Вредните импровизации
Добри експерти в една област често дават "компетентно" мнение и за неща, от които не разбират
/ брой: 15
Обичайно явление е изявени експерти в дадена област да се преживяват като авторитети и да изказват становища по ключови въпроси на сфери, за които не са компетентни. Нещата придобиват опасна насоченост, ако в дадения момент обществото се лута в търсене на адекватни решения и току-виж хване в невярна посока.
Неотдавна, след размяна на мнения със здравния министър по въпросите на здравеопазването, работодатели заявиха, че почти 2 млн. българи не внасят здравни осигуровки, а голяма част от тях ползват спешната помощ и така ощетяват осигуряващите се. Тази импровизация бе разпространена, но някой не я провери. Първо, ползвайки спешна помощ, неосигурените не вредят на осигурените, тъй като тази помощ не се финансира от здравната каса. Второ, цифрата 2 млн. поднови една
манипулация, която витае в пространството
от въвеждането на здравното осигуряване и се активира с всяка нова вълна на кризата в здравеопазването. Интересна е нейната динамика*.
- През 2007 г. "Отворено общество" обяви за неосигурени 21,5% от българите, 80% от ромите и 60% от турците - общо 1,4 млн. души.
- На 1 юли 2009 г. от НЗОК съобщиха за 900 хиляди неосигурени.
- Според отчет на НЗОК към 1.01.2010 г. неосигурени вече са били 1,65 милиона.
- По данни на НАП към 1.02.2010 г. те са 1,4 млн., а месец по-късно 1,2 млн. (за неосгурени се считат лица, които за период от три години не са плащали осигуровки три и повече месеца).
- На 17.08.2010 г. премиерът обяви 1,7 млн. без здравни осигуровки.
- На 17.04.2011 г. министър Стефан Константинов предположи, че те са 600-700 хиляди.
- На 8.07.2011 г. от БСК оформиха "почти 2 млн. неосигурени".
Една груба сметка показва какво е положението всъщност:
- Брой заети към първото тримесечие на 2011 г. лица: 2,789 млн.
- Брой пенсионери: 2,194 млн.
- Брой деца до 7 г., ученици и студенти: 1,583 млн.
- Брой безработни: 0,399 млн.
- Брой затворници: 0,012 млн.
Това показва, че здравно осигурените у нас са общо 6,938 млн. души.
Трайно неосигурени би следвало да са около 387 хиляди. Но и тази цифра се нуждае от корекция. От една страна, сред икономически неактивното население (1,652 млн.) има много неосигурени, а част от тях са в сивия сектор. Друга корекция се налага от неизпълнени ангажименти на държавата спрямо осигурявани от нея лица. Поради особената структура на неактивното население (учащи, инвалиди и нежелаещи да работят), общата коригираща цифра е около 60%, или трайно
неосигурени са около 620 хиляди
Данните са приблизителни, предвид невисоката надеждност на източниците и динамиката на неактивното население, а разликата с посочените по-горе цифри идва от това, че те включват лица, които не са осигурявани 3-5 месеца. Защо при острия дефицит на средства държавата не желае да реши проблема? Работата е там, че за да го стори, тя трябва да установи структурата на въпросните 620 хил.души - заети в сивата икономика, студенти над 26 г., които по закон се осигуряват сами, но не го правят, нерегистрирани безработни и социалнослаби. Последните две категории се осигуряват от същата тази държава, а тя няма пари. Или с други думи: големият брой неосигурени илюстрира общия хаос в обществото, критичното състояние на здравеопазването и осигурителната система и лошото управление, което 12 години не може да реши този елементарен проблем. Длъжниците са известни и има начини да бъдат заставени да откупят дълга си, например с принудителен труд.
