ВИЗИТАТА НА КИРИЛ ПЕТКОВ В СКОПИЕ: С ПОЛИТИЧЕСКИ ОПТИМИЗЪМ СРЕЩУ СУРОВАТА РЕАЛНОСТ

Велизар Енчев

След 24 часа премиерът Кирил Петков ще е в Скопие на първото си официално посещение в Република Северна Македония. И точно там го очаква първата неприятна изненада, която обаче е нормална за македонската действителност. 

Домакинът му - новият министър-председател Димитър Ковачевски, вече заяви с категоричен тон, че няма изобщо да преговаря за "идентичността на македонския народ или за исторически и научно потвърдената специфичност и уникалност на македонския език"Е

Какво трябва да отговори Кирил Петков, ако Ковачевски си позволи да започне разговора с тази теза?

България не отрича, че от 2 август 1944 г. на територията на днешна Република Северна Македония започва създаването на македонска нация и производните й атрибути. Тогава в средновековния български манастир "Свети Прохор Пчински" се формира македонски държава, македонски език, македонска азбука и македонска история. 

Това е неоспорим факт и ние го приемаме като историческа реалност. Но до тази дата историята и езика са български! 

Не допускам македонският премиер да започне така агресивно първия си разговор с Кирил Петков. Но никак не е изключено. Статистиката от досегашните срещи между лидерите на двете страни говори точно за това - поради историческия комплекс, породен от знанието за българските корени на изкуствената си нация, македонската страна се чувства задължена да ни атакува и така да ни постави в отбранителна позиция.

По-вероятно е, по средата на преговорите, Ковачевски да извади на масата решението на македонския парламент, прието по предложение на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. 

Да припомним: на 29 юли 2021 г., 95 гласа "за" и един "въздържал се", македонските депутати приеха резолюция, обявяваща, че темата за македонския език и идентичност не могат да бъдат предмет на преговори с България, за да отпадне нейното вето.

Тогава нашият премиер няма друг изход, освен да се позове на решението на Консултативния съвет за национална сигурност при държавния глава. А то е императивно - когато македонската страна започне да изпълнява задълженията си по Споразумението за добросъседство и приятелство, България ще вдигне евробариерата пред Скопие. 

Българската позиция е известна още от 2019 г. чрез Рамковата позиция на правителството и декларацията на Народното събрание. Беше повторена и в Протокол 5+1, изнесен от президента Радев в Словения. А именно: спиране на езика на омразата, резултати от работата на историческата комисия, край на гоненията срещу българите в югозападната ни съседка.

В досегашните си публични изявления по темата българският премиер настоява историческите въпроси да се оставят на историците и се даде предимство на икономическите инициативи и инфраструктурните проекти.   

Това звучи добре, но е далеч от истинската картина на двустранните ни отношения. Защото точно  историята е препъни камъкът в диалога със Скопие. И този камък е с размерите на скала, която нито може да се заобиколи, нито да се омаловажи. 

Ако наистина на 25 януари, само седмица след срещата в Скопие, в София се проведе съвместно заседание на двете правителства, по-вероятно е Ковачевски да акцентира върху македонската "червена линия" като домакин, а не като гост в българската столица. Това му е нужно за вътрешна употреба, особено след предупреждението на опозиционния лидер Мицкоски, че новото македонско правителство ще капитулира  пред България заради членството в ЕС.

Почти сигурно е, че домакините ще припомнят на Петков обещания от него шестмесечен срок за решаване на "македонския въпрос". Тук нашият премиер ще се окаже в деликатна ситуация, защото е блокиран от "червената линия", поставена от управляващата коалиция по време на консултациите при президента. А тя е недвусмислена - напредъкът в преговорите не може да зависи от предварително поставени срокове, а от постигнатите резултати!

Формалният повод за визитата в Скопие е 30-годишнината от провъзгласяването на македонската независимост. Този юбилей и обстоятелството, че България бе първата държава, признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г., е основание преговорите да започнат с тази ретроспекция. От дипломатическа гледна точка подобно начало е почти сигурно. 

Неслучайно казвам "почти". В последните 30 години скопската дипломация често ни е изненадвала, което е в духа на македонистката доктрина за тотална и перманентна враждебност към всичко българско. 

Сега обаче ситуацията е коренно различна, тъй като България държи всички ключове за европейската порта пред Република Северна Македония.

Изобщо не се съмнявам, че Ковачевски ще прегърне с две ръце инициативата на Петков за създаване на пет работни групи за съвместно развитие на икономическите отношения, културата, образованието, историята и туризма. Защото това е нова писта за диалог, необременен от историческите спорове. 

Но новата писта е и възможност за "тупане на топката" в безплодни преговори, с цел печелене на време, докато Скопие атакува българското вето в Брюксел и Вашингтон чрез македонистките си лобита. 

И първият пробив е налице - в интервю за македонската редакция на "Гласът на Америка" републиканският конгресмен Клаудия Тени заяви, че е възможно налагане на санкции на България заради ветото й върху присъединяването на Северна Македония към ЕС.

Особено интересно е как ще протече разговорът на Кирил Петков с македонския президент. Какво ли ще е поведението на Пендаровски, след като той покани в кабинета си представители на сепаратистката организация "ОМО "Илинден-Пирин"?

Провокационната към България среща бе скоропостижно отложена. За да не се дразни София. Ала за всички е ясно, че тя се организира в отговор на българското искане за вписване на македонските българи в македонската конституция. Подобен акт е основание за отлагане на визитата на Петков, но дипломацията ни все още е подвластна на стари комплекси. 

 И Петков, и Ковачевски заявиха в един глас: изграждането на Коридор номер 8, свързващ Северна Македония с Албания и България, е стратегически ангажимент на двете правителства до 2024 година!

 Очевидно тази тема ще доминира в разговорите както в Скопие, така и в София. Но да бъдем реалисти - това е дълъг процес, изискващ солиден финансов ресурс, а в момента нито една от трите страни не е в състояние да отдели стотици милиони за подобен проект. Дори още утре да започне строителството, при това с осигурено външно финансиране, финалът на проекта ще е най-рано след пет години.

 Политическият реализъм изисква да признаем още нещо - не непостроеният Коридор щ 8 и приземената авиолиния "София-Скопие" са преградата пред македонското еврочленство. 

 Илюзия е, че Коридор щ8 може да заобиколи историята и асфалтира паметта ни. 

 Спуснатата българска бариера пред членството на Скопие в ЕС е присвоената ни история и македонизираното българско културно-историческо наследство. 

 И не историците, а политиците в Скопие и Белград сътвориха през XIX и XX век доктрината, която отроди македонските българи от тяхната родина. Доктрина, заради която България даде стотици хиляди жертви в две балкански и в две световни войни.

 Суровият реализъм на българо-македонския диалог не може да се замества от политически оптимизъм, който всъщност е наивизъм.

 Дано в започващите утре разговори в Скопие истинските проблеми не бъдат заметени под килима на фалшивото добросъседство.