Яхтите

"Стани баровец на яхта за 15 лева" - чета във ваканционните новини. Круизчето от Созопол около островите Свети Иван и Света Анастасия вървяло с по чаша вино. Ето и друга блага вест: "Маргарит Тодоров - пенсионер с яхта на Лазурния бряг". Винарят се е разделил с дяловете си в "Домен бойар" и сега ни маха от палубата на яхтата си "Грейс" от Лазурния бряг. Още една: "Маргина забелязан да се препича на яхта в Слънчев бряг". И аз съм бил баровец - на чужда сметка, и то през соца. С Пенка Чернева и Краси Друмев гостувахме на празници на морето в град Кил и ни поразходиха с яхта. Не беше върхът на лукса, но изглежда, че домакините - социалдемократи, имаха навика така да показват на гостите си "накъде духа вятърът". Оттогава знам, че рейнското вино върви с кралски скариди. По онова време яхтите у нас бяха кът. Научавахме имената им, когато знаменитите ни пътешественици поемаха на околосветски плавания като "Кор Кароли" на кап. Георги Георгиев, или яхтите, с които плаваха Юлия и Дончо Папазови, или "лодката" на Николай Джамбазов, която сам си построи. Е, на Тодор Живков му построиха яхта, нарекоха я на "Балкана стария", стъпил Първия на нея веднъж заедно с Франц-Йозеф Щраус през 1986 г. за 15 минути, но след Десети я кръстиха "Гордостта на Тато" и доста му ядоха "кърпените чорапи" заради нея. После митът за златни кранчета и махагонови паркети рухна. Тодор Живков бе далеч от ветроходството, макар че като никой друг умееше да се пази от лошите ветрове и да се снишава, когато задухат ураганно. Ветроходството е скъп спорт и има люде, които трошат маса пари в него, но както от всеки спорт и от него може да се печели. Но думата ми днес не е за спортистите, чийто живот е морето. И тия, които са се захванали с яхттуризъм, ги разбирам - търсачи на развлечения винаги ще има сред курортистите.
А - за другите, за които притежаването на яхта си е чиста снобария, глезотия на преситени богати. Те най-често са псевдояхтсмени. Не зная коя мутра у нас първа си купи яхта и пръв си топна дупето в морето като баровец, и след него се юрнаха другите, видели се отведнъж с пари, но сега  тия, дето си напазаруваха пищни лодки, чет нямат. По яхтите ще ги познаете? Четох някъде, че морските лимузини вървят от 2500 през 250 000 до 2 милиона евро, както се казва, има за всекиго по нещо -  от платноходчица до малък лайнер. Колкото е по-голяма лодката, по-паралия е собственикът й. А той, баровецът, я я е ползвал няколко дни в годината, в другото време екипажът я лъска, а разхождащите се по кея читатели на "Уикенд" и "Шок" цъкат с език и се маят: "Чия е тази яхта?" Стига му тая награда!
Вярно, морският живот на повечето богаташи се състои от два щастливи мига. Първият - мечтаната яхта е купена и тя трябва да е по-голяма от на другите и с повече екстри (е, не като лодката на Роман Абрамович, която имала хеликоптер, миниподводница и система за заслепяване на папараците), и вторият - когато е продадена. Но се знае, че еди кой си е сред избраните, броили пари за гъдела да имат яхта. Помня Боби Бец с какво вълнение и колко подробно разказваше за строящата се яхта, но не я доживя. И Емил Кюлев "въдеше" морски перли - ветроходи и моторници. Пред тях корабът "Пинта" на Христофор Колумб изглежда като кану. Но сега всеки открива своята Америка. Работата така се разрасна, че не е достатъчно да имаш страхотна лимузина, към бентлито трябва да добавиш и яхта, и то не каква да е. Чудя се на Ахмед Доган, и той е от клуба на богатите спестители, има си сараи и хотели, и цяла партия си има, признат и от съда консултант, оценен за 2,5 милиона, защо не си "тури" яхтата в язовир "Цанков камък". Ще му приляга. И Цвъ Цвъ да напазарува една за себе си и Веско Маринов, и една за министерството - от даренията.
Имаме си вече близо десетина яхтени пристанища, най-голямото е "Марина Диневи" в Свети Влас и търговия с яхти някаква се върти. Яхтеният бизнес е позакъсал, бил най-потърпевшият от световната финансовата криза. Уж всичко е наред, а защо ли хазната търси десетки милиони данъци и осигуровки от босове с яхти и скъпи лимузини. Пиша за море, за вятър и платна, а ме налягат тягостни мисли за първоначалното натрупване на капитала. Има какво да разказват ония с яхтите - откъде потекоха в джобовете им паричните потоци. Ние нашия национален капитал си го дундуркаме - вземаме му само десет процента, докато в развитите страни прибират много повечко, за да остане и за старите, децата, болните, инвалидите. Жалим ги - да си имат за замъци и вили, за лимузини и яхти. Може би е така, защото луксозните палуби изкушават и политиците - ще ги видите много често да се отъркват там около олигарсите. Има защо!