За ползите от едно земетресение

Полезно е да те раздруса земетресение. Замисляш се за някои работи. Някои се пошегуваха, че първото учение от полевия цикъл на маите минало успешно... Аз не бях в България в нощта срещу вторник, но добре помня земетресението в Букурещ през 1977 г., където бях студент по онова време. Тогава дори помислих, че е започнала ядрена война, защото съседната на общежитието ми ТЕЦ с огромен гръм изпусна голямо количество пара, която досущ приличаше на атомна гъба. Така че съм преживял и края на света.
Не вярвам заради проклятието на маите човешката цивилизация да загине в края на тази година. Но за съществуването дотогава на еврозоната и на Евросъюза не съм сигурен. Затова не е лошо отсега да се помисли за "план Б" - какво правим, ако се наложи да престанем да разчитаме на големия брюкселски брат.
От края на Втората световна война насам България не успява да се справи сама икономически. Когато Брежнев престана да ни прави подаръци във вид на нефт, който се реекспортираше срещу валута, икономиката рухна. Сега ни крепят еврофондовете. Без тях - сигурно пак колапс.
А всъщност българската земя може да генерира голямо национално богатство. След Освобождението през 1878 г. сме хранили голяма част от Европа. В Белгия, където живея, в първата половина на двадесети век са разчитали на български суровини дори за да си правят бирата.
Какво пречи отново да бъдем големи производители на храни? И при това да ги изнасяме на високи цени, защото вкусовите качества на българските храни са признати като най-добри! Защо в китното балканско село, в което отсядам през месец август, е трудно да се купят местни хранителни продукти, защото освен малко мляко нищо друго не се произвежда?
Има ли съмнение, че това, което пречи, е чиновничеството? Можем да имаме най-ниския корпоративен данък в ЕС, но бизнесът се задъхва от чиновнически произвол, който е развъдник на корупция. Хиляди семейства биха могли например да дават стаи под наем на туристи, но у нас за такова нещо трябват купища разрешения и предварително да се внесе данък, без да си сигурен дали изобщо ще имаш клиенти.
В Белгия например изобщо не се плаща данък за отдаване на жилище под наем. Много хора дават под наем по няколко жилища и живеят от това. Държавата не е на загуба, защото прибира годишен данък върху тези имоти. И не плаща на собствениците помощи за безработни.
В Белгия има много по-малко касови апарати, отколкото в България. Масово се практикува търговията и дребното ресторантьорство на пазарчета и площади, без използването на касови апарати - плаща се на ръка. У нас, ако някоя стара жена застане на пазара с десетина китки магданоз, веднага ще я изкарат престъпник, защото, видите ли, не е регистрирана за ДДС. В Белгия хората продават домашно произведени колбаси, конфитюри, всякакви специалитети, без да им пречи никой. По площади се организират празници, изпиват се тонове бира, без сянката на фискален апарат. Защо в Белгия може, а в България не може?
"Лукойл" доскоро нямаха прибори за отчитане на горивото, които са необходими за определяне размера на акциза. ДДС у нас се въведе, сякаш с единствената цел да може да се източва. Но тежко на бабичките с репичките! Тежко на селския казан  за ракия! У нас хазната не се пълни от митнически такси и акцизи на големите вносители и производители, а от оборота на хората с по три щайги круши. Затова е и празна.
Ако държавата не е способна да помогне на производителя, тя още по-малко има право да му пречи. Всякакви лицензи и разрешителни режими трябва да отпаднат. Контролът трябва да се сведе до този на потребителските организации и на интернет форумите, които дават оценка за дадена стока или услуга. Нека богатството на държавата се формира от замогването на стотици хиляди дребни производители, освободени от хомота на чиновничеството. А ако на част от чиновничеството се наложи също да се захване с производство, в това няма нищо лошо.
Сега Евросъюзът не разрешава държавна помощ. Но досегашният неолиберален модел, настроен особено враждебно срещу държавните приоритети в икономиката, се провали с гръм и трясък. Не само в България, и в много по-големи и богати страни от ЕС сега е необходима "повече държава" за големи проекти, които да решат остри социални проблеми, каквато е например младежката безработица, или изоставането на огромни региони, като Северозападна България.
Вчера се проведе среща на върха - тринадесета поред от началото на кризата. Всички мерки, които бяха приемани досега, бяха половинчати и сякаш само отлагат голямото земетресение.
Не пледирам ЕС да рухне, че да се оправим. Всъщност по-вероятно е Евросъюзът да се запази, но много сериозно да се реформира, давайки възможност на всеки да се спасява както може. Мислете за ЕС като за земетресение. А "план Б" ще ни трябва във всички случаи.