Забранената смес

Имало едно време една спринтьорка. Наричали я Пепи, ама си била Пенка от не знам кой си кът на отечеството. Та имала си тя един странен ритуал, както сама казвала, за "отваряне на крачката". Рецептата била ефективна. В навечерието на състезания стартирала на любовната писта с отбрани жребци от спортната академия в София. И ефектът бил налице - все в тройката на призьорите.
Но минавало време и нашата героиня започнала да натежава. На пистата се появили млади газели с още по-голяма и отворена крачка. Замислила се Пепи и прозряла, че е време да си потърси мъж за "постоянно". Мернала го на стадиона, тоест, в колегиална среда. Бил копиехвъргач, симпатяга. Пристанала му в крачка без много да се дърпа и младото семейство заживяло под наем на квартира, защото и женихът бил от не знам кой си кът на отечеството.
Първоначално животът бил приятен, почти любовен. Независимо, че пенкината майка се сърдила, че щерка й не е изпълнила поръката на всяка цена да си хване софиянец. Но не щеш ли, пак настанало време за състезания. И Пепи пак посегнала към рецептата за "отваряне на крачката". Казала на мъжа си, че отива за картофи и надула тръбата за сбор на утвърдени в практиката сексуални терористи. Довтасали бързо старите бойци и се справили с ритуала. Младоженката пък маскирала излизането с торбичка картофи. То пък спортният календар предлагал цяла верига от състезания. Логично картофите нараствали и Пепи ги набутвала на скришно в един шкаф в килера.
За зла участ младият съпруг, случайно отворил шкафа, и оттам се сринали маса картофи, естествено прораснали. Аха, досетил се той, сега те набих на копието. Така започнала пък неговата контра. Излизал при стари "бройки" и се връщал с две кофички кисело мляко. Тях пък маскирал между многобройните картофи.
Съдбата обаче отредила Пепи един ден да отвори по-рязко долапа и от него се сринали скапани картофи и прокиснало кисело мляко. Седнали двамата грешници, погледнали се с недоумяващи и тъжни очи, и продумали:"Вместо да се развеждаме, защо пък да не си отворим едно магазинче за картофи и мляко. Пък и случилото се е знак за бизнес". Прегърнали се рутинно и през рамото му тя затворила очи и съзряла онези сексуални изверги от ВИФ, а той пък също провидял старите "капии" от гимнастическия сектор на същия институт. Но бизнесът изисквал жертви и те били готови да сложат глави на олтара на предприемачеството и... печалбата.
Така открили магазинчето. Завъртели се няколко пенсионерки от интерес и...дотук. То мизерия, мизерия, но хората искали и блажничко, поне малко палмова мазнина за разкош и гипсиране на артериите. С една дума - картофено-млечната комбинация пропаднала.
 Та мисля си след тази доста поукрасена от мен притча - може ли и в политиката да смесваш трудно съвместими неща? Ами представете си например ГЕРБ като сурови картофи, а БСП като кисело мляко. Можеш ли да ги объркаш и да се получи нещо свястно? Абсурд! По-добре е всеки да си кара по своята писта, пък ако се проваля грозно, какъвто е сегашният случай с управляващите ни, да си бере и горчивите плодове. Ето това наистина е без АЛТЕРНАТИВА, а не натрапчивата измислица за ГЕРБ-ерската "безалтернативност".