Вицепремиерът Цветанов е оръжие за масово политическо поразяване

ЦИТАТИ:
"Вътрешният ни министър директно атакува позициите на България в ЕС"
"Грозно е български политик да се държи като еничар с балканските ни съседи"

Кристиан Вигенин е роден на 12 юни 1975 г. в София. Завършил е 91-ва немска езикова гимназия, през 1998 г. - УНСС, специалности "Международни отношения" и "Макроикономика".
От март 2001 г. работи в отдел "Външна политика и международна дейност" на ВС на БСП. Учредител е на БСМ (1994), от 2000 г. е член на ВС на БСП, а от 2001 г. - на ИБ. Народен представител в 40-ото НС, член на ръководството на ПГ на КБ. От септември 2005 г. до март 2007 г. е ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП. Евродепутат от 2009 г. - втори мандат. Владее отлично немски и английски език, ползва руски и френски.
Кристиан Вигенин е женен, има двама сина - четиригодишният Йоан и по-малкият, Борис, който е само на един месец.

- Вицепремиерът ни Цветан Цветанов, той - и вътрешен министър, рече в Брюксел, че страната ни е незаслужено в Европейския съюз. Направо не е за вярване, г-н Вигенин, но - коментирайте тези му думи.
- Има хора в правителството, на които просто трябва да им се забрани да посещават Брюксел, за да не вредят на страната. Те се чувстват уютно и удобно тук, в България. Но "на европейски терен" лъсва цялата им ограниченост и много напомнят популярния литературен герой на Алеко Константинов. Докато Бай Ганьо обаче донякъде е забавен, вредите, които Цветанов нанася, са наистина тежки. Удивително е как вицепремиерът с едно изречение се превръща в оръжие за масово политическо поразяване. Първо, той атакува точно тези европейски лидери и политически сили, които заложиха целия си авторитет, за да гарантират членството на България в Евросъюза през 2007 г. С други думи, обвинява приятелите на България, че са ни помогнали?! Второ, дава коз на всички онези, които открай време са се отнасяли скептично към нас и продължават и днес, явно или неявно, да ни поставят пречки и бариери - било за отварянето на трудовия пазар, било за евросредствата, било за Шенген и т.н. С други думи, директно атакува позициите на България в Евросъюза. Трето, омаловажава един от най-големите и неоспорими успехи на българския преход, резултат от уникален политически и национален консенсус - превръщането ни не само географски и културно, но и политически в част от днешна Европа, а с това - и във фактор в световната политика. И четвърто - дава силен коз в ръцете на всички, които искат да блокират по-нататъшното разширяване, включително със страните от Западните Балкани, заявявайки, че "тази грешка" (с приемане на неподготвени за членство страни), не бива да се повтаря.
Външният министър Младенов ще има много работа да обясни какво е имал предвид вътрешният министър и дали изявлението му не е предупреждение към съседите ни. Грозно е български министър да се държи към тях като еничар, забравил произхода си, вместо да прояви солидарност и отговорност. И накрая - Цветанов произнася присъда над самия себе си и над днешния премиер - преговорите за членство приключиха по време на мандата на правителството, в което и двамата бяха висши ръководни кадри в МВР, а добре известно е, че именно борбата с престъпността продължава да бъде ахилесовата пета на България. Искам да изразя едно огромно недоумение - пак там, в Брюксел, Цветанов поиска механизмът за сътрудничество и проверка - един безпрецедентен механизъм, който по мое мнение е унизителен за страна-членка с близо 4-годишен стаж в съюза - "да не бъде премахван"?! Това е или признание за собственото му безсилие да се справи с проблемите, за да бъде премахнато наблюдението, или странна проява на мазохизъм в най-тежка форма. Изводът е един - ако това правителство беше поело управлението не през 2009, а през 2005 г., България още щеше да е от външната страна на вратата на ЕС.
- Дали е обидил народа ни, дали хората разбират това? Защото не само партиите положиха усилия за приемането ни в ЕС, направиха го всички българи.
- Не знам дали хората разбират, че това е обида към нацията. Българите платиха тежка цена, за да гарантират по-добро бъдеще за децата си. Не се постарахме обаче достатъчно, за да ги направим наистина съпричастни и ми се струва, че по-скоро гледат и на членството, и на грандиозния гаф на Цветанов повече като странични наблюдатели и по-малко като участници в процеса. Но е смешна претенцията на ГЕРБ, прокарвана последователно, че едва ли не България се е преучредила през 2009-а година и че всичко преди тази дата е лошо, а след нея Божията благодат се е изсипала над страната. Това е същият народ, на чийто труд, вяра и търпение се крепи всяка власт. И всяка власт е длъжна да проявява нужното уважение. Днес Цветанов е вицепремиер, но утре може да бъде изхвърлен на политическото бунище от същите тези хора, които му повярваха преди година.
- Как се чувстват избраниците на ГЕРБ като евродепутати и българи след изявленията на един от първите хора в партията им, г-н Вигенин?
