Панорама
Критика
Завръщане към корените на българското родолюбие
/ брой: 73
Към тази неоценима българска съкровищница ни води вече повече от три десетилетия рядко усърдната и неуморима наша краеведка, генеаложка и изследователка Бистра Риндова от Пловдив. Съвсем наскоро тя обогати отечественото ни родознание и краеведение с неоценимите й "Девет копривщенски рода". А завръщането й към изворите на българското родолюбие е наистина една неотменима потребност за днешния ни ден, застрашен от едно безпрецедентно отродяване на нашия съвременник от българщината, погубван непрестанно и целенасочено от недопустим национален нихилизъм и опасен космополитизъм. И вече десетилетия наред е в ход една безпощадна стратегия, подкрепяна и насърчавана от високите ни властови етажи, и погребва безнаказано скъпоценните ни народностни традиции и националната ни идентичност. И това несъмнено стряска и мотивира и литераторката Бистра Риндова, която надига напорист глас в защита на българщината. Именно този родолюбив възглас чуваме респектиращо и в най-новото й издание "Девет копривщенски рода".
И в тази книга обаче пътуването й из примамливите и приносни за национално-историческото ни развитие родови хроники никак не е случайно:
"Майката на баща ми - пише Бистра Риндова в авторското си въведение - Мария Филчева Бошулкова е потомка на рода Бошулкови (Бошлукови, Босилкови) от гр. Копривщица, с което много се гордея." И това възрожденско чувство за родова принадлежност я заставя повелително и проучва в течение на повече от 35 години материали за своя род, стремейки се упорито и безотказно да докосне ненаситната си любознателност за неговите исторически корени, спотаени в непрогледния мрак на миналото.
А похвалното й усърдие се увенчава с успех. В началото на това изключително ценно произведение Риндова ни запознава с интересни и малко известни страници от възникването и историческия генезис на това неповторимо българско селища в самото сърце на родното ни Средногорие, превърнало се в един от водещите духовни и революционни центрове на българския Ренесанс.
На фона на историческия развой на будна и бунтовна Копривщица авторката ситуира появата и разрастването през десетилетията от смълчаните пластове на османското робство до наши дни на скъпия на сърцето й Башулков род. За да се добере до този впечатляващо голям низ от фамилии, изследователката се позовава на всевъзможни източници - книги, архивни документи. Години наред търпеливо се е ровела и открила полезни сведения и публикации в печатни издания от миналото, из библиотеки и музеи. Но не по-малко е разчитала на разговорите, интервютата с оцелели родственици и наследници. Това й позволява да се зареди с много ценна информация и разнообразен снимков материал. Така книгата й ни говори със своя правдоподобен автентичен език.
Инак едва ли бихме почувствали толкова жива тази безкрайна галерия от многолюден атрактивен персонаж от фамилии, разпрострял се на цели 80 страници. Началото на рода е положено от Костадин Башлъка, живял през ХVII век. Неговият прякор Башлъка дава името и на целия род, прехвърлил билото на цели столетия с различни названия - Башлъкови, Башулкови, Босилкови и пр. Така от тези някогашни бедни овчари в копривщенските гори, оцелели в сурова борба с природата и робските несгоди, се раждат бъдещите предприемчиви и родолюбиви люде, които ще отстояват самопожертвователно името и честта на българското племе. След време родът ще даде на отечеството ни цяла плеяда от изтъкнати личности на нацията ни.
Бистра Риндова с нескрито пристрастие, открита симпатия и искрено преклонение поставя във фокуса на своето внимание престижното присъствие на внушителна поредица от значими хора, оставили трайна следа след себе си. Така се хвърля обилна светлина върху мнозина, потънали в света на безмълвното забвение. Общувайки с това рядко увлекателно изследователско произведение, ме завладява непоклатимото убеждение, че този род с многобройните роднински разклонения по мъжка и женска линия създава поколения с впечатляващо присъствие в живота на страната ни в течение на толкова десетилетия. Сред тях откриваме множество генерали, лекари, инженери, високообразовани люде, отличаващи се с невероятния си духовен и интелектуален ръст.
Новата краеведска книга на Бистра Риндова ни удивлява не само с внушителния обем на предложения ни мемоарно-документален фактологичен материал, но и с богатото снимково присъствие. А това наистина ни помага да се потопим в житейската атмосфера и българската народопсихология на толкова поколения. Всичко това прави тези "Девет копривщенски рода" едно изключително навременно родолюбиво четиво и неоценим принос в нашето краеведение и недопустимо маргинализираното ни родознание. А завръщането ни към родовите корени е безспорно неотменима повеля на нашия ден, погребващ безцеремонно българската ни идентичност.