септември за предаване на емисионни квоти към националния регистър, поддържан от Изпълнителната агенция по околна среда. Безплатните квоти се равняват на общото количество емисии, отделени от инсталациите през предходната година.
Големи предприятия са коментирали пред националната телевизия, че без да им се отпуснат полагащите им се безплатни въглеродни квоти, ще се стигне до фалити на фирми или спиране на дейността им за неопределено време.
По информация на специализирания правен портал Lex.bg като фактическо основание на отказите за разпределяне на безплатните квоти по партидите на съответните оператори изпълнителният директор посочва "стари и погасени по давност задължения за предаване на квоти от Трета фаза (2013 – 2020 г.) или дори от Втора фаза (2008 – 2012 г.), които променят регистърния статус за съответствие на оператора (от статус „А“ в статус „В“)".
Думата на юриста
Мария Дерелиева, юрист и докторант по административно право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, коментира, че от цитираните по-горе легални дефиниции на емисионните квоти, следва, че те представляват специфични, оценими в пари права и всяко волеизявление на административен орган за разпределението/отпускането им или отказ от отпускането им на определено лице (каквито безспорно са разпратените писма от ИАОС), има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Нейното мнение е, че подобна административна практика "грубо нарушава принципите за правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания, като изненада българските участници в Европейската схема и ги принуди да действат при неизгодни условия, без преимуществото да плануват пазарното си поведение".
Тя дава за пример ситуацията от 2019 г., когато държавата чрез поредица от писма на директор на дирекция от Министерство на енергетиката уведоми отделни електроенергийни производители, че намалява броя им безплатни квоти, като коригира референтната им стойност.
По този начин бяха обезценени инвестициите, извършени от енергийните производители за модернизация на инсталациите им с цел ограничаване на емисиите. Писмата отново бяха издадени непосредствено преди крайния срок – тогава нормативно установеният срок за предаване на квоти беше до 31 април.
Това принуди операторите спешно да закупят квоти на завишени борсови цени под страх от административно-наказателна отговорност по чл. 76 ЗОИК.
Впоследствие Върховният административен съд потвърди нищожността на писмата от 2019 г. като актове, издадени при липса на компетентност и изцяло лишени от материално-правни предпоставки за издаването им.
Производителите, от своя страна, заведоха и спечелиха дела по реда на ЗОДОВ, за да бъдат обезщетени за претърпените от тях имуществени вреди в големи размери.
Ефекти и последствия
Lex.bg изчислява, че с действията на държавния орган голяма част от операторите от енергоемката индустрия ще са принудени да закупят необходимите им квоти, за да изпълнят текущите си задължения за предаването им, със срок до 30 септември, вместо да използват безплатните квоти. В противен случай са заплашени от сериозна имуществена санкция – 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти (например при 10 000 квоти санкцията би била 2 млн. лева), уточнява Economic.bg.
Докато не се заличат данните в Регистъра за погасените по давност задължения от предходните фази, операторите са изправени пред трудния избор – или да платят за квоти за покриване на погасени по давност задължения, или да не получат безплатните квоти за всяка една от следващите години на Четвъртата фаза.
Администрацията има възможност да оттегли незаконосъобразните си писма, казва адв. Дерелиева, и да заличи некоректните данни за погасени по давност задължения в Регистъра.
Изпълнителният директор на ИАОС може да стори това по реда на чл. 99 АПК поради изложените по-горе нарушения на изисквания за законосъобразност на писмата, в случай че същите не са обжалвани. В случай че писмата се обжалват от операторите, административният орган може да ги оттегли при всяко положение на делото.
Така ще се отблокират партидите на операторите и същите ще получат полагащите им се безплатни квоти за 2024 г. и занапред през идващите години от Четвърта фаза.
Ако административният орган обаче не заличи задълженията по давност, предприятията вероятно ще предприемат съдебни мерки за защита на накърнените им права и интереси чрез обжалване на увреждащите ги актове. Но в рамките на този процес те са под заплаха партидите им в Регистъра да останат блокирани през цялата Четвърта фаза.
Така може да се окаже, че и до 30 септември 2025 г. няма да са приключили делата и индустрията ще трупа имуществени вреди, които впоследствие пак ще търси ведно с лихвите от държавата.
За схемата с въглеродните квоти
Схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (Схемата, СТЕ на ЕС) е една от ключовите политики за смекчаване на последиците от изменение на климата и е първият пазар на въглеродни емисии в света.
През 2021 г. Схемата навлезе с нова нормативна рамка на ЕС в своята Четвърта фаза (2021 – 2030 г.), в която са включени и български участници – оператори на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове.
Емисионните квоти са инструмент, търгуем на пазара и представляват имуществени права – права за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, за който са валидни за целите на Схемата и могат да бъдат прехвърляни.
Lex.bg, Economic.bg
LNG е много по-замърсяващ от въглищата, сочи ново проучване
Втечненият природен газ (LNG) остава много по-голям въглероден отпечатък, от което и да е друго гориво. Това твърди в свое проучване Робърт Хауърт, учен от университета в Корнуол. Според него обратното твърдение е просто „зелено промиване на мозъци“.
LNG оставя по-голям въглероден отпечатък, отколкото въглищата, въпреки че производителите на това гориво твърдят обратното, се казва в проучването. Авторът на това изследване е твърде скептичен по отношение на стремежа за увеличаване на доставките на газ от САЩ за Европа и Азия.
Въглищата са най-замърсяващото изкопаемо гориво, когато се използват за получаване на енергия. На този фон производителите на газ в рамките на „зеления“ дневен ред години наред издигат тезата, че произвежданият от тях продукт е „преходно“ гориво и дори „решение за климата“ благодарение на огромния брой нови терминали за внос на LNG. Въпреки това авторът на изследването заключава, че от гледна точка на емисиите в атмосферата LNG всъщност е с 33% по-лош от въглищата.
„Износът на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати се е повишил драстично, след вдигане на забраната през 2016 г. и сега те са най-големият износител в света. Този LNG се произвежда предимно от шистов газ. Производството на шистов газ, както и втечняване за производство на LNG и LNG транспортирането с танкери, е енергоемко, което допринася значително за отпечатъка на парникови газове от втечнения природен газ.
Производството и транспортирането на шистов газ също отделят значително количество метан, а втечняването и транспортирането с танкери на LNG може допълнително да увеличи емисиите на метан. Следователно, въглеродният диоксид (CO2) от изгаряне за крайна употреба на LNG допринася само с 34% от общия отпечатък на парникови газове от LNG, когато CO2 и метанът се сравняват потенциално за период от 20 години глобално затопляне (GWP20).
Емисиите на метан нагоре и по средата на веригата имат най-голям принос за отпечатъка на LNG (38% от общите емисии на LNG, въз основа на GWP20). Като се добавят емисиите на CO2 от енергията, използвана за производството на LNG, общите емисии нагоре и в средата на веригата съставляват средно 47% от общия отпечатък на парникови газове от LNG.
3е news