- Не зная как се чувстват, но г-н Ковачев  заяви официално, че "не вижда проблем". Но би трябвало да се срамуват. Цветанов всъщност постави под въпрос и тяхното присъствие в Европарламента. Но много от избраници на ГЕРБ в ЕП са хора, които даже не са живели в България, когато полагахме неимоверни усилия в последната фаза на присъединяването - с безброй поети, но неизпълнени ангажименти, с денонощна работа на правителството,  две години подред без ден почивка в Народното събрание. За Цветанов и Борисов парламентите са една досадна пречка пред ефективното управление, така че понякога се питам дали изобщо могат да посочат поименно кои са евродепутатите от ГЕРБ. Затова и не бива да се учудваме, че според социологическите проучвания само 14% от привържениците на ГЕРБ могат да назоват поне един от своите евродепутати.
- Е, няма как да не ви попитам като изявен международник - накъде върви българската външна политика? Западните Балкани, Русия и източните й съседи, и, разбира се, битките на Европейската служба по външна дейност няма как да не вълнуват читателите на ДУМА...
- За повече от година България не реализира нито една по-сериозна външнополитическа инициатива, а работата на външния министър - за пръв път от 20 години - е незабележима, особено на фона на "колоритните" външнополитически изяви на двамата му ръководители Борисов и Цветанов. Едва ли някой разбра какво свърши Младенов по време на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк, например (освен осигурената подкрепа на Науру за българска кандидатура в Международния съд), но пък всички проследиха участието на Борисов - еднаквото облекло с Обама, коментари за "пипнатата отвсякъде" съпруга Мишел, за впечатлилия го бял Ролс-Ройс пред централата на ООН, както и за семейния живот на новия национален треньор Матеус. Жалко е, но такива са фактите.
А Съветът по външна политика на БСП следи внимателно процесите и се старае да реагира според възможностите си. Заедно с това планираме редица дейности, свързани с разширяването, вкл. въпроса за бъдещото членство на Турция, политиката към съседите на ЕС, политиката към българите в чужбина и др. Поетапно разработваме цялостна визия за външната политика на България, която следва да бъде реализирана след края на сегашното управление.
Иначе БСП като партия от години стои стабилно на международното поле и било на власт, било в опозиция, неизменно следва важните за България приоритети. Станишев оглави престижната Работна група за външна политика на Партията на европейските социалисти (ПЕС), аз като член на Президиума на ПЕС ръководя създадената тази година Работна група по разширяването на ЕС, която има за цел да гарантира политическата подкрепа за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Задачата ни е да гарантираме, че към 2014-а г. всички страни от региона ще бъдат или част от ЕС, или ще вървят необратимо към членството. Миналата седмица беше проведено първото и много ползотворно заседание в Брюксел, набелязахме редица инициативи, най-непосредствените от тях са подготовка на становище по докладите на ЕК за напредъка на страните, които ще бъдат публикувани на 10 ноември, среща с комисаря по разширяването Щефан Фюле и мисия в Косово, която трябва да хвърли повече светлина върху развитието на страната. Приемам този пост и като лично предизвикателство, и като шанс да бъда полезен с опита, който имам от подготовката на България за членство в ЕС. Всъщност гражданите на страните от Западните Балкани имат нужда от окуражаване и подкрепа, за да не останат с впечатлението, че ЕС говори за "европейска перспектива", а в същото време оставя разширяването встрани от непосредствените си приоритети.
Иначе в ЕП аз и колегите ми имаме сериозен принос в парламентарното сътрудничество между ЕС и страните от Източното партньорство (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), връзките с Русия, проблемите на Черноморския регион - все теми, които са от жизненоважно за България значение.
Що се отнася до Европейската служба за външна дейност, тук също имаме съществена роля - Ивайло Калфин като зам.-председател на Комисията по бюджет, аз - като координатор на социалистите в Комисията по външна политика. В новата служба бяха автоматично пренесени сериозни дисбаланси, съществуващи в Генерална дирекция "Външни отношения" на Европейската комисия - дори след последните назначения (вкл. и на Филип Димитров като ръководител на мисията на ЕС в Грузия). Само 5 от общо 115 посланици идват от новите страни-членки. В същото време по 16 са французите, испанците, италианците... Това създава напрежение, защото "външното министерство" на ЕС трябва да бъде припознато от всички европейски граждани, затова водихме сериозна битка в ЕП и успяхме да прокараме предложения, според които в рамките на следващите 10 години ЕСВД трябва да постигне пропорционално педставителство на всички страни членки, изчислено на базата на т.нар. референтна стойност на Кинък - усреднена бройка, формирана въз основа на три критерия - брой на населението, брой на депутатите в ЕП и брой на гласовете в Съвета. В момента се водят тежки преговори със съвета да приеме това становище на ЕП. Ако обаче го отхвърли, аз лично нямам никакво колебание да настоявам за блокиране на законодателството - така или иначе за приемането на т.нар. Правилник за длъжностните лица, без който новата служба не може да функционира, е нужно квалифицирано мнозинство от 2/3, и то не може да бъде постигнато без подкрепата и на евродепутатите от новите страни членки.
Защото Европа не е място само за красиви думи, а и непрестанна борба за влияние и равнопоставеност.