Камерата се завърта:
Венеция
Първа спирка в най-изкусителния град на света
/ брой: 209
Слънчева Италия като че ли не позволява нищо да помрачи доброто й настроение и времето за празници. Фактът, че дори Втората световна война не прекратява провеждането на прочутия филмов фестивал на Венеция, е едно прекрасно потвърждение за това. Престижният фест е най-старият в света. Провежда се всяка година от далечната 1932-а. Градът тогава е толкова бляскав, че за пътуващия човек е задължително да го посети поне веднъж в живота си. Венеция прибавя още лустро към своята изтънченост в дните от края на август до началото на септември. Точно по това време конт Джузепе Волпи организира първата "Международна експозиция на кинематографичното изкуство" в Лидото на Венеция. (Лидото е 11-километровото крайбрежно пространство и дом на около 20 000 души. Подобно на думите арсенал, чао, гето, гондола, лагуна, лазарет, карантина, регата, значението на лидо е наследено от света именно от венецианците. В англоговорящите страни например това е открито пространство около голям басейн с характерните плажни съоръжения за водни спортове и добиване на тен. На круизните кораби палубата с басейните на открито се нарича Лидо. Лидото на Венеция е плажът, който обикаля Лагуната. Мястото става модерно за слънчеви бани още от края на XIX век.) В началото "менюто" на фестивала е било чисто италианско, но днес той привлича и все повече филми, които се борят за статуетката "Оскар", а заедно с това и съпътстващата шумотевица на модно-светските прояви по червения килим. Днес е денят на закриването на 67-ото му издание, а в програмата за 2010 г. влизат филми на американските режисьори Винсент Гало, Робърт Родригес, Дарън Оронофски и София Копола, радва присъствието на култовия Туентин Тарантино, около когото по червения килим засияха звезди като Джесика Алба и Натали Портман.
Всяко нечетно издание на фестивала съвпада по време с Биеналето на Венеция - едно от най-престижните културни събития на света, провеждано от 1895 г. От основаването си то представлява авангарда и новите артистични тенденции в съвременните изкуства - картинни и архитектурни изложения, музикален, театрален и фестивал на съвременния танц.
Така че, ако за тази година са пропуснали, то почитателите на изкуствата и отявлените сноби да стягат куфари за догодина още отсега. Защото какъв по-добър момент да отъркаш рамо в някоя знаменитост! Първо, облечете си най-хубавите дрехи, окъпете се в аурата на великолепието и се обвийте в облак от лукс. Бъдете неотразими. Чекирайте се в бляскавия хотел "Екселсиор", който ще ви осигури трансфер от летището Марко Поло - с личен носач на куфарите и частно водно такси. В "Екселсиор" се провежда и модното соаре "Стила на звездите", правят се филмовите скрийнинги, актьорите дават интервюта, а ледчетата в коктейлите им проблясват като звезден прах. Това там не е ли Катрин Деньов? Господи, изглежда прекрасно. Я виж - Куентин! Хей, Дъстин! Кефи ме последния ти филм... Но иглата на плочата стига до края и музиката утихва... "Екселсиор" не е най-добрият приятел на кредитната ви карта, а и до "Стила на звездите" можете да се доберете само с поименна покана. Така че, ако не се казвате Тарантино, по-добре това да не е първата ви стъпка във Венеция, макар да не е нужно тотално да го зачерквате от списъка си. Все пак утешително е, че можете да отидете да гледате филмите. Освен това още на летището или на автобусната спирка може да се сдобиете с наръчник, който да ви помогне да посетите Венеция с ограничен бюджет.
Туризмът е основен сектор на венецианската икономика още от XVIII век, когато е била основният център на така наречените Гранд турове. През XIX век градът става моден център, световна столица на богатите и известните, които най-често отсядали и обядвали по места, съществуващи и до днес като хотел "Даниели" или кафе "Флориан". Венеция продължава да е град на модата и през XX век. През 80-те години на предното столетие се възражда Карнавалът на Венеция, а градът става важен център на международни конференции и фестивали.
Но кой пък е казал, че Венеция е само на богатите! И все пак, за да изкарате на икономичен режим, ще ви трябват някои съвети от сведущи люде.
И така, може да се насладите на водната екстравагантност на този град, като си купите билет с валидност от 12 часа за водните таксита (13 евро). Така ще може да видите около 50 палацо, шест църкви, четири моста и два открити пазара по Канале гранде. За да подсилите романтиката, направете го през нощта.
Можете да се насладите на безценните мозайки и шедьоври на изкуството напълно гратис само докато обикаляте църквите на града. Защото само базиликата Сан Марко може съвсем да помрачи холивудския блясък. Можете да видите с очите си какво са оставили четките на Тинторето и Тициан в църквите "Мадона дел Орто", "Санта Мария дела салуте" и "И фрари". Можете сам да си устроите винен тур, като опитвате какво предлагат градските винени барове. Най-известните са "Кафе Аурора", "Би бар", "Ун мондо ди вино" и "Интпронт кафе", където чаша местно вино върви за по-малко от 2 евро. Два пъти през деня има и "аперитиво" или т.нар. час на късмета, когато напитките се поднасят с безплатни приядки - от 11 до 15.00 и от 18.30 до 20.30. Туристите, дошли тук за по няколко дни, които неотлъчно се прехранват с пица на парче на площад "Сан Марко", често не си дават сметка, че могат да обядват и кростини (италиански мини сандвичета от печен хляб) гарнирано със скампи (вид скариди) или запечен мини артишоци във всеки градски бакари (бар). Типичната венецианска закуска - сичети, е малка порция местна храна, която се сервира като гарнитура към чашата вино. Повечето венецианци взимат сичети преди обяд или вечеря. Да си хапнеш сичети е прекрасен начин да се срещнеш с местните жители и да хапнеш на доста разумна цена. Традицията тук е такава - спираш в някой бар за чаша вино и няколко вкусни хапки храна, считана за необходимата основа за живот и благополучие. Сичети се изнася на плата към 18.30 ч. и можеш да си хапнеш, докато пийваш винце накрак или седнал. Задължително ще ги намерите в "Ал Арко", "Остериа и Рустеги", "Ала Ведова" и "Пронто песке пронто".
Музикалните диалози с града не секват и до днес. И както това се е случвало по времето на Вивалди, музиката във Венеция е достояние за всички, изпълнява се из различните палазо, църкви и "оспедалети" - сиропиталища. Така че, за да е пълен престоят ви, най-добре е да се докоснете до венецианския барок с виртуозните Вивалдиеви изпълнители "Интерпрети венециани" или представленията в Каза ди Голдони, Ча Резонико и "Оспедалето" или още бившето сиропиталище "Престолът на блажената дева Мария", помещаващ се в изящна барокова сграда.
Заминаваш си и си мислиш, че Господ е благословил тези, които по рождение принадлежат на това място. Сякаш е излишно да се споменава, че Венеция и цялата й лагуна са места на ЮНЕСКО.