За късия хоризонт
/ брой: 116
Евгени Марков
Днешният компромис е утрешен компромат. Това е неизбежно и трябва да се има предвид винаги, когато се прави компромис. То е нещо като теглене на кредит с плаваща лихва. Постигаш нещо днес, но то не е твое, докато не изплатиш заема.
Като примери - постиженията на Реформаторския блок, златният пръст на Сидеров, коалиционните партньорства на СДС, ВМРО, Бареков, Москов, сглобката. Не мога да цитирам всички, но схващате идеята. Техните компромиси в името на целта неминуемо се превърнаха в компромати, защото не си направиха сметка, как ще връщат кредита на доверие ПОСЛЕ. Това бяха политики с къс хоризонт, целящи малки придобивки, с надеждата че "хората" (каквото и да значи това) ще разберат, ще почувстват и ще опростят заема.
Само че "хората" също са с къс хоризонт и предпочитат две бири днес, пред маркова ракия утре. За това и тези партии са еднодневки и мнозинствата - плаващи.
Дългият хоризонт предполага системно усилие, последователност, лишения, загуби и целенасоченост.
Компромисите на Борисов също си имат цена, превръщат се в компромати и водят до загуби. Разликата е, че благодарение на структурите си, изградени системно от Цв. Цв. и хранени със зависимости, той остава в позицията на даващия политически кредит, а не на получаващия. И по Татово време имаше хора, мислещи, че ще променят "партията" отвътре. Не ги знаем нито къде са, нито постигнаха ли нещо. Толкова за "сглобките" и некоалициите.
Основни неща не научихме през годините: Първо принципът, после страстите. Днешният компромис е утрешен компромат. Целта НЕ оправдава средствата.
Основното достойнство на GPS-а не е в това да те заведе до целта (всички пътища водят до Рим), а в това, че във всеки момент знаеш къде си.
Стига толкова. В голямото пътуване не можеш да пристигнеш цял. По пътя ще оставиш парче кожа, някой сандал, ще получиш драскотини и мазоли и това е цената, която не може да не платиш. Важното е да ги понесеш планирано и съзнателно, а не на принципа "кот дойди - такоа".
Играещият човек не работи с правилата, а с възможностите. Останалите следват "ритъма шакадам" или тръскат бузи с Азис.
Сега къде се намираме според политическия ни GPS? Ще теглим ли нов кредит, за да платим стария, или ще стискаме бузи и ще плащаме сглобените реформи?
Фейсбук