Внимавайте с екипажа!

Левицата в опозиция едва ли си е представяла, че стръвното желание за власт на сега управляващите така скоростно ще ги извиси до върховете на безпрецедентната некомпетентност. И това е така, защото за клиентелистките формации единственият вариант за удобно съществуване е арогантното окопаване във всички структури на управлението и създаването на богата хранителна среда за безбройните "наши", но и безмерно верни хора. Затова партията, с иначе красивото име на цвете, развъртя такава метла, ако искате и пароструйка, че дори някои утвърдени майстори в кадровите кадрили от близкото и по-далечно минало козируваха чинно и притихнаха в респект.
Естествено някои ще кажат, че "...всички правят така", когато се докопат до властта. Дори и да приемем с известни резерви подобни разсъждения, то едва ли в най-новата ни "преходна" история има повече кадрови, а и не само, недоразумения. Как да си обясним например факта, че в деликатното ни икономическо състояние начело на сектора имплантираха юрист, а не икономист? Или може би коалиционната култура се е извисила над професионализма. В белокаменната сграда на външно министерство с незаменимата помощ на служебното правителство циментираха изтъкнат защитник на националните ни интереси "кариерен дипломат", а в така възлюбваната от всички митница отново направи меко кацане известен участник в телефонен скандал... Парламентарната комисия по култура и медии, от друга страна, се сдоби с господин, бивш евродепутат, което изненадващо изправи козината и възбуди сетивата на хората на духа от сцената и екрана. А колко лесно и безпроблемно би било бившият спортист, не казвам, че е некултурен, да бъде насочен към реализация в областта, където има безспорни постижения. За военния шеф изобщо не ми се говори. И все пак твърде любопитно е защо при така цветущото положение на войската се е вторачил да предава досиета на разузнавачи при това с абсурдното твърдение за разкриване на "цялата истина" за не знам какво си "комунистическо" минало. Ами ако министърът е такъв ревностен привърженик на цялата истина, защо се ограничава до заветната черта на 89-а. Народът, с който така вулгарно се спекулира днес, няма ли правото да узнае и истината за изминалия четвърт век - за престъпното разрушаване и раздаване на материалните активи на България, за потъването ни в мизерия и посредственост, за "специфичните" услуги на някои нашенци, обслужили небългарски, а чужди интереси.
Я спретнете набързо една нова комисия за разкриване на престъпленията на "прехода" и виновниците за сриването ни като държава. Пък и, уверявам ви, мераклии за раздаване на справедливост пак в името на народа (горкият!), винаги ще се намерят, а за председатели - да не говорим. Пък и не е нужно да ги издирваме надалеч из житата на Добруджа. Има и по-близки дестинации, а и верни хора като тези от "Протестна мрежа", които са винаги подръка. Така безкрайно ексхибиционистки ще си ги вадим (досиетата) и показваме разузнавачи и агенти на който си поиска. А след изтрезняването после може да се наложи да ни дадат европейски средства с уникално в ЕС предназначение - за преодоляване на последствията (не от наводненията), а от разделението и моралната деградация на нацията. Все ще се намери кой да усвои парата добросъвестно, в това сме вещи, не се съмнявайте. При това в условията на очертаващото се мощно взимане на заеми напоследък, всяко евро е добре дошло и ще го посрещнем с погача, национална носия и... приятелско пощипване по бузките.
Неотдавна мой приятел, капитан на кораб, ми разказа интересни истории от тежкия и романтичен живот в тази професия. Та, в екипажа на плавателните съдове имало длъжност за човек по поправките (fitter). И си представих нашия си държавен кораб, който непрекъснато се ремонтира и кърпи от различни фитери и все се пълни с вода. Не се намери майстор за това красиво старо корито, но и вече поразнебитено от лашкането в подводните рифове на криворазбраната демокрация. И затова си мисля, че изглежда е дошло времето за основния ремонт. Но с общи усилия и отговорност за издигането на хора за капитани, главни механици, пък и за... фитери. Тоест всеки да върши работата, за която е учил, има подготовка, но и опит. А не на сладки места във властта, дипломацията и навсякъде да плющят парашутите на "любители фотографи", които могат да си направят прекрасно "селфи" в новите кабинети като приложение към биографията, но не стават за работа. Така че по-умно с наемането на екипажа, защото държавният кораб трудно ще стигне дотам, закъдето се е запътил. Макар и доста често, използвайки чужд флаг. За него обаче ще ви разкажа друг път.