Знаменосецът свива байрака

Много шум, силна възбуда и суматоха завладяха миналата събота духовете на западния либерален хайлайф. Всички тези бурни и непосилни за нормалния човешки организъм емоции доведоха до странни отклонения в поведението на отделни политически авторитети и медийни персони. Може да звучи парадоксално, но до това екзалтирано състояние ги доведе една сватба и една вечерна среща.
Цялата работа бе, че две високопоставени немскоговорящи европейски дами бяха дръзнали да поканят "виновника" за всички световни беди Путин. Едната - на собственото си сватбено тържество, другата - за да си "свери часовника". Тази дързост им навлече гнева на цялата отчаяно активна либерална общественост. Не можеше да се прости на двете фрау, че с лекомислената си постъпка разхлабват туй, що се не разхлабва - европейското единство, стиснато здраво в екзалтирана прегръдка с русофобските ценности.
Ако не ставаше дума за стожера на евросцеплението канцлера Меркел и за открояващата се сред колегите си с характер и компетентност шефка на австрийската дипломация Карин Кнайсел, чиято страна е председател на ЕС, предизвикателството би могло да се преглътне. Но в случая и гневът бе разбираем. Защото все по-ясно става, че единството си е единство, но неизбежно настъпва момент, когато всеки обръща очи към собствения си национален интерес. Кой, ако не германците, в такъв момент ще действат, водени от изостреното си чувство за прагматизъм. Същото се отнася и за малко по-романтичните австрийци.
Германският прагматизъм не учудва никого. Крайно време е обаче да се проумее, че и Русия вече не е вчерашна, че вече не раздава безплатни вечери. Затова Путин бе поканен първо на веселба сред поляните на австрийския Грац, а после на работна среща и вечеря в замъка Мезеберг край Берлин. Трябваше очи в очи да си изяснят кой какво предлага и на какви отстъпки е готов, за да се противостои на арогантността и цинизма, с които "чудовището" Тръмп руши всичко наоколо - и съюзнически връзки, и търговски правила, и международни договори.
Някои на Запад упрекнаха дамите, че са дали възможност на Путин да си направи "твърде успешен пиар" и за втори път след световното по футбол да покаже своя и на Русия "привлекателен и човешки образ". Така Ангела и Карин с типична женска леконравност се били оставили да бъдат "подлъгани от лукавия" руски президент. "На всички е известно, че той винаги постига това, което си е наумил", коментира игрива водеща по Си Ен Ен. Странно, но подобно качество винаги се е смятало за положително, особено в американската ценностна система. Този път обаче телевизионната кокетка искаше по тази начин да изтъкне "коварство" на Путин, чиито жертви са станали дамите.
Няма спор, че и в Мезеберг, и в Грац освен за всичко друго е ставало дума и за политическа реклама. От нея обаче най-малко се нуждае руският лидер. Години наред той бие по популярност всички свои колеги. Ако някому е била нужна пиар акция, това са двете дами и особено - фрау Меркел. След като САЩ разклатиха евроатлантическото единство, след немислимата им довчера търговска агресия срещу Германия и накрая след дебелашкото лично отношение на Тръмп, на Меркел не й оставаше нищо друго освен да погледне към Москва. Тричасовата среща с Путин й бе нужна, за да демонстрира своята самостоятелност, способността й все още независимо да взема решения. Това стана чрез обсъждането на темата за изграждане на "Северен поток-2". Заявено бе, че въпреки ултимативните заплахи на САЩ газовият поток ще го има. Потвърждението й бе необходимо и заради нарастващото недоволство сред германския бизнес.
За домашния политически афиш й бе нужна и темата за Сирия. Ако Германия, както и други европейски страни, се включат в предлаганата от Русия програма за възстановяване на разбитата от дългогодишна война арабска страна, това би могло да върне присъствието им на глобалната политическа сцена, откъдето те доброволно изчезнаха. Нещо повече, Меркел се надява така поне малко да смекчи критиките на политическите си противници вкъщи, които те сипят срещу провала на нейната "политика на широко отворени за имигранти врати".
И още нещо. Преди четири години Меркел де факто унищожи придобивките, които бе получила в наследство от "Източната политика" на нейните предшественици, насочена към сътрудничество с Москва. И Бранд, и Кол, и Шрьодер съумяваха, когато националният интерес го изисква, да проявят твърдост. Тогава Германия имаше значително по-голям периметър за изява на своя суверенитет. Тогава страната играеше важната роля на мост между Изтока и Запада. Меркел взриви моста и понесе байрака на русофобската санкционна политика, която САЩ й връчиха. Сега плодовете на тази политика са и на собствената й софра. Горчи - не горчи, трябва да преглъща. Единственият изход е да свие байрака, да кани Путин и да се отзовава на неговите покани. И да не гледа със завист към традиционния неутралитет на Австрия.