За едните сладки постове*

Красина Кръстева

Един въпрос броди тези дни из политическото пространство на Родината. Въпрос за 100 милиона лева – защо ще ходим на предсрочни парламентарни избори? Защото те струват толкова – 100 милиона. Този въпрос неминуемо изскача, след като в последните два-три дни двете основни политически сили ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дадоха ясни и категорични заявления - след вота те пак ще преговарят за съвместно управление. И не просто ще преговарят, а ще започнат оттам, където са спрели.
Николай Денков, премиер в оставка, а от събота и член на Изпълнителния съвет на ПП, го изрече направо: „Разбира се, че ще продължим (да преговаряме с ГЕРБ-СДС) след изборите. Нека да бъде ясно - ще започнем там, където ги завършихме сега!“
Почти по същото време депутатът от ГЕРБ – СДС Любен Дилов коментира в тв ефира същите преговори, които взривиха сегашното управление и направиха ротацията невъзможна: „В България хората, които могат едновременно да дъвчат дъвка и да ходят, не са много. То няма с кого. Неминуемо е да седнем отново с ПП-ДБ. С кого друг да седнем?“
Тук всеки законопослушен гражданин, който съвестно гласува, работи и си плаща данъците, просто се взривява отвътре с въпроса „Защо“.

Защо ще ручаме жабетата, след като ще е пак същото?

Заради политическото его на един или друг самозабравил се партиен вожд, решил, че ще строява този народ, както му хрумне - шести път ще гласуват за три години, какво пък, ако трябва и седми път ще гласуват, то това е демокрацията, демокрацията е скъпа.
Ние, народът, който плаща целия този масраф, обаче питаме защо? Защо, след като това е играта – партиите са същите, кадрите им са същите, пак хвърляме заровете? Каква е тази арогантност?
Не трябва ли тези хора (все същите – лидерите на ГЕРБ, ПП и ДБ Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов) да седнат на една маса и да се договорят? Толкова ли сме примитивни като нация, че не можем да решим проблемите си по друг начин, освен с война? Защото изборите са вид война. И ако те не успяха да се договорят сега, каква е гаранцията, че ще се договорят след два месеца, през които ще се замерват с кал така, че след това да не се познаят?!
На общото събрание на ПП в събота стана нещо, невиждано в политическата история на България от последните 30 години. Един от лидерите на формацията Кирил Петков направи презентация, на която бе извадил на стената всички важни позиции в държавата, които вървят със заплата над 6000 лева и допълнителни екстри. И нагледно обясни на събралите се партийни активисти – за това се борим!
За тези сладки постове... Няма социална политика, няма здравеопазване, няма „строим за Родината“, не – постове и заплати.

Брутално, арогантно, безпардонно!

А сините от началото на прехода се обиждаха, когато червеният проф. Драгомир Драганов им казваше в очите, че СДС означава „стани да седна“. Днешните кадри на ПП просто няма да разберат къде е вицът!
Заради този стремеж към постове сглобката бе разглобена. Заради този властови ламтеж България отива на шести предсрочни избори за три години, а западни издания ни се подиграват като "шампиони по избори".
ГЕРБ като по-опитни се опитаха да излязат сухи от водата, прехвърляйки вината другаде. Те отрано поставиха въпроса за ротацията - още в речта си за новата сесия на парламента Теменужка Петкова каза колко е важно ротацията да се състои и управлението да изкара пълен мандат. Борисов колкото пъти видеше микрофон, толкова пъти казваше – толкова исках, толкова се борих, какво ли не преглътнах – първо, втори, трето, но заради тях (ПП-ДБ) не стана – много са алчни...
От другия лагер пък продължават да се държат като праведници, абонирани за истината, като едни Данковци, които с извадените си сърца осветяват правилния път през мрачната гора – ние искахме промените в конституцията, но не помним кой ги направи и каквото и да става – не сме виновни. Виновен е Радев, защото избра неправилен човек, нищо че ние му написахме списъка, вързахме му ръцете, но сложихме в нея химикалка.
Христо Иванов, съпредседател на ДБ, директно се оправда, че не си спомня кой е предложил „домовата книга“, от която президентът да избира кандидата за служебен министър-председател. А Владислав Панев, зам.-председател на ПГ на ПП – ДБ, размаха пръст – Главчев бил политическа фигура, близък бил до ГЕРБ, президентът създавал политическо напрежение като го посочил за премиер. Окото му не трепва, когато му припомнят, че това е същият Главчев, за когото и те са гласували първо да оглави Сметната палата, а после, вече като шеф на Сметната палата, с промените в конституцията са го записали в „домовата книга“. „Така е. То било едно обаче да си председател на Сметната палата, друго е да си служебен премиер. Това са две съвсем различни функции, които предполагат съвсем различни качества“, нагло обяснява гледната си точка Панев. Човекът така „преценя“ нещата, сякаш когато се гласуваха промените в основния закон не е било ясно кои са хората на визираните десет позиции и кой и кога е гласувал да са там!
„Ние бяхме хвърлени на избори преди той (новият модел) да бъде доизграден“, опитва се да излезе чист пред неграмотните Христо Иванов.
Борисов също се отърва от този Черен Петър с обяснението – доверих се на Христо Иванов.
Да напомним - конституционните промени бяха приети с гласовете на ПП – ДБ, ГЕРБ – СДС и ДПС.
Днес тези партии си измиват ръцете - каква я мислехме, каква стана, но не сме виновни!
Затова сега отиваме на избори, които разбира се, ще бъдат предшествани от грозна предизборна кампания. В която по традиция основните играчи ще се замерват с груби обиди. И то, след като им е ясно, че после ще трябва да се прегърнат отново.
Така си били мобилизирали твърдите ядра – обясняват разни умни хора. Нима?!
Истината е, че  така отвращават все повече хора, които ще откажат да бъдат дори и „твърдо ядро“ и ще попълнят армията на негласуващите.
Това, което правят сега ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, е тотален отказ от политическото, то е отблъскващо, то унищожава доверието в демокрацията, като форма на управление.