На вид незначителна импровизация дойде по посока и на образованието. Отново от БСК заявиха, че 80% от завършващите средно или висше училище имат мениджърско образование, без да има такава потребност. За средното образование казаното е очевидно невярно, а според НСИ през 2009 г. по "Стопански науки и администрация" висшите училища са обучавали 41,6% и по направление "Спорт туризъм и хотелиерство" 12,4% от студентите. Важни са не цифрите, а това, че здравеопазването се управлява от медици, училищни директори са предимно бивши учители, в съдебната система се разпореждат юристи, а в спорта - бивши спортисти. Вместо професионални мениджъри. Случайно ли е, че посочените сфери са в перманентна криза? Явно съответствие между потребностите и ориентацията към подготовка на мениджъри има, но проблемът е, че ни
липсва култура да ги използваме
Ред импровизациии чухме за скоростното повишаване на пенсионната възраст. Още на входа в ГЕРБ са допуснали две фундаментални грешки. Първо, по своето естество мярката задължително изисква национален консенсус и второ, не може с лека ръка да си въобразим, че променяйки отделен параметър, в неблагоприятна за него среда, системата ще "заиграе", както ни се иска. Правителството не убеди никого в целесъобразността на мярката, нито синдикатите ни убедиха в противното. Непоследователни се оказаха работодателите. Въпреки че имат качествена програма за пенсионна реформа, те за момент я забравиха и първоначално подкрепиха мярката. Дори я обявиха за задължителна. После срамежливо уточниха, че не били разбрани и я отхвърлиха, после отново я одобриха, след като бе гласувана в НС. От ГЕРБ виждат положителен ефект след 2015 г., но дали е така? В икономическа ситуация способна да генерира работни места, при оптимизирана събираемост, минимизирана сива икономика и наличие на социална справедливост между браншове и професии, да. Затова споразумението за увеличаване на възрастта от 2021 г., взето в спокойна и разумна обстановка, изглежда уместо. А какво би станало сега? При липса на нови работни места през 2012 г. около 35 хиляди души (през 2009 г. са били 41 хил., а през 2010 г. са 36 хил.) вместо да се пенсионират, ще останат на работа. При средна пенсия от 275 лв., за годината
ще икономисаме едва 60 млн. лв.
от неизплатени пенсии и здравни осигуровки и ще реализираме 35 млн. постъпления от осигуровки. Какви обаче ще са разходите? Какво ще предложим на идващите 65 хил. абитуриенти и 60 хил. абсолвенти на висшите училища? Част от първите, 35-40 хиляди, ще отидат да следват. Ежегодните 18-20 хиляди ще поемат към чужбина, а останалите - към бюрата по труда. За периода от 1 септември до 31 декември, те ще консумират 70 млн. лв. за обезщетение при безработица и 25 млн. лв., за социални и здравни осигуровки. После? Икономисаното бързо ще се изпари, а резерви няма. На второ място, ще нарасне броят на безработните на възраст от 20 до 35 години. Нека ги сравним с непенсионираните 60-65-годишни. Трудно е да се говори за разлика в опита и квалификацията, които при възрастните стагнират и общо взето са насочени към миналото. Младите превъзхождат с амбиции, работоспособност, производителност и най-вече със здраве. Според публикация в сп."Икономист" през 2007 г. работниците в България са ползвали средно по 22 дни отпуск по болест. След нас са португалците - с 12, и чехите - с 11 дни. По 6 дни са боледували американци, англичани, турци. Несъмнено младите, при които рисковете са значително по-малки, ще ползват по-малко болнични, което ще се отрази добре на бюджета на НОИ. Прогнозите са с висока вероятност да се сбъднат и не са в полза на рязкото увеличаване на пенсионната възраст. На трето място, увеличението би било естествено в общество с висока средна продължителност на живота, каквото ние не сме. Само
с един "тексаски" залп
ще създадем работа, но на погребалните агенции. Общественото напрежение вече нарасна и този факт също влияе негативно върху жизнеността на нацията. Днес науката вече поставя въпроса не за прибавянето на години към живота, а за прибавяне на живот към годините.
При нас рязкото повишаване на пенсионната възраст ще даде обратен ефект и вместо за геронтология, ние все повече ще говорим за гериатрия и геноцид.
При задаващата се стагнация увеличението на възрастта с 4 месеца няма да промени картината по същество.
------
*Интернет дава добра възможност за проверка на казаното от Божидар Данев на 8.07.2011 за здравеопазването, от Камен Колев на 14.09.2011 по БНТ за образованието и също от него на 14 ноември за промяната на пенсионната възраст.