Сатирикон
Всички сме грешни!
/ брой: 208
Светът все по-уверено върви напред в усвояването на Космоса.
Днес човек със сигурност знае, че горещата синя звезда-близнак на Антарес от спектрален клас B2.5 е на отстояние 2,9 арксекунди, но не знае след колко години ще свърши ремонтът на "Граф Игнатиев" в столицата. Още по-малко знае колко гафове ще сътвори вицепремиерът Валери Симеонов...
Такива едни светли мисли щъкаха в главата на футболния рефер Лучко Лучков, докато отиваше в църквата да вземе причастие. Не че го правеше често, но Димитровден е добър повод да се сетим, че всички сме грешни...
- Всички сме грешни! - въздъхна отчето иззад паравана на изповедалнята. - Но не всички се сещат да поискат прошка, чадо мое! Какво те мъчи най-много?
- Равният мач от миналия кръг. Сън не ми дава...
- Очевидно си запален футболен запалянко.
- Знам, че е грешно, отче, но най-запален съм по зелените банкноти!
- Ауууу, голям грях тежи на душата ти, синко, сребролюбието е от Дявола, да знаеш...
- Знам, отче, знам, ама онзи милионер от Делиормана иска от мен всеки мач да печелят. И аз правя каквото мога. Ама и софиянци искат да печелят, кажи ми как да им уйдурдисам? Трима депутати и двама министри ми звънят по телефона! Стига си се навеждал на друговерци, казват, ние сме отбора на народа!
- Чадо мое, голям кахър те мъчи, ама ти не бери грижа. Взимай пари и от едните, и от другите, и ги давай на нас, бедните. Че то, ако разчитаме на държавата, спукана ни е работата. Тя хвана гората и само на Бога се надаме. Виж покрива горе как е протекъл, ще похабим безценни икони, зографисани преди двеста години! В Министерството ни повтарят едно и също - пари нема, действайте! Та ако все още не си харизал душа на Лукавия, подай, синко, за родната църква, пък аз ще те опростя по бързата процедура...
- Аман от рекетьори в тая държава! - изруга футболният съдия, грабна си шапката и излезе навън.
В този момент телефонът му тревожно иззвъня:
- Ало, Лучко, здраво си нагазил лука! - избоботи характерният дрезгав глас, от който припадат всички репортерки. - Къв е онзи хикс, дето го извърте в Пловдив? Така ли се уговорихме? Ще кажа на Цецко да ти спре социалната помощ.
- Ама онзи вашият нападател отхапа ухото на противников играч, а аз се направих, че не виждам. Ония протестират, а аз им разправям, че нахапаният си е Ван Гог по рождение. Две дузпи им подминах, гусин министър, а вашият гол бе от чиста засада! Ей, ще ме застрелят, няма да доживея до пенсия...
- Каква пенсия бе, хрантутници неблагодарни! Толкова магистрали ви построих - дори едно мерси не казахте. Другия месец отново вдигам пенсионната възраст. Само столетниците ще взимат пенсия. Те са трима-четирима, хем ще поолекне бюджетът. Коледа идва, всички министри искат тринайста заплата... Откъде пари, аз да не съм Рокфелер. Е, все още не съм...
Футболният съдия не чу последните думи, тъй като в този момент едно беемве с тъмни стъкла отнесе греховната му душа в неясна посока.