За 2 юни и надницата

Генади Пилев

"Днес е много голям български празник. Затова в чест на празника реших да сготвя за вас празничен свински джолан в гърне".
Ето такова срамно нещо се каза вчера сутринта в ефира на гордеещата се с десетте си години в България телевизия БТВ.
Вчера беше 2 юни, ако някой не е схванал... Денят, в който е загинал Христо Ботев. Денят, в който България отдава почит на всички загинали за свободата и независимостта й. Денят, в който България мълчи поне минута и се покланя на мъртвите си герои.
Трябва да ти липсват адски много неща в ценностната система, за да наречеш този ден "празник". И ако на иначе симпатичния Иван Звездев може да му бъде простено - човекът все пак е готвач, да кажеш в радиоефира "Честит празник!" вече минава всякакви граници. А това направи колега в Дарик радио. Не само честити, ами и упорито питаше своя събеседничка - студентка в Англия, как ще празнува с колегите си българи...
Колеги, да си пред камера, да разполагаш с оръжието "микрофон", наистина значи нещо много повече от това просто да ходиш на работа, колкото да отметнеш надницата. Ден да мине, друг да дойде, карай да върви... Журналистиката не е само занаят. Явно наистина професията навлиза в състояние на невероятна деградация, щом е възможно журналисти да не знаят, да не чуват, да не се замислят какво точно говорят.
Най-вероятно част от колегията ще възприеме горните редове като дребнаво заяждане. Нали и без това, каквото и да се случи, свенливо се пристискваме и развяваме като дежурно извинение лозунга "срещу колеги не се говори". Не, това не е заяждане. И не е говорене срещу колеги. Това е просто напомняне, че в тази професия има неща, които са недопустими. И когато се случат в нашите си среди, трябва да се реагира. В журналистиката има неотклонни принципи. И ако се правим, че не забелязваме тяхното погазване, плюем на собственото си лице.
Защото, ако някой политик, който, разбира се, си е закачил в кабинета портрет на Ботев, на 2 юни си позволи да каже "Честит празник!", ние ще го направим на дреп, нали? С целия неизброим и необятен арсенал от изразни средства. И с пълно основание.
А иначе е много лесно алиби, когато същите тези политици за своите си цели вкарат журналистиката в своите си игри, тя да закаканиже едни клиширани фрази за професионализъм, независимост, отговорност пред читателя, зрителя и слушателя.