Завръщане в Калабрия
Вече съм горе, високо над белия хълм... Последната къща е готова да ме подпре, залитна ли от страх пред грандиозната морска бездна...
/ брой: 23
Мая Шопова
...И ето ме в Кротоне - малък, чист град на Калабрия. Град колкото съвременен, толкова и древен! И пак вървя по крайбрежната улица както преди година, наслаждавам се на морския въздух и вечната неповторимост в многобагрието на морската вода от тюркоазеносиньо до мрачносиньо и в случай на бурен гняв - до тъжна и гневна тъмнееща сивота.
Всекидневието ми започваше от пазара, приютен до величавата крепост (днес богат музей), пазила жителите на градеца, които щедро предлагат богатите дарове на своя труд: рибата, плодовете на тази благословена земя, принадлежаща в древността на така наричаната Голяма Гърция. Оранжевото на портокалите и мандарините, зеленото на свежите зеленчуци, жълтото на крушите и ябълките - цялата божествена палитра, оживяла от гласовете на подканящите с усмивка и жизненост калабрийци, палеше всекидневно в мен желание за живот и творчество, за сливане с тяхната плодотворна енергия. И аз се чувствах жител на Кротоне, древната земя, приютила преди векове Питагор, избрал именно този земен рай, за да основе своята прочута школа.
Кротоне - поглед към Ривиерата
Кротоне - поглед към Ривиерата
Тук великият философ и математик получил вдъхновение за своите знаменателни открития в областта на математиката, геометрията и философията, които днес са богато наследство в науката. Почитта към Питагор е жива и до днес! И в мен се роди идеята със силите на моите ученици балетисти да почета паметта на Питагор - вечния! Роди се спектакълът "Питагор" или "Одисеята на една теорема". Танцуваха по-големите деца, превъплътявайки се в ученици на Питагор. Те пластично пресъздаваха откритията му, превръщаха се в цифри или геометрични фигури, чертаеха сценично триъгълници, квадрати, дори теореми... Изпълнителят на Питагор бе рядко способен юноша, чувствителен, красив, техничен - днес артист в Германия, а девойката, която пресъздаваше вечната му спътница - философията, днес танцува в Америка. Техните дуети бяха поставени на музикален колаж от творчеството на Вангелис и Илия Фортунов. За първи път в театър "Аполо" използвах лазарно осветление, което правеше още по-покоряващи моите фантазии.
Капо колона
Продължавам мислено разходката си... Отново навлизам в Стария град. Началото на древната красота започва със смяната на паважа... Никой не е посегнал да го подмени... Едрите, заоблени камъни, настилка на тесните улички, ме канят да продължа нагоре по стръмнината, да се изкача по-високо, до самия възможен край... Къщите са цветни като в приказка... Ароматът на кафе се стеле... И кани жадното ми обоняние да поседна в едно от малките прелестни кафененца... Пия бавно вкусното кафе, а не като местните жители - на един дъх! Радвам се, че съм част от тази древна земя, от красотата й, която се мъча да попия завинаги... Къщите наоколо като че ли разговарят, спомнят си навярно своето минало... Чувам ли споделеното от една красавица, че нейните обитатели си разрешили да променят цвета й от жълто в розово?! А съседката й със самочувствие споделя, че не би сменила никога своята зелена дреха... Усещам погледа на възрастна жена, втренчена в мен, подпирайки се на бастуна си. Тя ме поздравява любезно, усмихва ми се... Това е така естествено тук... Тръгнахме заедно по стръмния път. Спряхме там, където обляна от слънце, се извисяваше една от старинните черкви, щедро изникнали по хълма... В черквата нямаше никой - само пръснатите бюлетини от отминал духовен празник. И си спомних празничния ден в централната черква на Кротоне, където хората, презрели каноните да не се танцува пред олтара, гледаха унесено танца на една от моите ученички, която с вълнуващи движения изразяваше мъката по своя божествен син, загубен и вечно жив... Сред публиката бе и комисия от духовни лица от Палермо... Развълнувани от искреното преживяване на изпълнителката, те станаха на крака и щедро аплодираха, а най-висшият сановник приближи към мен, прекръсти ме и на висок глас, изпълнен с топлина, ме благослови: "Бенедета, Мария!" И бях щастлива с истинското си кръщелно име - не със съкратеното Мая, получила духовна сила и увереност в отдадеността на творческия си път...
Вече съм горе, високо над белия хълм... Последната къща е готова да ме подпре, залитна ли от страх пред грандиозната морска бездна. А морето мълчи... Чака... Иска ми се да разтворя криле и да се понеса над могъщата му красота чак до края на залива, до великолепната "Капо колона" - символа на Кротоне. Тя е видима почти от всяко място по изминатия крайбрежен път, но оттук е така величава! Самотна... Неслучайно е символът на Кротоне - най-значимият архитектурен паметник! Векове наред през май жителите на града, почитатели на Богородица, в чест на нейния празник се събуват боси и изминават километри, за да достигнат до малката черквичка край древната колона... Там прекарват нощта, пеейки химни, възславяйки Мадоната... След това пренасят иконата по море и босото шествие минава по улиците на града... Носят иконата на раменете си... Носят любовта. И в гласовете им се долавя вековният символ: "Свобода, равенство, любов..." Аз никога не изминах обручалните километри - нито боса, нито обута... Но разбирах тези хора, обичах ги, тях и родното им море... С един съществуващ все още фотоапарат всяка утрин стигах до брега преди изгрев-слънце, когато дори метачите на улиците не са тръгнали да чистят с машинните си метли, за да участвам в голямата мистерия - раждането на слънцето... А то се появяваше кървавочервено, променяйки постепенно цвета си до златножълто... После - спускаше златна пътека по морската повърхност, до самия пясъчен бряг... До мене ли? Творческо въображение!... Когато утринта се населяваше и с други хора, се прибирах, съхранила слънчевото вдъхновение, в моята мраморна стая...
Разбира се, моят фотоапарат имаше и други ангажименти. Чрез него крадях наситената южна палитра на греещите бухнали храсти, красотата на цветарските магазини, на златарските ателиета, препълнени с бляскави скъпоценности... Дори грациозните пози на уличните котки, събрали се като на седянка по малките улички...
И днес се вглеждам в снимките на маслинените и мандаринените горички... Откраднала съм и цветя от древните гръцки съдове на археологическия музей! Рисунките на цветя и клони, създадени от вдъхновението на древните майстори грънчари... Те бяха поводът да се роди и оригиналният спектакъл "Кротониади", танцуван по различни празници в древния и съвременен Кротоне... И дори в Сидни! В тази далечна земя моите ученици се побратимиха с австралийски деца, с които и до днес поддържат писмени връзки...
Сега децата на Калабрия, Йонийското крайбрежие и слънчевият изгрев край морето са само сън... Прекрасен... Със своята неповторимост. И с взаимната обич, пулсираща все още в създадените сценични творби... И в емоционалните пристъпи на спомените... Все по-жива, неповторима...