Светът е малък
Ветрове
/ брой: 57
В носталгичен пристъп тези дни си пуснах клипа на "Ветрове" на голямата Лили Иванова. Излишно е да говоря за невероятния глас и артистизъм на именитата ни певица, за силния текст и музика. Те отдавна са познати и признати. В клипа ме впечатли онзи като цяло мрачен пейзаж край Синеморец, бушуващите вълни, намусеното небе. И неподражаемата ритмика на Берковската духова музика. Толкова наше, близко и вълнуващо, и затова - изпълващо и харесвано. Позволявам си, вероятно недобросъвестно, да се докосна до впечатляващото произведение и изкуството на един невероятен изпълнител. Ако може, нека ми прости спекулацията по-нататък, защото внушението в песента е различно. Като средностатистически словослагател си позволявам само да взема повод за невчесаните си мисли и да споделя терзания за ветровете в отечеството, което все повече ми прилича на китара без струни и на въглен вместо огън, както талантливо изповядва, но в контекста на своя замисъл, авторът на текста на "Ветрове" Борислав (Боби) Мирчев.
Тръгвам от разстроения ни държавен инструмент. Той все пак свири, но само на една струна. И забравя, че благозвучието идва от умелото съчетание на различни тоналности. Това е дипломатическото умение да отстояваш, да признаваш, но и се грижиш за националния интерес. А не да настроиш инструмента единствено на евроатлантическа вълна, пренебрегвайки обективни дадености, емоции, православна същност и безспорни исторически истини.
От друга страна, повече от ясно е, че имаме съюзнически ангажименти, но това едва ли трябва да ни превръща в част от беквокал с креслив фалцет. Показаха го президентските избори в Русия. То не бе пресилена демонстрация на солидарност и слагачество, то не бе чудо. Управлявани дистанционно, медии дървеняшки изместваха акцентите от Москва, търсиха с лупа нередности, спекулираха с репортажи от позанемарени селища, бутаха микрофони в устата на изповядващи личните си проблеми руснаци. За мнозина, закачени на чуждата хранилка, убегна повсеместната подкрепа за Путин, увереността, че държавата се движи напред и в правилната посока. Че за мащабите на Русия изборите бяха отлично организирани и с машинно гласуване, при това с относително малки нарушения. Затова пък същите тези доста се постараха и преди вота да изнесат фокуса върху съпътстващи проблеми. Започна се с недомислията и експлоатацията на реплики по време на посещението на патриарх Кирил у нас, когото с основание възприехме на моменти като облечен с официален костюм и вратовръзка под патриаршеските одежди. Което не дава право на подставени лица да подлагат на линч историята и близостта ни с руския народ.
Какво да кажем за мощния залп от Обединеното кралство по посока Кремъл с отравянето (или кой знае какво?!) на изменилия на отечеството си бивш полковник Сергей Скрипал и дъщеря му. Без много да разсъждаваме, побързахме да се включим в хора на солидарността. Какво от това, че на заклеймените руснаци бе отказана проба от отровното вещество. Има ли значение, че бе отказано руски консулски представители да се срещнат с потърпевшите в лечебното заведение на Великобритания? Важното бе нашата флигорна, но не така искрена и завладяваща като на Берковската духова музика, да бъде в съзвучие със западноевропейския оркестър. Нима не разбраха най-после политиците от всички цветове и нюанси през злополучния и нескончаем преход, че бравурната външна политика и слагачеството ни лишават от лице, от достоен образ пред света, оперират останалото ни самочувствие и самоуважение. Дали с пускането на фалцета от последната редица на мощната антируска оратория някои не се издигат единствено в своите очи? Ще ни направи ли по-малко европейци, добри партньори и съюзници отстояването на истини и дадености с поглед и на критичност към тревожните процеси в света и Европа, към нашето място в общия имот, на нашия прекрасен къс земя, която трябва да браним с обич и достойнство единствено в наш интерес?
Едва тогава, разсъждавам може би наивно, останалите в Отечеството все още живи въглени ще се превърнат в животворен огън. В държавно огнище, което пази и развива сътвореното от поколения честни и трудолюбиви българи. А не ги харизва на знайни и незнайни герои, но не на нашето време.
Ветрове, различни и от всички посоки. Понякога ние правим вятър, друг път на нас ни правят и дори ни отвяват. Правим прескъп ток от вятър и го въртим на вятъра, борим се с него и издуваме платната по неговия дори и слаб порив. Поначало голяма духовна духовитост е настанала и като цяло - вятърничава работа...
Затова си пускам истинската и неподражаема "Ветрове" на изключителната Лили...