Отвращението към политиците ще се засили допълнително,

ако изборите не са 2 в 1. Тогава стоте милиона лева ще станат двеста. И това, съчетано със задаващото се лято, ще спомага за намаляването на избирателната активност. Което пък ще подкопава легитимността на избора, а от там и на институциите, които ще се родят след него.
И така допълнително ще растат основанията за въпроса защо политици с все по-ниска легитимност нанасят все по-големи щети на държавата, хвърляйки я от избори на избори с безотговорното си поведение?
Те не искат да понесат отговорност за нищо, но не спират да ръчкат и да създават интриги. Главчев бил партиец и ще събере кабинет от партийци, кънти от всички партийни централи днес. Преди президентът носеше отговорност за служебното правителство. Сега ролята му е сведена до гумен печат – да избере премиер от „домовата книга“ и да парафира правителство, чийто състав този премиер е подбрал.
Служебното правителство вече е сираче, нищо че още не е родено. Всички се отричат от него. А Главчев вече е соченият от всички виновник!
Ами ако всички откажат на Главчев и в петък той се яви при президента Радев с празна папка? Радев ще възложи на друг от „домовата книга“ да съставя служебно правителство? Ако и той не успее – на трети и четвърти. И така до края на света, както се пееше в една стара песен.
Междувременно европейските избори ще минат, защото тяхната дата отдавна е ясна  – 9 юни. Ще управлява правителството в оставка на Николай Денков, защото от римско време е ясно - властта не прекъсва.
И така, докато наистина пред урните отидат само най-непоклатимите партийни активисти, които ще гласуват с отвращение, както казваше навремето Иван Костов. А България стане нарицателна като място на политическа нестабилност.
Ето, в Румъния политиците се разбраха. Имаше малко скърцане, сигурно и там двете основни политически сили не се долюбват, но проведоха предварително договорената ротация.
Дори в Турция, соченият от мнозина за автократ Ердоган, след като загуби само с 2% местните избори – и то след чудовищна инфлация, катастрофално земетресение и товара от 20-годишно управление, не заклейми злите сили, които са му виновни. А каза: „Народът даде своето послание на политиците. Победителят на тези избори е цяла Турция. Победителят е демокрацията.“
Само у нас победителят е партизанлъкът, политическият егоизъм, наглата простащина и агресията, която се лее от устата на политиците. Съчетано с неспособността да излъчат стабилно правителство в последните три години всички те тласкат страната от криза в криза. С което неусетно, но всекидневно компрометират всичко, за което се кълнат, че е достижение на годините след 1989 г. - пазарната икономика, многопартийната политическа система, парламентарната демокрация и избора да сме част от ЕС и НАТО. Днешните политици убиват всичко, което народът ни с толкава усилия придоби в последните 30 години!

Епицентър, със съкращения
*Заглавието е на редакцията